Търновски ученици откриха Преображенския скален манастир, създаден в края на XII век

Търновски ученици локализираха край Иваново точното място на скалния манастир “Свето Преображение Господне”, създаден от първия български патриарх Йоаким в края на XII век. Обителта е известна още под името “Берберницата” и е сред най-интересните в комплекса Ивановски скални манастири. В скално ложе в храма вероятно са били изложени за поклонение мощите на св. Патриарх Йоаким.
Откритието е резултат от последната експедиция, в която са участвали членове на единствения в България ученически клуб по спелеология, създаден в Професионалната гимназия по туризъм “Д-р Васил Берон” във Велико Търново. Негов ръководител е председателят на Пещерен клуб “Дервент” при Туристическо дружество “Академик” Евгени Коев, който е и учител по география и икономика в училището. По време на проучването в района на Иваново младите спелеолози са направили първото подробно картиране на два от малките манастири – “Господов дол” и “Берберницата”, и вече разполагат с максимално точен триизмерен план на подземното пространство. Те са се готвили за експедицията в скалния комплекс в продължение на 2 г., като са събрали почти всички писмени сведения по темата, издавани у нас.
“Това е първият скален манастир, основан в района от монаха Йоаким, избран по-късно за първи каноничен търновски патриарх. В неговото средновековно житие е записано, че той се установява някъде около река Дунав, над село Красен, и заедно с трима свои ученици основава манастир, посветен на светото Преображение Господне. Всички историци са единодушни, че това място е в района на Ивановските скални манастири. През целия период на Второто българско царство – XIII-XIV век, манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново и постепенно се разширява. Негови ктитори са царете Иван Асен II, Иван Александър и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. През годините комплексът в района се превръща в един от най-големите скални манастири на Балканите и водещ духовен център”, разказва Евгени Коев. На експедицията до Ивановските скални манастири той е бил заедно с три момчета от ученическия клуб – Иван, Александър и Камил. Другият възрастен в групата е бил секретарят на пещерния клуб “Дервент” Стефан Стефанов.
Благодарение на задълбоченото проучване и картирането търновските спелеолози са категорични, че именно “Берберницата” е манастирът “Свето Преображение” и дори разполагат с неопровержими доказателства. “В нито един от останалите манастири не намерихме скално ложе, изсечено в скалата за свети мощи. Твърде възможно е патриарх Йоаким да е канонизиран за светец след смъртта му, а неговите мощи да са върнати в манастира, който той е основал. Освен това този манастир е отшелнически, което означава, че монасите са живели в самостоятелни килии, отдалечени на 20, 50, 100 м една от друга. Разполагаме и с уникален фрагмент от стенопис, който няма аналог в останалите 7-8 църкви в района. Запазени са само част от нимба и главата на светеца, но от тях се вижда, че образът е свръхголям. Обикновено в иконографията светците се изобразяват в човешки ръст или по-малки, а тук главата е почти два пъти по-голяма”, обяснява председателят на пещерния клуб.
Резултатите от експедицията ще бъдат представени за първи път пред научната общност в началото на ноември по време на конференция за проучваните скални манастири, организирана от Русенския исторически музей. Евгени Коев подготвя доклад за локализирането на манастира “Свето Преображение Господне” на патриарх Йоаким.
Местните спелеолози са изготвили и амбициозна програма за цялостно изследване на Ивановските скални манастири, които са най-големият скален църковен комплекс в България. Въпреки че е сред най-посещаваните туристически обекти у нас, тази средновековна обител досега не е проучвана изцяло. “Нашата цел е да възкресим уникалната наскална църковна архитектура и средновековната Търновска художествената школа. На посетителите от страната и чужбина се показва само една от няколкото скални църкви и почти нищо друго. Въпреки издадената литература до днес, в нито една от книгите и брошурите няма пълно описание на това какво е представлявал Ивановският скален манастир, а най-подробното изследване на този уникален средновековен паметник си остава издадената преди 100 години творба на неуморния изследовател Карел Шкорпил”, обяснява Евгени Коев.
По неговите думи малцина са специалистите, които знаят за връзките между Ивановските скални манастири и старопрестолния град. Обикновените туристи, посещаващи обекта, дори и не предполагат, че това, което може да се види, е образец на върховните достижения в архитектурата и изобразителното изкуство на Търновската художествена школа. В преобладаващия брой брошури уникалната стенопис се представя като образец на византийското “Палеологово” изкуство. В същото време почти нищо не се знае за наскалната архитектура в района, подчертава опитният пещерняк.
Около 20 момичета и момчета от 8 до 12 клас членуват в ученическия спелеоклуб, който започна четвъртата си учебна година и носи името на проф. Рафаил Попов. Младите хора се събират поне веднъж седмично и следват строга учебна програма. Част от нея е одобрена от образователното министерство и е застъпена при обучението на планински водачи в единствено такова училище в България – това в Черни Осъм. “Нашата програма обаче е по-широка, като се разглеждат всички аспекти на спелеологията – връзките й с археологията, с животинския свят, с климата и водите в пещерите, геология и протичането на процесите за формирането на повърхностите и подземните карстови форми и др.”, признава преподавателят. Младите хора се събират и през почивните дни, когато провеждат заниманията си на терен.
Благодарение на проект “УСПЕХ” за подпомагане на извънкласните дейности, с помощ от училището и лично участие, учениците разполагат с всичко необходимо за безопасно бродене из пещерите – каски, гащеризони, ботуши, осветление. При експедиции им помагат и от пещерния клуб. Досега младежите са проучвали Мусинската изворна пещера, заедно са почистили римския каптаж и са облагородили района около природната забележителност. Тяхна гордост е и комплексната експедиция в района на село Димча и пещерите в местността Конски дол. Техните наблюдения са били взети под внимание при обществено обсъждане за изграждане на каменни кариери. В началото на 2014 г. учениците откриха първия скален параклис, който се намира между Велико Търново и Преображенския манастир.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив