Гледането на клипчета в социалните мрежи е била най-предпочитаната дейност за над 80 % от тийнейджърите по време на извънредното положение. Това показват данните от онлайн проучване на УНИЦЕФ България, проведено сред 810 ученици от цялата страна на възраст между 15 и 19 г. (8-12 клас). Целта бе очертаването на модел, който е вероятно да бъде повторен в ситуация на следваща криза. По този начин всички – институции, учители, родители, самите тийнейджъри – биха били по-подготвени как да реагират.
Резултатите от анкетата показват още, че забавлението в социалните мрежи е илюстрация за начина на удовлетворяване на трите базови за тийнейджърите потребности – моментни, реални и бързи стимули, споделеност и чувство за личен контрол. Другите дейности, носещи баланс, са засилената комуникация с близки и приятели, както и нещата, които запълват ежедневието им и ги избавят от скуката (73 % посочват, че са започнали да помагат в домашните задължения).
По време на извънредното положение 80 % от тийнейджърите са изпитвали силни емоции. Така например, сравнено с периода преди COVID-19 подрастващите изпитват 5 пъти повече скука, 5 пъти повече раздразнение, 4 пъти повече носталгия и тъга, 4 пъти повече самота. По-малък дял са младежите, които преживяват кризата положително. На практика обичайните опори на тийнейджърите са силно разклатени. Адаптацията им към новата реалност е улеснена и от засиленото им
чувство за хумор,
което половината
споделят, че е тяхна
редовна стратегия за справяне със стреса.
Същевременно 80 % от анкетираните ученици посочват, че са отговорни в поведението си и спазват предписаните мерки (64 % не излизат навън, а 89 % носят маски, ако излизат). Тази самодисциплина е въпреки изживяния гняв, който е продиктуван от изолацията. Това е важно предвид факта, че половината тийнейджърите не виждат опасност, директно свързана с тях самите, но са склонни да спазват правилата в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве.
Според проучването тийнейджърите гледат рационално на ситуацията и търсят аргументи, за да изградят собствено мнение, което подчертават, че е важно за тях. В този процес се ориентират към търсене на доказани данни, а не към мнения на инфлуенсъри и групи в социалните мрежи, подчертавайки, че се позовават на експерти, както и че вярват най-много на родителите си. Учителите за сметка на това не са сред доверителния кръг и предпочитаните за тийнейджърите авторитети. По отношение на училището и обучението мненията са полярни. Училището им липсва, защото са лишени от живото общуване, докато дистанционното обучение за тях е източник на умора и усещане за прекалено количество за сметка на качеството.
Според 62 % от
учениците агресията в мрежата е намаляла по време на извънредното положение
и е заменена с по-качествената комуникация помежду им и готовност за помощ едни на други. Наред с това обаче проличава и негативна тенденция, която разкрива, че тогава, когато има случаи на онлайн тормоз, част от тийнейджърите го приемат за нещо “нормално”, за част от ежедневието им, на която не обръщат толкова внимание или дори го отричат. Това е пряко повлияно от социалната норма на висока толерантност към насилието в българското общество. Положителен момент обаче е, че в същото време 57 % от тийнейджърите посочват, че са активни в това да предупредят приятелите си, когато видят фалшива новина.
Относно източниците на информация, резултатите от анкетата показват, че тийнейджърите прибягват предимно към български източници, както и следенето на официално оповестяваните данни от отговорните институции – ползвани като достоверен източник на информация от 68 % от изследваните тийнейджъри. В зависимост от логичността или противоречивостта на споделяната официална информация обаче те реагират с доверие, което обуславя и поведението на дисциплина или спад в доверието, което ескалира в гняв и провокира прояви на безотговорност, както и споделяне на конспиративни теории, с които те се опитват да си обяснят противоречията в информацията. Именно това усещане за преекспониране на ситуацията (малък брой заразени, а твърде строги мерки) поражда и тенденция сред тях да прибягват до конспиративни теории, за да си обяснят поведението на институциите и медиите: “Според мен това е изкуствено създаден вирус, за да премахне по-слабата част от населението”. Най-голям дял от тях (2/3 от анкетираните) са склонни да вярват, че коронавирусът е контролиран експеримент с ново биологично оръжие, а най-малка част (около 16 %) вярват, че има връзка с 5G мрежата. Между тези две крайности попадат и хипотезите на около половината от отговорилите, че коронавирусът е инструмент за налагане на нов обществено-политически ред или изкуствено планирана финансова криза. Това са близки до тях обяснителни модели за разминаването между фактите и всяването на диспропорционално голяма паника. Преекспонирането рефлектира в избягване на медийно съдържание за сметка на социалните мрежи, в които те търсят отдушник, посочват авторите на изследването.
Приятелите, “шляенето навън”, пътуванията
са нещата, които най-много са им липсвали
Темите, които най-много са вълнували учениците по време на извънредното положение, са “Ще има ли балове?” (45 %), “Кога ще излезем?” и “Какво ще правим след това” (42 %), както и здравето на близките (45 %). В най-висока степен (85 %) тийнейджърите са посочили, че очакват след отмяната на извънредното положение настъпването на сериозна финансова криза. Но в същото време тийнейджърите очакват тези промени да се случат на фона на по-голямо внимание на хората към здравословния начин на живот (72 %) и промяна на ценностите на обществото към повече човечност (71 %). Сред отговорите има и мнения, че хората няма да са си научили урока и кризата ще е била пропиляна житейска възможност.
Весела БАЙЧЕВА
*Автори на проучването са доц. Маргарита Бакрачева, ФНОИ, СУ “Св. Кл. Охридски” и Ивайло Спасов,
експерт Комуникация за социално развитие, УНИЦЕФ България
