Преди 23 години, на 11 септември 2001 г., бяха извършени едни от най-жестоките атентати в цялата световна история. Пътнически самолети, похитени от арабски терористи, се забиха в двете кули близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Кулите се запалиха, а след това се взривиха и рухнаха, погребвайки в отломките си хиляди невинни хора. И днес още броят на жертвите не е известен. Смята се, че загиналите са 2996 човека, а броят на ранените е между 5000 и 6000. За поръчител на атентата се смята саудитският милиардер Осама бин Ладен, лидер на радикалната ислямистка организация “Ал Кайда”. А за мозъка на атентата и главен негов организатор се приема шейх Халед Мохамед. Бин Ладен е ликвидиран от спецчастите на САЩ 10 години по-късно. А шейхът все още е жив и миналата година публично призна водещата си роля при организирането на атентатите от 11 септември 2001 г.
Досега няма данни за загинали българи при атентатите над кулите близнаци. Има обаче поне един българин, който по време на атентатите се е намирал в едната от кулите. Това е търновецът Николай Аврамов. Той не работи в Световния търговски център, но на 11 септември сутринта е бил в Южната кула, която е втората мишена на терористите. За щастие българинът се е намирал на един от ниските етажи и когато разбира, че самолет се е ударил в Северната кула, успява бързо да напусне Южната и да се отдалечи на сравнително безопасно разстояние. Оттам той има възможност да наблюдава сблъсъка на втория самолет в Южната кула и последиците от двата зловещи удара. И днес, 23 години по-късно, Николай признава, че в главата му събитията са се запечатали и може да ги пресъздаде в детайли по минути и секунди.
“Беше около 8,45 ч. местно време. Бях в едно от фоайетата на Южната кула, когато внезапно се чу някакъв трясък и всичко се разлюля, все едно имаше земетресение. Това продължи може би около 20 секунди. Хората около мен започнаха да пищят, а някои даже изпопадаха на земята. Аз също помислих, че е земен трус и хукнах към изхода. Бях един от първите, излезли от сградата. Навън беше като в някакъв апокалипсис: навсякъде хвърчаха стъкла и всякакви други парчета строителни материали, хора тичаха, във въздуха имаше гъста мъгла. Инстинктивно хукнах да бягам и като минах може би около стотина метра спрях и се обърнах. Тогава видях, че Северната кула е ударена от самолета и се срутваше много бързо. Виждаха се пламъци, а скоро след това започнаха да се чуват и гърмежи като от взривове. Съзнанието ми не можеше да възприеме това, което виждах. Всичко ми беше все едно го сънувах и всеки момент щях да се събудя. Докато стоях като омагьосан, изведнъж видях самолет, който се приближи към Южната кула, от която току-що бях излязъл, и се вряза в нея. Това не може да се разкаже и да се опише. Такова нещо се вижда веднъж в живота. Самолетът влезе в кулата като нож в прясно масло. И секунди по-късно избухна в пламъци. Тук ми се губят няколко минути, през които най-вероятно съм хукнал да бягам, защото следващото, което си спомням, е, че вече бях на доста по-отдалечено място от кулите. Седнах на една пейка. Всичко в главата ми звънтеше и бучеше. Хора бягаха и крещяха около мен. Някои от тях бяха ранени, а дрехите им бяха скъсани. Майки търсеха децата си, а деца се бяха изгубили, лутаха се и плачеха. Скоро след това се чуха първо сирени, а след това се появиха и колите на пожарната. Имаше и хеликоптери, които от въздуха хвърляха вода върху горящите кули. Те продължаваха да се рушат, а от вътрешността им се чуваха глухи взривове. Гледката беше ужасяваща, все едно гледах някакъв филм от снимачната площадка. Но осъзнавах, че това не е филм, а истина. И че там някъде на метри от мен наистина загиват хора. Не зная колко време съм прекарал на пейката, но усетих изведнъж, че започнах да потъвам и че започвам да губя съзнание. Припаднал съм. Не зная колко време съм бил в безсъзнание. Когато отново се свестих, Южната кула вече се беше срутила и на нейното място имаше огромни огнени езици. Северната кула още се държеше, но също гореше. Тя се срути малко по-късно”, спомня си търновецът Николай Аврамов. За щастие той не е пострадал, но признава, че дълго време след това имал психични проблеми, всяка нощ се стряскал от кошмари и сънувал пожари. “Трябваше да минат няколко месеца, за да се осмеля да мина отново в района на кулите близнаци”, признава Николай.
Търновецът разказва още, че и днес сред американското общество има големи противоречия за това дали атентатите срещу кулите са били дело на арабски терористи. “Още тогава сред самите американци се заговори, че няма никакви терористи, а атентатите са организирани от службите на САЩ, като целта е да се насади страх сред хората, а оттам да се даде повод на военния сектор в страната да поиска увеличение на бюджета. Американците са много странен народ, те като че ли са отвикнали да мислят самостоятелно и вярват на всичко, каквото кажат от телевизионните екрани. Направиха някаква комисия, която трябваше да разследва причините за атентата, но тя май така и не свърши никаква работа”, споделя българинът.
Всъщност назначената разследваща комисия излиза със заключението, че атентатите са дело на арабската терористична мрежа “Ал Кайда”. Самият бин Ладен обаче в началото отрича това да е негово дело. След това усетил, че атентатите ще вдигнат популярността му, бързо застава зад тях. В самите Съединени щати обаче се появяват различни теории и е създаден Комитет за истината за 11 септември. Според основната версия в самолетите изобщо не е имало никакви терористи, а те са били насочени по автоматичен път да се блъснат в кулите близнаци. В основите на самите кули имало поставени взривове, които след сблъсъка на самолетите причинили допълнителни детонации, допринесли за срутването на кулите. Като подозрително се определя и поведението на самия американски президент Джордж Буш, койтго по време на атентатите чете приказки в детска градина в щата Флорида. Когато му съобщават за атентатите, той не проявява голяма заинтересованост, а още 10 минути продължава с четенето. Другото любопитно е, че месец по-рано службите на други държави, в това число и Русия, са предупреждавали ЦРУ за подготвян атентат над ключови обекти в страната, в това число и Световния търговски център. Необяснимо защо обаче ръководството на ЦРУ не взема никакви мерки за предотвратяването им, като укрива тези доклади от Конгреса и президента.
Впрочем през последните години излизат все повече информации за това, че обявеният за главен виновник Осама бин Ладен е бил таен агент на ЦРУ, при това от доста висок ранг. Което навежда още повече на мисълта, че атентатите на 11 септември са продукт на спецслужбите на САЩ. И днес, 23 г. след атентатите, въпросите все още са повече от отговорите, а за всички е видно, че американската държавна администрация категорично не желае истината за случилото се в центъра на Ню Йорк да бъде разкрита. Търновецът Николай Аврамов днес продължава да живее и да работи в Ню Йорк и подобно на милионите американски граждани иска да знае истината за 11 септември. Съмнява се обаче, че някога ще я научи.
Иван ГЕОРГИЕВ