Художничката Станислава Калушкова е на 31 години и е от София, но преместването ѝ във Велико Търново променя нейния живот и творческия ѝ път. Още от ученическите си години тя винаги учи в паралелки с профил Изобразително изкуство. Завършва Националната художествена гимназия “Илия Петров” в София в първия випуск “Илюстрация”, но не твори в тази насока. След това учи същата специалност и в Художествената академия, но абстрактното изкуство я влече много повече и го усеща най-близко до себе си. Докато е студент, започва почасова работа като аниматор в детски клуб, където творчеството ѝ се ограничава главно в рисуване по лицата на малчуганите и арт занимания с тях. След като работодателката ѝ решава да го продаде, майка ѝ я подтиква да го вземе и така в продължение на 8 години Калушкова е собственик. После работи малко и като графичен дизайнер, правейки предимно лого и дигитални илюстрации. Завръща се към рисуването преди около година и половина, най-вече заради съпруга си – великотърновецът Теодор Калушков, който я подтиква да превърне хобито си в работа. Двамата се запознават в Боровец, а една година по-късно на същата дата сключват брак отново там. След това се установяват във В. Търново и от първия ден, в който Станислава свързва живота си с болярския град, не спира да твори.
Калушкова рисува с кафе, като тази техника не е нетипична, но когато е върху хартия. Станислава обаче я пренася върху платно и върху дърво, и това я отличава. Казва, че досега е попадала само на една американка, която твори по подобен начин, но при нея е много по-абстрактно и почти без форми. При българката вдъхновението е повече от емоциите, докато при чужденката – от природата.
“Скоро си направих труда да преброя колко картини съм нарисувала за периода, през който съм във Велико Търново и се оказа, че са около 90. Както казва Тони (майката на Теодор), за 8-те години, през които не съм се занимавала с рисуване, съм задържала толкова творчески заряд в себе си, че е трябвало да го извадя на показ”, споделя Станислава.
Рисуването с кафе е абсолютно необичайно в комбинация с техниката, която използва младата авторка. В началото на творческия си път, още като ученичка, тя започва да експериментира с текстурни пасти, за да направи релефа на платното, и след това с разливания на цветове с масло, акрил и други материали да придаде желаните цветове на картината си. Един ден, докато прави малък ескиз, което е илюстративна техника и обикновено се работи с акварел с туш, преподавателката ѝ в гимназията Явора Петрова ѝ показва как може да направи графична композиция и рисунка с комбинацията от кафе и туш. Това се случва по време на практически занятия и това буквално променя творческия път на младата художничка. Тя сама решава да опита вместо върху хартия да пренесе техниката върху платно и резултатът я очарова. Търсейки себе си в различните начини на себеизразяване чрез изкуството, тя се открива като творец, представящ нещо различно, нетипично и много рядко срещано.
“От деня, в който експериментирах, аз харесах резултата и това се превърна в моя стил. За мен всеки следващ ден също е експеримент, защото все още мисля, че не съм открила всички възможности”, споделя Станислава, която смесва кафе и акрил в акварелна техника. Калушкова смята, че това кафяво, което се получава при използване на кафето, е абсолютно неповторим цвят и не може да се направи с каквито и да е бои. Тя използва кафе дори в бялото, което го прави на специфични, ситни точици. Начинът на приготвяне на кафето е от голямо значение, тъй като например инстантното, което повечето хора наричат нес, може да се насити много, до превръщането му в почти черна, гъста паста. Кафето от кафеварка или от кафе-машина също има специфичния си чар. То винаги трябва да е изпечено, а утайката – задължително преработена.
“Когато кафето е преработено, все още е влажно и при смесването му с тази паста, която използвам за текстурите, изсъхвайки, пуска един много приятен, допълнителен кафяв цвят. Той оцветява самата текстурна паста и това най-много ми харесва. Пробвала съм да го оставя да изсъхне, след като е преработено, опитвала съм и с кафе, което просто е смляно, но не ми допада”, разкрива част от тайните си художничката. Освен това Станислава използва и сухи пигменти в работата си, маркери и други материали. Много ѝ се иска всичко, което е в картините ѝ, да е натурално, но засега не е успяла на 100 %.
Творбите на Калушкова се радват на голям интерес и към момента, освен включените в изложбата, тя няма други налични, защото всички са разпродадени. Последните завършени са били дори по поръчка. Продава предимно през интернет платформите, където е много активна. Клиентите ѝ са предимно българи, но има запитвания и от чужденци. Радва се на предложения от две галерии в Мадрид и Монако за участие в изложби. През 2022 г. тя се включва със свои картини в съвместни експозиции с други художници в Испания и Франция. Вероятно някое платно от изложбата във Велико Търново ще замине за участие точно там, споделя Станислава.
Работейки върху своите картини, което отнема немалко време, художничката преминава през различни емоции, през неща, за които мисли и иска да моделира в себе си и така зарежда творбите си с енергията от всички тези преживявания и чувства. Затова ѝ е интересно дали другите виждат същото в произведенията ѝ и често има съвпадения.
“Аз не искам моите платна да са нещо красиво, което просто да бъде закачено на стената, защото си подхожда на интериора или е модерно. Пикасо казва, че е много важно да си творец на времето си, но според мен е важна и енергията, която се внася в дома с творбата”, казва Станислава.
В своята първа самостоятелна изложба, която Калушкова представя в галерията си във В. Търново, тя не разглежда определена емоция, а един вътрешен свят, който може да бъде много цветен и дори хаотичен. Всеки човек в себе си има много нюанси, от най-светлото до най-тъмното, и опаковката много често лъже. Ако всяко платно представя душичката на даден човек, в него виждаме нюансите – по-цветни или пък черно-бели, но в тях има от всичко, посочва художничката, според която хората обичат мястото, където живеят, да е хармонично. Затова търсят изчистен и минималистичен дизайн, който е много актуален в момента, а нейните творби се вписват отлично в него.
“За мен не е важно да ставам световноизвестен художник, а с картините си да предавам добър заряд и енергия на хората. Както чрез собственото си изкуство се опитвам да подредя моя вътрешен свят и душата си, така искам да помогна и на тези, които притежават моя творба, да се чувстват по-хармонично и по-добре. Това ще ме направи щастлива”, завършва Станислава и категорично заявява, че остава да живее и твори във В. Търново, защото това е градът, в който е открила своята хармония и жажда за творчество.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът