На входа на Старото военно във В. Търново се намира Арката на генералите. Върху нея са изписани имената на 36 български висши офицери, родени в старата столица и отдали живота си в служба на родината. Един от тези достойни български военни е и Сава Муткуров, чийто живот и дело се отличава от този на останалите, чийто имена са поставени върху Арката.

Сава Муткуров е първият български военен, на когото е присвоено званието “генерал”, а също и първият български офицер, получил орден “За храброст” I степен и първият български военен, избран за регент. Животът на този достоен търновец е забележителен.

Роден е на днешния ден, 4 декември (по стар стил) 1852 г. в Търново в заможно семейство. За родителите му се знае малко. Баща му Атанас е вероятно е бил търговец, а името на майка му е неизвестно. Има двама братя и една сестра. Един от братята му хаджи Петър участва в Хаджиставревата буна през 1862 г., заради което след потушаването ѝ е хвърлен в затвора в Цариград, където умира, въпреки опитите на родителите да го освободят чрез рушвети до османските власти.

След като завършва образованието в родния си град, Сава се записва и учи първо във Военномедицинското училище, а след това се премества в Юнкерското пехотно училище в Одеса. На 3 юни 1872 г. получава първите си офицерски нашивки. Произведен е в чин портупей юнкер, а половин година по-късно получава и първото си офицерско звание прапоршчик и е зачислен в 98-и полк. След избухването на Сръбско-османската война през 1876 г, българинът подава временно оставката си и заминава да се бие съвместно с братята сърби срещу турците. След края на войната се връща отново в състава на руската армия и е зачислен в състава на 25-ти Волински полк. Като руски офицер той участва и в Руско-османската война от 1877-78 г. Като командир на пехотен полк под командването на ген. майор Драгомиров той взема участие в боевете за превземането на Свищов. Заради проявената храброст е отличен с руския военен орден “Св. Станислав” III степен с мечове. Сава Муткуров взема участие и в боевете при Плевен, на Шипка, стига чак до Одрин с руските войски. Отново за проявена храброст и воинска доблест в боевете в Шипченския проход той получава втория си орден “Св. Анна” III степен с мечове и е произведен в чин поручик.

След Освобождението на България в периода до Съединението той работи в милицията на Източна Румелия – отначало в първа пловдивска дружина, а след това неговите умения и организаторския му талант и способности са забелязани и той е прехвърлен в Генералния щаб на милицията, където е произведен в чин капитан, а само година по-късно и майор. По време на Съединението той взема активно участие в установяване на българската власт в провинцията. Избран е за член на Временното Правителство, но остава на този пост само два дни. Той и Димитър Ризов са двамата, избрани да съобщят на княз Александър I Батенберг новината за Съединението и да го помолят да вземе това дело под своя опека и защита. Нещо, което българският монарх прави. По това време получава и поредното си повишение в офицерско звание и става подполковник.

По време на Сръбско-българската война от 1885 г. Сава Муткуров командва войските от десния фланг и центъра, осъществяващи настъплението в посоките към Пирот и Цариброд. А след войната е назначен за командир на пета пеша бригада, като едновременно с това е и началник на Пловдивския военен гарнизон.

След преврата срещу княз Александър Батенберг от 1886 г., организиран от група висши офицери, Сава Муткуров застава на противоположната позиция и заедно с министър председателя Стефан Стамболов е сред организаторите на контрапреврата. Назначен е от Стамболов за командир на останалите лоялни на княза военни части – “главнокомандващ войските на двете Българии” и като такъв взема участие в потушаването на преврата и в арестуването на участвалите в него офицери и войници. Заради верността си към монарха след окончателната абдикация на Батенберг, Стамболов назначава ген. Муткуров за един от тримата регенти, временно управляващи страната, наред със собствената си персона и политика Петко Каравелов. На този пост генералът остава в продължение на 11 месеца, до 14 август 1887 г., когато за нов княз на България е избран Фердинанд Сакскобургготски. Първите три ордена “За храброст” I степен, които новият монарх раздава са на тримата регенти, благодарение на които той става владетел. Официалните мотиви за присъждането са “за управлението на България смутните времена на безкнежие”. Две седмици, след като сдава поста регент, със заповед на новия монарх с одобрението на Стамболов, Муткуров е произведен в чин полковник и е назначен за военен министър. Оглавява министерство в продължение на три години и половина, до февруари 1891 г., когато по здравословни причини той е освободен от министерския пост. Повишен е в звание генерал майор и е назначен на длъжността инспектор на пехотата. Така търновецът става официално първия български генерал. Само два дни по-късно е подписан княжеският указ за производството и на втория български генерал Данаил Николаев.

Болестта на Сава Муткуров се оказва тежка и прогресираща и се налага той да замине на лечение в чужбина, в Италия. Умира на 4 март в Неапол в местния театър “Сан Карло” като обстоятелствата около смъртта му са обвити в мистерия. В официалното съобщение за смъртта на генерала, публикувано в бр. 51 от 6.03.1891 г., пише: “Рим. 4 март. Генерал Муткуров, до преди малко български военен министър, е починал вчера вечер внезапно в Неапол, у Театра Сан-Карло. Дали някой не го е убил у театра? Защо? Как да знаем днес, след като тогава не са гледали?” На страница втора от смъртния акт издаден от Общината в Неапол на ръка е написано: “До г-н Кралския Прокурор в Неапол: Един от въпросите около смъртта на генерала е защо ако някой е тежко болен ще ходи на театър? Вероятно здравословното състояние на г-н Муткуров е било значително подобрено. А ако това е така, какви са причините за смъртта му?” Прокуратурата в Неапол очевидно е предприела разследване за смъртта на мистериозната смърт на българина. До какви резултати е било достигнато в хода на разследването обаче днес не е известно. След смъртта тялото на ген. Муткуров е балсамирано в Италия и така е върнато в България за погребението му. Което изключва изобщо възможността да бъде направена аутопсия за причините за смъртта му на родна земя. Според носещите се по онова време слухове в България ген. Сава Муткуров най-вероятно е бил отровен. Как, от кого и най-вече защо? По тези въпроси може много да се разсъждава. Според една от версиите убийството му е организирано от Русия, която по този начин премахва най-близките хора на основния си враг в България Стамболов. Един от тези хора безспорно е Муткуров. Според друго твърдение пък, убийството на офицера е било организирано от самия Фердинанд, който се плашел от неговата популярност сред войската и виждал в него потенциален организатор на военен преврат. Каква е истината обаче, едва ли някога ще стане ясно.

Балсамираното тяло на генерала е било погребано в църквата “Св. Спас” в София.
В личния си живот Сава Муткуров създава семейство доста късно. На 6 декември 1887 г., когато вече е на 35 години, той сключва брак с Мара Стамболова, сестра на неговия приятел и покровител Стефан Стамболов. Семейството има две деца – син и дъщеря. Синът Атанас умира, без да остави наследници. Дъщерята Венета се жени също за военен – Александър Кисьов, който достига до генералски чин и е бил военен министър на България. Така макар и по женска линия родът на Сава Муткуров остава запазен до днес.

На 6 септември 2019 г. на централната алея в парк “Марно поле” бе открит бюст паметник на ген. Сава Муткуров. Той е изработен от известния италиански скулптор Винченцо Ераче през 1894 г. и е дарен на търновската общественост от наследниците на генерала семейство Киркови.

Иван ГЕОРГИЕВ