Стефан Колев е роден през 1965 г. в Русе. Завършва средното си образование в крайдунавския град и висше във Велико Търново. Служил е три години във Военноморския флот на България. Семеен с две деца. Занимава се с охранителна дейност от 21 години. Към момента е управител на великотърновския клон на едно от най-големите охранителни дружества в страната. С него екипът ни разговаря за влиянието на последните икономически и криминогенни фактори в охранителния сектор. 

– Г-н Колев, какви са вашите наблюдения върху състоянието на охранителния сектор към момента? Оказаха ли влияние годините на финансова криза?
– За мен тази криза до известна степен “просветли” нещата в охранителния сектор. Много от фирмите, които по начало бяха “сиви”, допълнително навлязоха в сивата икономика и тези, които се стремяха да организират бизнеса си съгласно законите на Република България останаха колкото пръстите на едната ми ръка. Получи се ясно разграничение между двата типа. За съжаление, това оказа много неблагоприятно влияние върху бизнеса. От страна на тези “сиви” фирми се наблюдава дъмпинг на пазара. Това само може да бъде във вреда на тези, които си плащат всички данъци и такси и всичко съпровождащо този процес. За мен лично най-неприятното в този период е загубата на голяма част от хората, с които работихме дълги години – нашите клиенти. Затвориха се предприятия, офиси, фабрики. Искам да отбележа, че това явление го има не само в България, защото много се спекулира с вината на политиците и т.н. Най-сериозните проблеми за обществото идват от неправилния мениджмънт на държавата, а не от партиите. Просто хората, които ни управляват и са ни управлявали през тези 20 години, не са били подготвени да бъдат управляващи.
– Как оценявате работата си с органите на МВР?
– Радваме се на безпрецедентно внимание от страна на полицията. Това, което се наблюдава от тяхна страна, е тясно сътрудничество и желание за диалог и за овладяване на трудностите, породени от тежката криминогенна обстановка в страната. А тя до голяма степен е следствие на обедняването на населението, повишената безработица и въобще на ефектите от кризата. Допълнително проблемите се задълбочават и от появилата се обратна миграция към страната. Но най-хубавото е, че през последните години рязко спаднаха тези сериозни, тежки престъпления, продукт на дейността на групировките от миналото. Това е добре, защото малко по малко полицията започна да си възвръща предишния авторитет, който бе позагубила през годините. Това дава стабилност на обществото по отношение на реда.
– През последните години областната дирекция на МВР започна да провежда регулярни срещи с фирмите от охранителния сектор, полезни ли са за вас? 
– Да. Знаете ли, чувах оплакванията на мои колеги на тези срещи, че едва ли не само си губят времето. Типична българска черта, че видите ли, ние знаем всичко и няма какво да научим от другите. А не е така. На тези срещи се вижда обединяване на обществени начала между институции – в случая МВР и частни предприемачи, каквито в случая сме ние от охранителните фирми. Нещо, което е много полезно и което в Европа се прави от десетки години. Това поражда ред в обществото и прави живота по-нормален.
– Преди време сте споделял своите притеснения, че съкращенията в местните структури на МВР ще доведат до създаване на огромен брой нови фирми в бранша от бивши полицейски служители, които няма да предлагат услуги с необходимото качество. Сбъдна ли се тази прогноза? 
– Всъщност по-голямата част от хората, които излизат от системата на МВР, са много добре подготвени и много добре могат да се справят с проблемите на една охранителна фирма. Това е обаче от гледна точка на оперативната работа. Мениджмънтът при тях е под всякаква критика. И именно това им изигра лоша шега, като много от тях фалираха или са в тежко финансово положение. И няма как да стане друго, при положение че се прави бизнес “на парче” – без да погледнеш напред, да направиш планове за бъдещето на компанията ти. Колкото и да е малка тя, трябва да има някакви бюджети, отчети, да се вижда какво се очаква като инвестиция, а не ден за ден. И за съжаление, част от тези фирми вече не съществуват.
– През изминалите две години в страната се наблюдаваше безпрецедентен “бум” на грабежи на банкови трезори и инкасоавтомобили. Какъв ефект оказаха тези престъпления върху сектора? 
– Всеки един охранителен процес трябва да бъде точно планиран по определени процедури и правила. Всички такива престъпления се дължат на това, че фирмите правят компромиси с хора, инструктажи, техника, оръжие, локации и всичко останало. Съответно тези пропуски дават възможност охраняваните обекти да бъдат атакувани и обрани. Винаги има някакъв пропуск, който е позволил това да се случи. Друг е проблемът, че тъй като се наблюдава общо обедняване в страната, престъпниците си казват “Това е най-сигурното, което можем да си позволим. Ще ударим един бус, защото знаем, че в него има пари”. В нашата фирма се стараем максимално да усъвършенстваме процесите на охрана – и кадрово, и процедурно, с всички средства.
– Т.е. подобни събития оказват влияние върху начина ви на работа? 
– Разбира се. Тези неща не минават просто като новини в медиите, а се анализират щателно от нас. Охранителният сектор страда от тези процеси и за нас е много неприятно, че те се случват. Освен всичко друго те дават и фалшива информация на престъпния контингент, че тези неща стават много лесно и всеки може да се “пробва”. А такива нагласи могат да доведат до много тежки последици, дори до загуба на човешки живот. В това отношение подборът на кадрите е решаващ и ние полагаме много усилия в този процес. Специално в нашата компания процедурите, през които минава един служител, са доста по-тежки и тромави в сравнение с повечето фирми от сектора. Причината е точно това – да не се пропускат хора, които не са за тази работа.
– Напоследък зачестиха взломните кражби на търговски обекти и жилища, снабдени със СОТ система. Крадците не я неутрализират, а просто извършват обира за изключително кратко време, често под минута. Предлага ли охранителният сектор решение на този проблем? 
– Решението е елементарно и то винаги се е предлагало. Когато се договаря обект за охрана, изрично се уточнява, че фирмата не поема никакви отговорности за оставени парични средства на територията на обекта. За това си има трезори, банки, инкасо. Прави впечатление, че всички такива обири се извършват по много мистериозен начин, тъй като парите са скрити на определено място. И след като крадците влязат, те се насочват точно към това място, грабват парите и бягат. Дори се вижда ясно на камерите как крадецът влиза, вдига примерно някакви списания, грабва портмонето под тях и заминава. Това показва, че престъплението се извършва или с участието на бивш служител, или с вътрешен човек, или с придобита по някакъв начин вътрешна информация. Това за мен е лесно предотвратимо – като просто не се държат ценности в дома или офиса, а се използва сигурно съхранение в банка.
– Оказва се, че и трезорите на банките могат да бъдат обект на обир, както се случи с един от банковите клонове във Велико Търново преди две години. 
– Този случай за мен е много мистериозен, но би следвало да се приеме като изключение. Той е добър урок за банките. Както казах и по-рано, всичко зависи от хората – от клиентите, от служителите. Всичко това в своята съвкупност е показало, че има някаква слабост и от нея са се възползвали определени хора. Сигурен съм, че въпросната банка си е взела поука от ситуацията, в която е изпаднала. Има една народна поговорка – “покритото мляко котките не го лочат”. Когато всичко е на мястото си и е направено както трябва – шансовете да бъдеш ограбен са много малки. За мен обществото е много приспано от годините преди това, когато не е извършвало толкова активна стопанска дейност. Когато изкарат с работа някакви пари, хората мислят за какво ли не друго, но не и за съхранението им. А тази предвидливост трябва да бъде неизменна част от начина на правене на бизнес. Започваш нещо и веднага трябва да помислиш как да го защитиш. Защото по-голямата част от моите клиенти са, за съжаление, обираните клиенти. Иначе всеки мисли, че на него не може да му се случи.
– Като ефект на общото обедняване, вероятно много клиенти търсят по-евтини опции за охрана. Води ли стремежът към намаляване на цената до компромиси с качеството? 
– Не. Евтините решения са и по-лошите решения. Рано или късно гражданите се убеждават, че скъпото често излиза по-евтино. За нас като охранителна група, това е добре, защото предлагаме качество, с което нямаме никакво намерение да правим компромис в името на по-ниската цена. Всяко нещо струва пари, безплатен обяд няма и все някой трябва да го плати. Не можеш да правиш процес без ресурс, а той се обезпечава с финансови средства. В охранителния сектор сигурността трябва да бъде на пиедестал, а не цената. Ние не предлагаме банички или панталони, при които можеш да намалиш тази или онази съставка, или да я замениш с по-некачествена и по този начин да намалиш цената. В охранителния бизнес няма място за такива компромиси. Те могат да струват човешки живот.
– Малките и изолирани населени места страдат най-много от битовата престъпност. Много от тях още преди години потърсиха възможност колективно да сключват договори с охранителни фирми. Продължава ли тази тенденция и към момента? 
– Действително там проблемът с битовата престъпност е най-сериозен поради причината, която още преди години посочих. Намаляването на щата на полицията, на полицейското присъствие там, се отрази пагубно. Но действително много от хората потърсиха услугите на фирми от нашия бранш. Техният брой се увеличава и към момента. Това, което ми прави впечатление е, че голяма част от това население започна да търси методи за електронна охрана, със сигнално-охранителна техника. Това дава много добри резултати. Превенцията, която охранителните фирми като цяло извършват на територията на областта, също е много добра. Има няколко дружества, които са се специализирали в това. Лошото е, че българинът е така устроен, че винаги се опитва да шмекерува, и когато започнат фирмите да охраняват дадено населено място, много хора си казват “Абе, този и този комшия плаща, те ще охраняват и мен, аз защо трябва да плащам?”. Това и аз не знам как да го определя. Просто няма дисциплина в нашето общество, нещо така характерно за западните общества. Винаги при нас има някакви компромиси, някакви оправдания и какъвто и продукт да правим, става некачествен. Българинът трябва да се отърси от миналото си, да спре да политиканства, да запретне ръкави и да се хване здраво за работа, за да си подредим работилницата и да построим държавата си.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. авторът