Стефан Михайлов е водач на полицейско куче в ОДМВР във Велико Търново. Полицаят от старата столица обича кучетата от малък. В апартамента си в старата столица той отглеждал три четириноги, но преди няколко години си купил къща в Ресен и сега в двора ѝ се разхождат 13 кучета. Големите са осем – две немски овчарки, три бретон шпаньола, едно гонче и едно кане корсо, а бебетата са пет. От тях три са на 30 дена, а две на 45, обяснява гордият стопанин.
Първото му куче било огромен немски дог. Стефан си спомня, че като дете дори го е яздел. Трудно му е да каже колко животни е имал от тогава до днес. Споделя, че помни имената им, но бройката не. Освен немския дог, семейството му отглеждало коли и няколко немски овчарки.
Михайлов купил къщата на село, за да избяга от градската лудница, но и за да може да отглежда повече от домашните си любимци. Стефан обяснява, че всичките му кучета имат първоначално възпитание, но определено не работи с тях, както със служебното си куче. Разкрива, че не само всяка порода, но и всяко куче си има свой характер.
Бретон шпаньолите се използват за лов на птици, както и за търсене на трюфели в гората. Обяснява, че е учил мъжките да ги откриват, но не му е тръпка да го прави. Като цяло са игриви и темпераментни. Това е кученце за у дома, което може да го гушкаш постоянно, допълва той.
Стефан има намерение да научи женската овчарка да открива човешки останки, например на хора, които са се загубили преди година-две. Разполага с трупен материал благодарение на свои колеги от руската федерална служба за безопасност. Но кога ще се случи, не знае, защото къщата в Ресен чака него, за да я ремонтира.
Овчарките като цяло са кучета пазачи, не са агресивни като други породи. Те се смятат за едни от най-интелигентните кучета, годни са за обучение. Издържливи са на студ, но и на жега.
С кане корсото Стефан не бил запознат като порода, преди да го вземе в дома си. Чел е за него, че е кучето на италианската мафия. Вижда, че го възприема като свой господар, за него другите може да са приятели, но може и да са врагове. Било е изоставено като мъничко пред апартамента на баща му и го взел. Това станало през есента на миналата година. После Стефан намерил обява в интернет, с която го продавали, но явно, като не могли да му намерят стопанин, са го изоставили. Познал го по специфичната бяла ивица на едното бедро.
Докато си говорим, кучетата не спират да лаят в хор. Питам техния стопанин винаги ли са толкова шумни, а той отвръща, че веднага усещат присъствието на други хора и стават неспокойни. Михайлов допълва с усмивка, че са идеален СОД.
Държи ги свободно в двора си, макар да им е направил клетки. Пуска ги и вкъщи, често спят и на семейната спалня. Случвало му се е той да спи на дивана, защото не може да ги измести.
За да ги изхранва, Стефан им купува преоценен хляб, кокали и редовно им готви. Не са останали гладни и жадни. За него може да няма, но за тях винаги има храна.
Като цяло всяко куче може да бъде обучено, но при всяко животно резултатът е различен. Като с хората е – едни възприемат по-бързо, а други по-трудно, категоричен е той.
Михайлов не продава кучетата, предпочита да подарява малките. Всичките му животни са ваксинирани, обезпаразитени, имат паспорти и микрочипове. Хубаво е, защото, ако животното се изгуби, чрез чипа веднага могат да разберат кой е собственикът му. Самият чип не е скъп, струва около 25 лева. Кучетата боледуват като хората, но за най-сериозните им се слага ваксина.
Раздялата с всяко едно животно е трудна, все едно че умира човек. На Стефан най му е било тъжно за предишното му служебно куче, което починало от радост, когато се прибрало в България. Полицаят и съпругата му, която е от Украйна, го взели с тях, когато били там на гости при близките ѝ. Погребано е в двора на къщата му, за да може да е близо до него, дори и когато вече го няма.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ