Търновски офицер и военен прокурор организира заговор срещу княз Фердинанд и министър председателя Стефан Стамболов.
Костадин Атанасов Паница е роден на 12 март 1857 г. в Търново като родът му води началото си от Дебелец. След като завършва класното училище “Св. Кирил” в Търново през 1875 г. Коста заминава да учи в Одеското военно училище. Не успява да го завърши, тъй като там се запознава с някои от дейците на българското организирано революционно движение, които го убеждават, че ще бъде много по-полезен на делото за освобождението на родината. Така Коста напуска военното школо в Одеса и се прехвърля в Букурещ, където участва в подготовката на Априлското въстание, като купува оръжие за бъдещите въстаници. След погрома на въстанието успява да премине Дунав и да се спаси. Няколко месеца го виждаме в четата на Филип Тотю. Участва в Сръбско-османската война, а след това и в Руско-османската война от 1877-78 г. в състава на Българското опълчение. Бие се на връх Шипка и при Стара Загора. За проявения там героизъм е награден с войнишки кръст. След Освобождението Коста избила военното поприще и остава на служба в българската войска. Участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание, а след разгрома му отива в Източна Румелия и е назначен в местната милиция. Там той взема участие в подготовката и осъществяването на Съединението.
Коста Паница е ревностен привърженик на първия български княз Александър Батенберг, който е негов кумир и за когото неведнъж е заявявал, че би дал живота си, за да го защити от враговете.
След преврата от 9 август 1886 г. срещу Батенберг Паница е един от организаторите на контрапреврата и в това дело той е редом с министър-председателя Стефан Стамболов. След избора на Фердинанд за нов български княз Паница се обявява срещу него, като заявява, че той не е никакъв владетел, а най-обикновен узурпатор на българския трон. А след като Стамболов се обявява в защита на Фердинанд, Паница променя отношението си и към него, като го обявява за свой смъртен враг. От друга страна майор Паница е недоволен и от кадровата политика на ръководството на българската армия. А конкретният повод за неговото недоволство е това, че началник щаба на армията Рачо Петров е повишен в чин подполковник преди самия него. Вестта за това негово недоволство очевидно е стигнало до ушите на руските емисари в България, които решават, че майор Паница ще е техният човек.
В края на 1887 г. руски представители установяват контакт с Паница и сключват с него сделка: той да организира заговор за сваляне на княза и правителството, а в замяна ще получи от Русия дипломатическа и финансова подкрепа и оръжие за борбите в Македония. Това е предложение, на което майорът не може да откаже, тъй като каузата за освобождението на Македония стои на първо място в сърцето му. През следващите месеци Паница успява да привлече на своя страна част от приятелите си офицери, убедени русофили като него и заедно с тях поставя основите на Военнореволюционен комитет, който трябва да застане начело на преврата, да убие Стамболов и да прогони Величеството вън от пределите на България. Подготовката за преврата продължава с пълни сили и през първите дни на новата 1890 г. Майор Паница толкова е убеден в успеха си, че не спазва дори и най-елементарните правила за безопасност. Той започва да говори открито по софийските кафенета и кръчми за предстоящия преврат. Това, разбира се, няма как да остане за дълго скрито от българската полиция.
На 20 януари 1890 г. рано сутринта майор Коста Паница е арестуван, заедно с неколцина други офицери, заподозрени в съучастничество. Княз Фердинанд иска насрочването на шумен процес, на който да присъстват и чуждите дипломати, които да видят какво възмездие получават у нас държавните предатели. Стамболов обаче не желае да се шуми около разкрития преврат и успява да се наложи над волята на монарха. Следствието срещу задържаните продължава два месеца и половина и завършва на 9 април, след което те са изправени пред Специален военен съд. За председател на съдебния състав е назначен началникът на Щаба на армията подполк. Рачо Петров, който, както се знае, е имал и лично неприязнено отношение към майор Паница.
Заседанията на съда се провеждат в софийските казарми, като за по-голяма сигурност по времето им войниците се извеждат оттам на учение. Обвиняеми по процеса са: майор Коста Паница, кап. Асен Кисимов, подпоручик Александър Ризов, ротмистрите Димитър Татев и Христо Чавдаров, о.з. капитаните Никола Ножаров и Димитър Яблански, о.з. поручик Димитър Стаменов, о.з. подпоручик Иван Стефанов, а също и цивилните лица Димитър Ризов, Тодор Арнаудов, Стефан Mатеев, Пантелей Кисимов и руският гражданин Порфирий Колобков.
Съдебните заседания започват на 3 май 1890 г. Коста Паница е обвинен в организирането на държавен преврат чрез осъществяване на връзка с емисарите на чужда и враждебна на България страна. Има се предвид, разбира се, Русия. На 17 май той е осъден на смърт чрез разстрел, а 6 дни по-късно са произнесени присъдите и срещу останалите подсъдими, които са осъдени на различни срокове затвор, от 15 години до до 5 месеца. Няколко от тях са оправдани поради липсата на доказателства за участието им в заговора. Съдът все пак препоръчва на Фердинанд като последна инстанция да замени смъртната присъда с 15 години затвор заради направените от подсъдимия самопризнания и безупречната му до този момент военна служба на родината.
Коста Паница се възползва от правото си и обжалва присъдата пред Военнокасационния съд, като се позовава на допуснати съществени процесуални и фактически грешки от страна на обвинението. Съдът обаче потвърждава издадената присъда. Единственият, който има право да помилва осъденият на смърт е княз Фердинанд. И може би той е щял да го направи, за да покаже на своя народ и на Европа какъв милостив княз е. Но министър председателят Стамболов твърдо заявява на Величеството, че ако не подпише смъртната присъда на бунтовника Паница, самият той ще подаде оставка като премиер на страната. Поставен пред този избор Фердинанд подписва присъдата и веднага след това напуска страната, като оставя организацията по изпълнението и в ръцете на Стамболов. Според някои историци, историята с нежеланието на Фердинанд да подпише смъртната присъда си е било поредният от лисичите лицемерни номера на Кобурга.
Майор Коста Паница е разстрелян на 16 юни 1890 г. пред целия офицерски състав на Софийския гарнизон в района на днешния софийски квартал “Красно село”. По това време той е на 33 години. Почти 100 години по-късно, през 1986 г. е заснет филм за живота и делото на майор Костадин Паница с режисьор Светослав Овчаров. А в Националния военноисторически музей в София се съхраняват отличията, с които приживе е награден майор Паница, както и негови лични вещи.
Противоречивата натура на Коста Паница като че ли най-вярно и най-точно е доловил неговият съвременник Симеон Радев, който пише след екзекуцията му: “Паница не бе роден да следва една спокойна и редовна кариера. Македония и класическата страна на хайдутството му се виждаше естествения театър за неговото призвание. Харамийството тогава бе полунационално, полуразбойническо занятие. Паница не измени съвсем тая двойна тенденция. Той я завладя във всичката и ширина. Той я постави в служба на македонското дело и така я узакони.”
Иван ГЕОРГИЕВ