На 1 юли 2025 г. се навършват 556 години от пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. С това пренасяне завършват и дългите перипетии на нетленните останки на светеца, смятан за покровител и небесен застъпник на българския народ.
Иван Рилски е роден през 876 г. в село Скрино, намиращо се на територията на Кюстендилска област, в семейството на заможни родители. След тяхната смърт младият 25-годишен мъж раздава своята част от наследството на бедните и става отшелник аскет в Рила. Дълго време той живее в хралупата на едно дърво и се храни само с плодове и треви. Там той се прочува и като лечител. Много от излекуваните от него се установяват да живеят близо де лечителя и така постепенно в околността възниква един цял манастир, който съществува чак до XII век. Според някои този манастир се е намирал на мястото на днешната Рилска света обител, която се явява негов духовен наследник. Постепенно славата на пустинника Иван Рилски се разнася из всички краища на българското царство. Впечатлен от слуховете за него, българският цар Петър му идва на крака от столицата Търново с молба да го приеме, като му носи златни дарове и плодове. Отшелникът с радост приема плодовете, но връща златото и не пожелава да се срещне с царя. Впрочем според една от легендите цар Петър и Иван Рилски били родни братя.
Светецът пустинник от Рила завършва жизнения си път на 18 август 946 г. Преди смъртта си той се оттегля в пълно уединение, като преди това оставя своя завет на учениците и последователите си. Погребан е близо до създадената от него Рилска света обител. Скоро след това обаче те са извадени и пренесени в Средец, където според легендата излекували тежко болния византийски император Мануил Комнин. През 1183 г. унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на светеца в столицата си Естергом. Там местният католически архиепископ се осмелява да се усъмни в светостта на Иван Рилски като заявява, че никога не бил чувал за такъв светец. За да го накара да повярва в светостта му, Св. Иван отнема зрението му (а според някои разкази и говора му). Едва след като католикът публично се разкайва и пада на колене пред мощите, той отново си връща зрението.
След въстанието на Асеневци и възстановяването на Второто българско царство старият цар Асен тържествено пренася мощите на Св. Иван Рилски в столицата Търново. Там те се пазят в продължение на близо 250 години, до падането на столицата под османска власт. През 1469 г. след активното застъпничество на Мара Бранкович – вдовицата на султан Мурад II, неговият син Мехмед II Завоевателя издава специално разрешение мощите на светеца да бъдат пренесени от Търново обратно в неговата света обител в Рилската планина. Търновци не искали да се разделят с мощите, за които вярвали, че пазят техния град. Затова се наложило въпросът да бъде отнесен до кадията. Когато той им показал официалния султански ферман с туграта върху него, те били принудени да се подчинят.
Историята на пътуването на мощите на Св. Иван Рилски от Търново до Рилската обител е добре описано от средновековния автор Владислав Граматик в създадения от него “Рилски панагерик”. Според този разказ мощите били измолени от султана от тримата братя Йосаф, Давид и Теофан, които създали днешния Рилски манастир. Малко преди шествието с мощите да тръгне на път, се явил един сляп човек, който помолил монасите да изчакат още един ден, тъй като току-що е изградил параклис, посветен на Св. Иван и иска да го освети преди мощите му да напуснат богохранимия Търновград. Монасите се съгласили да отложат тръгването си с един ден. И по време на литургията по освещаването на параклиса се случило чудо, слепият прогледнал. А ето как Владислав Граматик е описал самото напускане на града на мощите на българския светец:
“Монасите с много почит и радост взеха ковчега на светеца, обвиха го с чисти плащаници, помазаха го с благовонни масла и вече не намираха смисъл да остават в града, а веднага на другия ден излязоха от града и като поставиха ковчега на светеца върху едно животно, поеха пътя към своя манастир, без някой от града да ги изпрати с изключение на някои бедняци и още няколко монаси.” Вестта за пренасянето мощите на светеца бързо се разнася из българските земи и се налага няколко пъти шествието да спира, за да даде възможност на богомолците да им се поклонят. Не липсвали, разбира се, и още знамения и чудеса. Край днешно Севлиево река Росица била придошла пълноводна и монасите не смеели да нагазят с ковчега с мощите в нея.
Тогава от ковчега с мощите внезапно се появил ефирен благоуханен дим като знамение да не се боят. Те повярвали на знамението, нагазили във водите и преминали безпрепятствено.
Следващата спирка на мощите били в Никопол, където местният велможа Богдан поканил монасите да спрат и да отдъхнат в дома му. “И като влязоха заедно с него в града и в неговите палати, внесоха ковчега на светеца в неговата молитвена стая, където бяха запалени много свещи и благоуханен тамян с други аромати. След това влязоха в църква и извършиха божествената служба на светите Христови Тайни в името на светеца и се върнаха в къщата, където бяха удостоени с много внимание на готовата и изпълнена с голямо изобилие трапеза. Там се събра без малко целият град, мало и голямо, като се веселяха и пееха божествени песни, а държавният мъж предстоеше заедно със своите слуги гологлав и не пожела да седне на своя стол до 10 часа вечерта. Като свърши така този пир, всички се разотидоха по домовете си. Сутринта, като станаха, изпяха обикновените песни и като приготвиха всичко за заминаването, пак се чуваше някакъв шум, понеже целият град се беше събрал за изпращането на светеца. И пак се появи голямо благоухание от ковчега на светеца, което не престана да тече оттогава през всичките дни и нощи. Споменатият велможа надари богато носещите ковчега на преподобния и ги снабди предоволно с нужното за път, а те положиха носилото на светеца върху животното, той пък ги изпрати чак до река Осъм заедно с тамошните боляри”, свидетелства Владислав Граматик.
В София мощите били положени в Ротондата “Свети Георги” за шестдневно поклонение, след което поели към Рила. При престоя там местна жена от богат род поръчала и платила нов ковчег за мощите от негниещо дърво за 100 гроша. А съпругът й купил нова плащаница, с която бил покрит ковчегът.
При пристигането в метоха “Орлица” в подножието на Рилската обител местните хора взимат ковчега на светеца, за да го носят на ръце. Той е положен в църквата “Свети Апостоли”, която игуменът на манастира Давид изградил. И тук според Владислав Граматик се случило поредното чудо. Хората, които носели ковчега с мощите на раменете си изведнъж станали невидими и се понесли със скоростта на вятъра. Накрая нетленните останки на свети Иван Рилски са положени в специална ракла в съборната черква на манастира, където стоят и до днес. Всяка година по традиция през нощта на 30 юни срещу 1 юли в Рилската обител се извършва всенародно бдение в чест на най-българския светец.
Иван ГЕОРГИЕВ