Търновка свири на шейхове на роял за 600 000 лева

Диляна Христова е от онези слънчеви и позитивни хора, на които няма как да не се зарадваш, когато ги срещнеш. Очите ѝ кипят от енергия, думите ѝ преливат от емоция. Музикант е. От девет години работи в Близкия Изток, последните няколко свири в един от най-луксозните хотели в Кувейт. Преди години любовта я довела във Велико Търново и затова се смята за търновка.
Сега се е прибрала за около месец и една от задачите ѝ е да подготви свои рекламни снимки за хотела, в който работи. Разказва, че на няколко месеца трябва да подновява огромните билбордове с нейния лик, които се намират из целия хотел. Диляна обяснява, че до сега е снимала предимно с кувейтка, която е завършила антропология в Англия, но се е посветила на фотографското изкуство. В България обаче решила да съчетае полезното с приятното. Не пести суперлативи за фотографа Павел Савков, с който направили фотосесията на покрива на Интерхотела. Помогнали им гримьорът Илонка Иванова и фризьорът Вероника Лискова. По време на снимките било забавно, но и страшничко, защото всичките имали страх от високото. “Моята гордост е, че с тези фотоси ще промотираме и част от България. Всички ме питат от къде съм и аз отговарям, че съм от България, а те все разбират, че съм от Белгия, което е много тъжно”, споделя музикантката.
В Кувейт Диляна е единственият български пианист. Има военни, но те живеят в близост до военната им болница. Споделя, че често ходи в българското посолство, помага най-вече, когато има избори.
Нашенката разказва, че в хотел Радисън Блу работата ѝ е да свири, пее, да посреща короновани особи, като цяло отговаря за микроклимата. “Не е само да стоя и да свиря на един подиум. Свиря основно класика, музика, която звучи в Карнеги хол, Роял Албърт Хол, въобще в сериозни концертни зали. Много съм горда, че свиря на роял “Бьозендорфер” за 600 000 лева. Ние сме единственият хотел, който предлага музика за ценители, а не такава, която служи за фон”, разказва тя.
Диляна е свирила на много принцове и шейхове от Близкия Изток, сред тях е шейх Мансур бин Зайед ал Наян, член на кралското семейство в Абу Даби.
Собственик е на Манчестър Сити, богатството му се изчислява на 20 милиарда паунда. Той е млад, усмихнат и много земен човек, не крие впечатлението си от него българката. Нейният фаворит обаче е шейхът на Шарджа, едно от седемте емирства, образуващи Обединените арабски емирства. Той е доктор по философия на политическите науки и инвестира всичките си пари в изграждане на университети. По думите ѝ всичките тези короновани особи са много естествени. “Те със сигурност имат охрана, но аз не я виждам, не я усещам. Няма я тази показност, която я има при нас”, допълва още нашенката. Сред гостите на хотела, на които е свирила, е и  генералният секретар на ООН.
Разказва и за ръководителя на кувейтската академия по изкуствата Мухамед Мусайеб, който е скулптор. Той е учил 7 години в САЩ и след като решил, че е взел всичко от западната култура, отива и учи 7 години в Русия. “Винаги казва, че това, което е научил в Русия, никъде по света го няма. По тази причина обича да се обгражда с хора от Източна Европа, защото му е ясно, че имаме добра основа и образование, макар да сме по-бедни от западняците. Политиката ни не е много наред, но ние имаме добри ресурси във всяко едно отношение”, разкрива още чаровната музикантка.
Диляна обяснява, че  Мусайеб е много интересен, тънък познавач е, винаги си носи собствени ноти, по които иска тя да свири. “Има един много известен пианист Владимир Хоровиц. Той не е познат като композитор, никога в моя съзнателен живот не бях чувала за негови композиции. Скулпторът се опита да ме тества и ми каза, че иска да му изсвиря нещо на Хоровиц. Аз знам, че свири изключително трудни произведения и отговорих, че ще има нужда от малко подготовка. Той ме попита към какво съм се насочила и когато му казах, той отвърна, че е леко разочарован. Отново ми обясни, че иска да е нещо на Хоровиц. Поисках му един час време и започнах да звъня на свои приятели музиканти в България. Свързах се с Алис Буварян, с доц. Илияна Николова от ВТУ. Те ми отговориха, че в нашите музикални библиотеки няма ноти с произведения на Хоровиц”, разказва музикантката. Тогава Мусайеб дошъл в хотела и донесъл ноти, по които да свири. Помолил всички присъстващи да не правят запис на изпълнението ѝ. После си взел отново нотния материал. Обяснил, че това са партитури, които само семейството на Владимир Хоровиц притежава.
Българката обича да казва, че държавите в тази част на света са построили комунизма. Пояснява, че всичко е безплатно – здравеопазване, ток, вода, обществен транспорт. “Навремето имах здравословен проблем и се лекувах в кралската болница. През цялото време ми обясняваха, че няма специални покои за емира и той може да е на леглото до мен. Това е един друг свят”, категорична е Диляна. Признава, че когато отишла, била невежа за този свят. Мислела, че хората там са необразовани и че не знаят какво е да работиш. А там се оказало приказка – няма престъпност, не си заключваш колата. Преди два месеца си забравила портфейла с документите за самоличност, кредитни карти и много малко кеш, но парите били достатъчно за един необразован индиец да живее цял месец. Оказало се, че ги е изпуснала във фоайето на голямата банка и след два дена я намерили по личната ѝ карта, за да ги върнат.
Сега Диляна има идея да се премести в някой от хотелите на веригата в Европа, заради сина си, който отива да учи рисуване във Франция. Не знае дали той я иска, но тя държи да е близо до него. “Ще видим какво ще случи. Хората тук имат много тревоги за бъдещето, а не трябва. Не знам къде ще съм утре, но знам, че ще съм на правилното място”, заключва музикантката.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив