Днес малко хора си спомнят, че началото на дискусиите по въпроса за образование в демократично гражданство в България беше поставено още през 1992 г. от Светлозар Раев – първия посланик на България при Съвета на Европа. Той е останал в историята на европейската политическа мисъл със своята инициатива “Права и отговорности”, станала известна и като “българската инициатива”.
В продължение на седем години, докато беше посланик при Съвета на Европа, той се бореше за успеха на тази инициатива и успя да види приемането ѝ от Комитета на министрите на Съвета на Европа. На 7 май 1990 г. в Будапеща, по повод 50-годишнината от създаването си, Съветът прие Декларацията и програмата за образование в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. Вследствие на това 2005 г. беше обявена от Съвета на Европа и от Европейския съюз за “Европейска година на демократичното гражданство, основано на образование”.

Светлозар Раев е роден на 18 септември 1927 г. във Велико Търново. Баща му Димитър Раев е адвокат – един от бившите кметове на града. През двадесетте години на XX век е управител на Скопска област, по време на Българското управление на Вардарска Македония (1941-1944 г.). Спасява от депортиране над 100 евреи от Скопие. След деветосептемврийския преврат през 1944 г. изчезва безследно. Майка му Богдана е внучка на легендарната Бяла Бона, съратница на Стефан Стамболов, помагала на революционните дейци от търновския край. Днес на името на тази забележителна с обществената си дейност и невероятно влияние жена е наречена една от улиците на града.
Малкият Светлозар израства с разказите за историята на рода, а атмосферата на стария град допринася за неговото духовно развитие. От 1939 г. учи във френския колеж “Св. Августин” в Пловдив до закриването му през 1943г. След това продължава образованието си в Мъжката гимназия в родния си град, като взема две години за една, за да прескочи бележката от ОФ за кандидатстване в университета, тъй като е наследник на “буржоазно семейство”. И така, през лятото на 1945 г. той се явява на изпит и се дипломира преди връстниците си.
Наследявайки демократичните семейни традиции, Светлозар Раев едновременно със завършването на търновската мъжка гимназия става член на Демократическата партия. Същата година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет и заема ръководни длъжности в студентската организация на партията. Познава се отблизо с видния политически лидер Никола Мушанов, близък е с адвоката Дончо Смилов, председател на Демократическата партия във Велико Търново.
През 1947 г. пред многолюдна студентска аудитория в софийския Модерен театър държи вълнуваща реч по повод годишнината от смъртта на Александър Малинов. Още на трибуната е арестуван и отведен в лагера Куциян, а после в Богданов дол, където престоява от март до юли 1947 г. Освободен е след намесата на Никола Мушанов, който поставя въпроса пред Съюзническата Контролна комисия. През 1949 г. е изключен от университета по политически причини. Вземат го трудовак в “специална част”, но се разболява и го освобождават.
Следват трудни години, през които изкарва хляба си на каменна кариера, става леяр, работи на строежа на софийското летище, а по-късно и като художник-приложник при изработка на керамични декоративни елементи. През втората половина на 50-години спечелва първа награда на конкурс за приложно изкуство при Съюза на българските художници. Печели още няколко награди и открива собствено ателие.
В края на 1964 г. заминава за Прага по покана на Съюза на чехословашките художници. По пътя се отклонява в посока Виена, където получава политическо убежище.
Първите години зад граница са време на търсене и реализиране за него. Отначало попада във Франция. Като бивш възпитаник на френския колеж, той търси връзки с приятели от годините в Пловдив. Намира отец Борис Щипков (1918-1978 г.), който му помага, и така успява да се задържи в Париж от лятото на 1965 до лятото на 1969 г. Работи като дизайнер и свободен сътрудник на българската секция при френското радио и като скулптор-реставратор при дирекцията за закрила на културното наследство. Влиза в контакт с визитатора-делегат на светия престол за българите в чужбина арх. проф. Георги Елдъров.
През 1970 г. получава поръчка от известния строител на църкви проф. арх. Готфрид Бьом за изработка на идеен проект за стъклописите на строящата се църква в гр. Бон. Това довежда до прехвърлянето му в Кьолн и до насоки към нови интереси. В Германия продължава своето образование, като се записва във Философския факултет в гр. Аахен по специалностите “Държавни науки”, “Социология” и “История на архитектурата и градоустройството”.
През 1975 г. се дипломира като доктор на философските науки. Работи като научен сътрудник в градския музей на град Кьолн. Преподава в катедрата за градоустройство в Аахен, чийто титуляр е арх. проф. Бьом. Известно време работи по договор с Германската институция за финансиране на научна работа. Пише статии за специализирани списания, издава книги в областта на архитектурата. Дълги години работи в бюрото на арх. Готфрид Бьом; става негов съветник и издава книга за творчеството му.
Връзките му с родината се възстановяват след 10 ноември 1989 г., когато Светлозар Раев става гарант на Демократическата партия сред българите в Германия, а по-късно – представител на СДС в района. През 1990 г. осъществява първия контакт на партиите от коалицията СДС с фондация “Конрад Аденауер” и организира първото пътуване на лидери на българската опозиция в Германия и запознаването им с германския политически опит.
През 1992 г. той става първият български посланик при Съвета на Европа, на който пост остава до 1998 г. От 1992 до 1993 г. председателства Комитета на Министрите на Съвета на Европа.
Сякаш като последица от ангажираността на Светлозар Раев с духовните измерения на европейската идея идва и назначаването му за български посланик във Ватикана на 21 декември 1998 г., на който пост остава до 2001 г. като представител на България при светия престол в Рим и при военния суверен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (малтийски орден).
С появата на този си пост той навлиза в интелектуалните и благороднически кръгове на Вечния град – желан гост на симпозиуми и семинари, внимателно слушан в престижни клубове като Circolo di Roma, където дотогава българин не бил стъпвал даже като слушател. Светлозар Раев играе важна роля за подготовката на посещението на папа Йоан Павел II в България през май 2002 г.
След Ватикана той се завръща в Кьолн и работи на свободна практика. Става съветник на архитектурното бюро “Бьом”. През 2008 г. идва в България, за да представи идеите си пред тогавашния кмет на София Бойко Борисов. За съжаление, срещата не се осъществява поради внезапната му смърт на 17 юни 2008 г. В издадения от неговите приятели некролог пише: “До последния си миг той работеше за развитието на своята инициатива. С неговата смърт загубихме не политик, а държавник от европейска величина, гледащ към следващите поколения. Личност, с която България трябва да се гордее”.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)