Сребърна лъжичка за причастие на над 1400 години беше открита при археологически проучвания в подножието на крепостта Царевец във В. Търново. Тя е част от находките, намерени при последните разкопки в района на Богородичния манастир в старинния великотърновски квартал „Френкхисар“, които за девета поредна година извършиха проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей в болярския град.
Според проф. Вачев, сребърната лъжичка за миро е изключително научно предизвикателство. Той припомни, че на Царевец, в подградията и на съседния хълм Момина крепост е съществувал ранновизантийски град, за който се предполага, че е носел името Зикидева. Откритото досега при археологическите разкопки на Царевец свидетелства, че градът е напуснат организирано заради варварските нашествия, като населението събира покъщнината си и се оттегля в Южна България. Към днешна дата от намереното на територията на Зикидева и познатото от научната литература има съвсем малко и инцидентно разкрита църковна утвар, свързана с богослужението в 5 и 6 век. В колекцията на Ермитажа в Русия присъстват няколко лъжички за причастия, които са в много широка хронологична граница между 4 и 7 век. При сребърната лъжичка от В. Търново любопитен факт е, че на гърба и са изобразени две риби, които са символ на ранните християни, а базиликата в подножието на Царевец е функционирала от края на 5-ти до края на 6 век, което е една доста прецизна допълнителна датировка за открития артефакт. За византийските лъжички за причастие се води огромен спор кога започват да придобиват съответната форма, като основно се застъпва тезата, че те се появяват в 9 век, но се оказва, че лъжички с такава форма и символи имат далеч по-ранен произход, поясни проф. Вачев.
Втората много интересна находка от изминалия археологически сезон е тока от ранновизантийския период, от времето на който е и базиликата във „Френкхисар“ – първата и досега единствена, открита извън укрепената част на тогавашно Търново (докато на Царевец има четири). Тя е най-голямата и до началото на проучванията не беше позната, а ранновизантийските гробове там са първите проучвани досега във В. Търново. Въпреки досегашните предположения, че във „Френкхисар“ става въпрос за ранновизантийски некропол, тази тока с датировка 6-7 век сл. Хр., категорично допълва и подкрепя подобна хипотеза.
Други два открити от археолозите предмета са от Средновековието. Единият от тях е костена свирка, каквато Петракиев намира за първи път. На нея предстои да се направи анализ, в резултат на който най-вероятно още тази година ще се публикува повече научна информация. До този момент е известен само един фрагмент от музикален инструмент, открит при разкопки на средновековната столица Търново (пак от кост), въпреки че съдейки по стенописните изображения в Хрельовата кула в Рилския манастир (която е от 14 век), през този период музиката е била разпространена, посочи проф. Вачев и допълни, че датировката на откритата сега свирка е от края на 12-ти до около 13 век. Другият артефакт е фрагмент от костен гребен, останалата част от който не е открита. Петракиев сподели, че на такава находка също попада за първи път, защото в този период гребените са били предимно дървени.
При дългогодишната археологическа работа в района на Богородичния манастир във „Френкхисар“ са проучени 213 гроба от различни периоди. Благодарение на това, че им е направен детайлен антропологичен анализ, вече има първични наблюдения за здравния статус и начина на живот на различните поколения, обитавали Търново през вековете. Проучените 8 ранновизантийски скелета дават представа за по-грацилни хора, които не са участвали твърде активно в ежедневния живот, с по-слабо развита мускулатура, за разлика от големия брой средновековни и късносредновековни скелети, които показват по-кратка продължителност на живота, по-лоша хранителна диета и много повече заболявания, свързани с тежката физическа дейност, посочи Петракиев.
Проф. Вачев информира, че полевата консервация на Богородичния манастир в подножието на Царевец е завършена на 90 % и на обекта са монтирани информационни табла, които представят най-важните находки и историята му, като по този начин е подготвен за посещения от туристи. По инициатива на д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей, е направено трайно покритие на разкритите архитектурни останки.
Проф. Вачев заяви, че това е последния му сезон на ракопките в старинния квартал „Френкхисар“, където работата ще продължи съроководителят на проекта Илиян Петракиев. Той уточни, че не е приключил с археологическата си кариера и пред него стоят нови предизвикателства, но има намерение постепенно да започне да подготвя монографичен труд за дългогодишните проучвания на тази изключително важна част от Търново, защото досега за района източно от Царевец не се знаеше почти нищо.

Николай ВЕНКОВ
сн. авторът