Велико Търново е център на националните чествания, посветени на 140-годишнината от приемането на Търновската конституция. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица тържествено ще заседава 44-то Народно събрание на Рeпублика България. С поредицата “Държавност”, в която ще припомним събития и личности, свързани с историческото събитие, “Янтра ДНЕС” се присъединява към честванията на знаковата годишнина.
Съгласно чл. 4 от Берлинския договор, който гласи: “едно събрание от български първенци, свикано в Търново, ще изработи преди избора на княз Органически устав на Княжеството…”, в първите дни на февруари 1879 г. към старата българска столица се отправят избраните депутати от петте губернии на Княжеството – Софийска, Търновска, Русчушка (Русенска), Видинска и Варненска, за да изработят основния закон на възкръсналата след близо петвековно турско робство българска държава. Сведенията за броя им са твърде противоречиви. Докато в първите заседания като основен състав се посочват 231 (някъде 232) депутати, то от ХI нататък вече се говори за 229. Те били подбрани от четири категории от населението. В историческата си мисия на законотворци депутатите в Първия български парламент през 1879 г. до голяма степен били улеснени както от опита, който имали от Църковно-народния събор през 1871 г., така и от участието си във Временното руско управление, което още в хода на войната започнало да изгражда новия държавно-административен, съдебен и финансов ред и подело идеята за изработване на Органически устав за бъдещата свободна българска държава. През септември – октомври 1878 г., по указание на шефа на Временното руско управление княз А. Дондуков-Корсаков, завеждащият Съдебния отдел при Временното руско управление – руският сенатор Сергей Лукианов, организира анкета сред по-изтъкнати български общественици и духовници с цел да се проучи общественото мнение, относно бъдещото устройство на страната. Сред анкетираните били екзарх Антим, екзарх Йосиф, митрополитите Мелетий, Натанаил и Симеон, Др.Цанков, М. Дринов, Н. Палаузов, Т. Икономов, М. Балабанов, И. С. Иванов, Т. Кесяков, Хр. Стоянов, Я.Геров, И. Панов и др.
С изготвянето на Проекта за Органически устав бил натоварен Сергей Лукиянов. За модел е ползвана конституцията на Сръбското княжество от 1869 и отчасти на Румънското княжество от 1866 г. Разработеният от него проект имал подчертано консервативен характер – предвиждал широки права на княза и ограничени функции на Народното събрание. На 6 ноември 1878 г. княз А. Дондуков – Корсаков го отнася в Русия заедно с мненията на анкетираните за обсъждане и редактиране от правителството. В царската резиденция в Ливадия (Крим) той е прегледан лично от император Александър II. След това бележки по него правят дейци от Министерството на външните работи като външния министър Н. Гирс, руския посланик в Цариград А. А. Лобанов-Ростовски и вицедиректорът на Азиатския департамент А. Мелников. Всички те са с подчертано консервативен характер, целящи засилване на княжеската власт. От Министерството на външните работи Проектът е изпратен във Военното министерство – при военния министър Д. А. Милютин, който внася промени в либерална насока, които насочват към засилване на конституционните гаранции.
В началото на декември 1878 г., по нареждане на Александър II, Проектът е изпратен при шефа на Второто отделение на Министерството на външните работи Сергей Урусов. Тук била сформирана “Особена комисия”, която работила по него 10 дни – от 11 до 22 декември 1878 г. На 27 декември той е върнат в България и под ръководството на Марин Дринов и с участието на Д. Греков, Г. Кирков, А. Стоянов и П. Генчев е преведен на български и изпратен до местните съвети в страната за обсъждане.
Още с внасянето на “Проекта за Органически устав” в залата на Учредителното народно събрание търновските законодатели заменят понятието с “Конституция”, тъй като то най-точно отразява възгледите им за юридическо узаконяване на социално-икономическите и политически изменения в българското общество след Освобождението. Те приемат руския Проект за основа, върху която да се изработи окончателният текст на основния закон на свободното ни отечество – Конституцията, но при разглеждането на отделните му членове се съобразяват с установените парламентарни принципи в западноевропейските държави и консултират главно с конституцията на Белгия от 1831 г. В хода на обсъждането на отделните членове и параграфи са взаимствани принципни елементи и от конституциите на Франция и САЩ – страните с най-развита в света буржоазна демокрация.
Политическите възгледи на първите български законотворци били различни и това ги поляризира в двете политически течения в Учредителното събрание – на младите, буйните (либералите) и на старите (консерваторите). Въпреки политическите си различия те се стремели да следват духа на времето, провъзгласените от Френската революция демократични възгледи и опита на държавите с установена парламентарна практика, разбира се, без да пренебрегват българските обществени условия. Демократичният характер на Търновската конституция се определя от факта, че в нея залягат принципи и начала с непреходно значение. Основният принцип, който тя въвежда, е разделянето на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Най-важните начала, които залягат в Търновската конституция, са началото на свободата, равенството пред законите, свободата за самоопределение, правата и собствеността са неприкосновени. Малко са европейските народи през XIX век, които имат възможност сами да изработят основния закон на своята държавна уредба. Постижението на търновските законодатели в това отношение е безспорно.
Изработената от тях Конституция на Българското княжество през 1879 г. предопредели по-нататъшното развитие на страната ни в икономическо, политическо и културно отношение, създавайки условия за изграждането на модерна буржоазна държава. Не е случайно, че само за три десетилетия след Освобождението България преодоля изоставането си и в началото на XX век се наложи като най-динамичната държава на Балканите.
Според Търновската конституция формата на управление на Българското княжество е “монархия, наследствена и конституционна”, с народно представителство, при която парламентът има действителна власт, а българският народ се ползва с всеобщо избирателно право, без никакви ограничения. С такава привилегия по това време не може да се похвали дори и страната с традиционния парламентаризъм – Великобритания.
Учредителното събрание избира за столица на възобновената българска държава град София по предложение на видния историк, просветен деец и държавник Марин Дринов.
На 16. IV. 1879 г., точно в 14 часа, участниците в Първия български парламент слагат подписите си под 169-те член на Първата българска конституция, влязла в историята с името на града ни – “Търновската”. В продължение на 65 дни – от 10 февруари до 16 април 1879 г., в горещи спорове между старите и младите успяха да наложат изработването на една от най-демократичните конституции на своето време. На следващия ден – 17 април, в същата зала се открива Първото Велико Народно събрание, което избра за български княз Александър Батенберг – генерал, хесенски принц, роден в гр. Верона ( Италия), племенник e на руската императрица Мария Александровна, доброволец в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. Едва след това депутатите се разотиват, за да се съберат отново на 26 юни 1879 г., когато княз Александър I Батенберг полага клетва за вярност към конституцията и встъпва на българския престол.
Тянка МИНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
