Как легендата за опушените стени и подкупените пратеници се вписва в османската административна практика и в реалната история на възрожденска Елена
Историята на изграждането на храма „Св. Никола“ в Елена е обвита в легенди и предания, предавани през поколенията. Според тях храмът е построен за 40 денонощия, (според някои е и вкопан в земята, за да не дразни османските власти), а когато се разчува за строеж без разрешение, местният първенец хаджи Иван Кисьов посреща пратениците на търновския аянин с почерпка и рушвет от по 30 златни рубета, уверявайки ги, че „еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман“.
Но колко от тази история е факт и колко – народно творчество?
В Османската империя строителството на християнски храмове било строго регулирано. За нови храмове или за значителни обновления се изисквал специален султански ферман. В случай на ремонт на вече съществуващи храмове разрешителните процедури били по-лесни, затова често новите постройки формално се водели като „възстановяване на стар храм“. Известно е, че еленските първенци хаджи Панайот, Иван Кършов и поп Дойно ходили специално до Цариград за подобно разрешителни за строеж на защитна крепост на хълма Калето.
В османската административна култура от периода XVI–XIX в. широко разпространена била практиката на „бакшиш“ – подарък или дарение за длъжностни лица, за да се ускори или благоприятства даден процес. Това не се възприемало непременно като незаконно, а по-скоро като част от административния обичай. Подобни „дарове“ се давали и при узаконяване на църковни имоти или при издаване на разрешителни за строителство.
Според местното предание, когато търновският управител изпраща проверка хаджи Иван Кисьов заповядва за една нощ стените на новия храм да се измажат с вар, смесена с дървени въглища, за да изглеждат стари и опушени. Пратениците са посрещнати с уважение и получили щедър дар – по 30 златни рубета. Хаджи Иван ги уверява: „Поздравете от мен войводата и му кажете, че еленчани не строят църква, а поправят стар беглишки харман.“
Исторически е малко вероятно еленчани да започнат строителство без никакво разрешение. В началото на XIX век вече съществува уредена практика за получаване на ферман за ремонт или възстановяване на храмове. По-вероятният сценарий е храмът да е бил официално разрешен като възстановяване на съществуваща постройка, но при самия строеж да са направени някои разширения (преместване на изток, по-големи размери), което е наложило допълнителни неформални уговорки с местната власт.
„Бакшишът“ към пратениците и аянина е бил обичайна административна практика, а не единственото средство за „скриване“ на строежа.
Хаджи Иван Кисьов, внук на поп Петко Шейтана, е известен с дипломатичните си умения. Историята за неговото явяване пред султанската майка със зелени класове в калмукан и освобождаването на региона от данък житнина показва, че той е бил не просто местен първенец, а умел посредник между населението и властта.
Дори и с преувеличенията си, легендата за „опушените стени и подкупените пратеници“ възхвалява находчивостта и единството на еленчани. Също така отразява националния мотив: малките хора успяват с ум, хитрост и сплотеност да преодолеят трудностите на епохата и подчертава ролята на храма не само като духовен, но и общностен символ на възрожденска Елена.
Историята за тайното строителство и измазаните стени вероятно съдържа истинско ядро, но и романтични украси. Реалността вероятно включва официално разрешително (ферман) за „възстановяване на стар храм“, бакшиши за местната власт – обичайна османска административна практика, бърз строеж и активна помощ от цялата общност. Така, независимо от легендарните украси, посланието е ясно: еленчани са изградили своя храм с труд, средства, дипломатичност и единство.
Йордан МИНЧЕВ, историк
сн. генерирани от изкуствен
интелект изображения