Тайните на римската, манастирската кухня и тази на древните викинги разкриха пред великотърновци и гостите на града Маргарита Николова от София и Петър Стефанов от Велико Търново. Под шатрата им, наречена “Поварница”, те готвеха, въпреки проливния дъжд, и бяха сред големите атракции на средновековния фестивал на крепостта “Царевец”.
Маргарита Николова от софийската група “Верени” представи ранносредновековна кухня на северните народи, познати като викингите. Докато приготвяше продуктите за ястията, Марги обясни, че на тяхната трапеза са присъствали големи количества месо и риба, както и киселец, гъби, лук, ябълки, сушени горски плодове, ечемик, от който са се правели напитки и храни. Ястията, които приготвяли от тях, били доста лесни, но много вкусни.
Пред погледите на участниците и гостите на фестивала тя направи ечемичен хляб. Той се замесва с 50 % ечемичено брашно и 50 % пълнозърнесто пшеничено брашно. Пшеницата е била позната в онези далечни времена, но се е използвала доста по-рядко, отколкото днес. За да стане хляб, се прави квас от ферментирало брашно, което престоява около седем дена. Към така получената смес се прибавя малко мед, мляко, замесва се тесто. Хубаво е да се остави да втаса известно време. Марги сподели, че когато се използва квас, времето за втасване е доста по-дълго, отколкото ако се използва мая. Древните викинги държали тестото около огъня, въртяли са го, докато стане готово. Изпичането също е било по-бавно, защото на кваса и тъмните брашна им трябва повече време, за да се изпекат.
На открития огън представителката на група “Верени” сготви и горска яхния. Тя е със свинско месо, горски гъби, ейл, а към края се слагат и различни видове ядки – пшенични, ечемичени и др. Кулинарката пояснява, че ейлът е нещо като бира, но не съвсем. Получава се при варенето на пшеница, ечемик. В ранното средновековие е бил доста по-рядък. Интересното е, че в ония далечни време се е пиел много повече, дори и от водата, викингите са го давали и на децата си. Водата тогава е била доста замърсена и е било по-добре човек да пие нещо преварено, обяснява Марги. На открито тя приготви още риба, увита в хляб, както и сладък хляб с ябълки, червени боровинки и мед.
Чаровната софиянка е рекламен специалист, но от две години е част от група “Верени”, която е създадена през 2016 г. от почитатели на историята, които се занимават с реконструкция на военното дело и бита от времето на средните векове. Да влезеш в кожата на някой, който е живял преди теб, да се облечеш по същия начин си е голяма тръпка, казва убедено Марги.
Другият кулинар, който привличаше вниманието със своите гозби, беше авиоинженерът Петър Стефанов от великотърновския клуб “Традиция”. Той беше приготвил три вида разядки – с моркови, маслинова паста и орехи. Разядката с орехите е от Света гора и се прави с тахан, орехи, чесън и билки, сред които босилекът е задължителен.
А тази с моркови Стефанов направи по римска рецепта от Апиций. Това е един от най-известните хроникьори, който много внимателно е събрал рецептите от римско време, като ги е систематизирал в няколко книги – вегетариански ястия, месо, вино и здравословно хранене. Морковите се сваряват в червено вино, мед, пилешки бульон и чесън. Когато са готови, морковите се пасират и се правят на паста, ако е необходимо се сгъстяват с галета. От маслините Петър приготви паста, към която прибави мента, нарязана на ситно, чесън и зехтин, ако е необходимо.
Стефанов показа и как едно време древните римляни са приготвяли леща. Освен леща, в това ястие те са слагали още булгур и три вида лук – праз лук, зелен и стар лук. Морковите и чесънът също били задължителни за това блюдо.
Той почерпи гостите на средновековния фестивал на Царевец с вкусни круши, сварени във вино и подправки, и сладки бисквити по рецепта от XI век, в която има над 10 подправки, сред тях канела, джинджифил, бахар, черен пипер.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ