Красимир е роден във Враца, град със славно борческо и историческо минало, където се съхранява най-голямото открито досега тракийско съкровище – Рогозенското. Олга пък е родена в Русе или “малката Виена”, родното място на български възрожденци и революционери, участвали в Освобождението на страната. И двамата много се гордеят с фамилията си на учители и медицински специалисти, а и с родните си градове, но въпреки носталгията избират да живеят във Велико Търново, където днес са известни зъболекари.
И Олга, и Красимир са кандидатствали медицина, за да сбъднат мечтите на фамилиите си, но после ги приемат стоматология и не съжаляват. Съдбата ги събира в София, още като студенти се влюбват и стават семейство. След това с малко бебе на 4 месеца са разпределени в Елена. И двамата твърдят, че за тях е било голямо предизвикателство да започнат стажа си в труден и непознат район с десетки селца и махалички в Балкана. Лекуват зъбите както на малки деца и възрастни, така и на дълголетници. И най-важното – в Елена получават общинско жилище. Иначе са имали покана да работят във Враца или Русе, където обаче трябвало да живеят на свободен наем. Сега в старата столица имат частен кабинет, радват се на син и дъщеря, зет и снаха и двама внуци – Ема и Кристиян.
Олга и Красимир се гордеят, че са възпитаници на едни от най-добрите преподаватели по онова време в Стоматологичния факултет в София, от които много са научили, а продължават да се образоват и днес, защото стоматологията се развива с бързи темпове и не можеш да стоиш на едно място. Синът им обаче е строителен инженер, а дъщеря им е завършила химия.

Д-р Красимир Кръстев: “Трябваше да вадя мъдрец на Олга, докато синът ни седеше в скута ѝ за кураж”

“Отидох в Балкана да вадя горен зъб на дядо, а той се оказа на долната челюст.” Това е само една от историите на младия тогава зъболекар, която помни и досега. Обадили се роднини, че дядото имал проблем с горен зъб, но не можел да дойде в кабинета, а той живеел в Балкана. Д-р Кръстев отишъл на място, но зъбът се оказал долен, а той не разполагал със съответните инструменти. Красимир се справил, помогнал му лостът от инструментите и зъбът бил изваден. Друг път се налагало да вади зъб на място на 37-годишен мъж с инфаркт, който бил неподвижен. Но най-драматичният случай за д-р Кръстев бил когато вадил мъдрец на Олга, а в скута ѝ за кураж стоял кротко малкият им син Искрен, защото нямало кой да го гледа. След два часа всичко завършило добре, макар Красимир да се поизмъчил с мъдреца. Тъй като това се случило през лятото, всичките му колеги били отпуска. Така обикновено ставаше тогава, другите отиват на почивка, а ние, “новобранците” с Олга, останахме да работим, казва Красимир. После се сеща за друг пациент, който пък е диабетик. Извадил му зъб, а кръвта шурнала, няма спиране. Но и този път Красимир се справил и овладял кръвоизлива. Историите са много, а изпитанието е голямо, както и удовлетворението, че каквото си научил, сега го прилагаш успешно. И най-вече отърваш човека от болката, която си е доста неприятна.
Д-р Кръстев си спомня, че като отиват в Елена, чува, че хората говорят за еленския бут, който си е деликатес, днес, известен чак в Брюксел. Пък и вече има защитена марка в Европейския съюз. Но младият зъболекар все мислел, че става въпрос за бут от елен, а не от прасе. В малкото градче Красимир се научил да играе и табла. Сега в Елена са останали много техни приятели, на които гостуват, за да си спомнят какъв е бил животът преди 30 години. А и да похапнат еленски бут.
Красимир разказва, че когато били в Елена, му се отдала възможност да започне работа като зъболекар във военното училище. Тръгнал да пътува всеки ден от Елена до Велико Търново и така две години. Тогава от военното училище им дали жилище в старата столица и се пренесли. После го закупили. През годините сме преглеждали по 5000 курсанти, спомня си д-р Кръстев. В същото време през 1992 г., след стажа в Елена, от стоматологията в Търново разпределят Олга да започне работа във Вонеща вода. Тогава такава била организацията за назначаване на младите специалисти. Как да отиде там, имахме вече две малки деца, нямаме роднини във Велико Търново, които да ни помагат. Тогава семейството взима заем и обзавежда кабинет, за който плаща наем, където работят 8 г. Днес обаче Кръстеви си имат друг кабинет в центъра на града, вече собствен, където двамата работят.
В България не се цени трудът на зъболекаря, за разлика от другите държави, твърди зъболекарят, сега лекар по дентална медицина поради промени в здравната терминология у нас. От друга страна, хората не търсят тези услуги, случва се едва ли не, когато имат зор. И вместо да лекуваме навреме зъбите, ние направо правим протези. Тази година от септември ще правим безплатни протези на пациенти между 65 и 70 г., но условието е да нямат нито един зъб. Това е новото за хората. Независимо от това, българинът е оставен на произвола на съдбата и като няма пари, остава без зъби, защото, за съжаление, за пациентите над 18 г. няма нито една стоматологична услуга, която да не се доплаща или заплаща изцяло. Тук трябва да се намесят пациентските организации, да искат повече дентални услуги от държавата, които здравната каса да плаща. Защото зъболекарят получава пари за труда си дали от касата, или от пациентите.
Д-р Кръстев е ценител на изкуството още от едно време и това дължи на сестра си, която е завършила фармация и право, но е била известен писател и интелектуалец. Сега синът ѝ е музикант, участва дори в оперните постановки в “Сцена на вековете” на Царевец във Велико Търново. Красимир обича също и изтънчената кухня. Опитва се да готви, бил е рибар, ловец, но не ходи на лов, защото не иска да стреля по животните.

Д-р Олга Кръстева: “Гордея се, че съм от рода на революционера Любен Каравелов”

Родителите на прабабата на Олга по бащина линия са от известния Каравелов род в Копривщица. Любен Каравелов е известен възрожденец и революционер, поет и писател, журналист и етнограф. Брат му пък – Петко Каравелов, е министър-председател на Следосвобожденска България, баща на Лора Каравелова, съпруга на Пейо Яворов. Още през турското робство част от фамилията се мести в Бяла Слатина, където по-късно се ражда бащата на д-р Кръстева. След това той заминава да учи в Русе и там се запознава с едно търновско момиче, за което се жени. После се ражда Олга. Тя признава, че родителите ѝ – санитарен инспектор и акушерка, много искали тя да стане лекар. Стоматологията обаче повече ѝ харесвала още от дете, макар майка ѝ да казвала, че зъболекарската работа е тежка за жена, работиш прав, почти нямаш почивка, трудно е. Сега обаче зъболекарският стол не е същият, има много модерни техники, които облекчават работата.
Д-р Кръстева има цяла колекция от гоблени вкъщи, които сама е шила. Започнала ги като млада зъболекарка в Елена. Градчето е малко, в началото никого не познавахме и през свободното време вкъщи си шиех, разказва Олга. Запалила се от приятелско семейство. Освен това много обича да чете книги, всякаква литература, без фантастика. Има толкова много книги, че няма къде да ги слага. За миналата Коледа децата ми подариха електронна книга, та вече не се чудя къде да ги подреждам, казва зъболекарката. Тя дори решила да подари на библиотеката в село Ганчовец малко книги. Олга обича цветята и е превърнала в цветна градина дома си и вилата в Малки чифлик. Става някакъв кошмар, всяка пролет и есен се закача ремаркето на колата и двама местим саксии от ранчото вкъщи и обратно, усмихва се тя. Голяма е и грижата за домашната каракачанка.

Днес внуците Ема и Кристиян са голямата радост на Кръстеви

Момиченцето е първото дете на дъщерята Мария. Тя и половинката ѝ Емил, който е алпинист, живеят във Велико Търново. Другият внук Кристиян пък е в Пловдив и по-рядко идва при баба и дядо. Ема е гласовита като баба Оля, която като малка свирила на пиано и играла балет. Дядо Краси пък е свирил на хармоника и китара, а в училищната духова музика – на флигорна. Пеел дори в училищния хор. Но децата им не са музикални, както твърдят Кръстеви. Малката Ема обаче има силно гласче, пък и кой знае, може един ден да стане певица.

Ранчото на Малки чифлик е оазисът на семейството

Олга и Красимир си почиват с приятелски семейства още от студентството, заедно празнуват и студентския празник на 8 декември години наред. Чувстваме се много добре, защото сме на един акъл, казват Кръстеви. Обикалят България – от остров Белене до Родопите. Като по-млади веднъж семействата се събират в Априлци, но с децата си, да ги запознаят, правят им луда дискотека.
Ранчото на Малки чифлик обаче е оазисът на Кръстеви. Имат си малка къщичка във вилната зона и много цветя. Всичко там е диво, естествено, каквато е природата, не мислят за професията. Домати и чушки не отглеждат, защото почвата не става, гледат колкото се може повече да си почиват, макар че това няма как да бъде повече от седмица, защото пациентите ги чакат. Но не всичко в живота се измерва с материалното състояние, има и други измерения и на първо място е здравето. Тогава си готов на всичко, нищо друго не те интересува, ако нещо се случи. Освен това Кръстеви обичат да къмпингуват на море заради кучето, предпочитат в района на р. Камчия. Но обикалят и други места по Черноморието. Проблемът е, че тишината и спокойствието на Малки чифлик сега не са същите. Навсякъде около нас се застроява, работят машини, трупат се строителни материали. Както е тръгнало, може един ден малкото селце да стане квартал на Търново.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката и
Даниел ЙОРДАНОВ