Последователи на Петър Дънов се опитват да спасят къщата му в Арбанаси, където през 1912 г. той е написал книгата си “Завета на цветните лъчи на светлината”. Къщата от години е в доста окаяно състояние и се нуждае, ако не от цялостна реставрация, то поне от сериозен ремонт. За целта привържениците на “Бялото братство” са открили дарителска сметка, в която досега са събрани около 50 хил. лв. Тази сума обаче е крайно недостатъчна, тъй като според разчетите на строителни специалисти, за ремонта трябват около половин милион лева. Нещата допълнително се усложняват и от факта, че Арбанаси е със статут на архитектурен резерват и всякакви строителни дейности тук задължително трябва да бъдат предварително съгласувани и одобрени от Министерството на културата.
При изготвяне на новия архитектурен план се установява, че постройката всъщност е на повече от 500 години, като е строена между 1400 и 1500 година. А дървеният материал за нея е докаран чак от Карпатите. Къщата е купена през 1911 г. от Петър Дънов, в която да може да се усамотява и да твори книгата, която създава за малко повече от месец. От нея са отпечатани 500 екземпляра, около 350 от които са били раздадени от Учителя на последователите му с негов личен автограф.
Изключително любопитно е, че Дънов купува къщата в Арбанаси, след като предварително се “съветва” със звездите. Въпреки че неговите последователи няколко пъти го предупреждават, че има опасност някой да го изпревари и да купи къщата преди него, той всеки път им казва: “Няма да бързате и няма да правите нищо на своя глава. Къщата ще купите тогава, когато ви кажа аз. Нито ден по-рано и нито ден по-късно”. Накрая точният ден идва и жилището става собственост на Дънов. Това се случва на 27 октомври 1911 г. Когато след това често го питат защо е избрал точно тази къща, той отговарял, че точно на това място се срещат няколко много силни и мощни енергични потоци. Интересното е, че по документи при покупко-продажбата имотът е записан не на името на самия Дънов, а на двама от най-близките му хора – Константин Иларионов и Драган Попов.
Освен че я използва за своеобразен център за зареждане с творческа енергия, Дънов събира в тази стара къща местните си привърженици. През 1920 г. той решава да създаде тук едната от комуните си. По неизвестни причини това обаче се случва три години по-късно, като комуната просъществува от 1923 до 1926 г. Съдбата на къщата след това е доста интересна. След разформироването на местната комуна в къщата е настанена бедна жена с четири деца, чийто съпруг бил на гурбет в чужбина. Според тогавашните закони, ако един човек живее минимум 5 години в необитаем имот, той става негова собственост. Така се случва и с имота в Арбанаси. За последователите на Братството обаче този вариант се оказва, че е най-добрият. В противен случай след болшевишкия преврат от 9 септември 1944 г., ако къщата беше останала като собственост на Бялото братство, тя със сигурност щеше да бъде национализирана. А така тя се сдобива със свои законни собственици.
През 2004 г. новите последователите на Петър Дънов си връщат обратно собствеността на имота в Арбанаси чрез законна покупко-продажба. Днес къщата е обявена за паметник на културата и е превърната в музей, като е въстановена стаята, в която Петър Дънов е написал книгата “Завета на цветните лъчи на светлината”. Прави впечатление скромното и спартанско обзавеждане – само една маса и един стол. В тази къща Учителя е живял два месеца постоянно, след което се е отбивал няколко пъти при посещението си във Велико Търново за сбирките на последователите си. Хората, които искат да посетят къщата, трябва да знаят обаче, че тя не е отворена постоянно и затова ще трябва предварително да си запишат ден и час в интернет. Както и че влизането в старата постройка крие големи рискове от срутване върху тях. Отделно от къщата има изградена малка нова сграда със салон, който се използва днес за сбирките на съвременните поклонници на Учителя. В определени дни от годината Всемирното Бяло братство се събира тук. Изнасят се лекции и беседи, водят се дискусии, почита се паметта на Учителя. А на близките поляни хората от Бялото братство изпълняват и паневритмията – системата от упражнения, които Беинса Дуно (както е наричан Дънов) създава за пречистване на душата и на тялото.
Петър Константинов Дънов е изключително интересна фигура от българската духовна история. Роден е през 1864 г. в семейството на Константин Дъновски, първият български свещеник във Варна. Когато е на 20 години, синът се разболява тежко и това променя живота му из основи. Ето какво споделя самият Дънов за този преломен момент, който съдбата му поднася, за да го изпита:
“Бях поразен от болест, която ме доведе почти до прага на смъртта. Когато се почувствах толкова безпомощен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз реших да следвам Христа и със сълзи на очи молих за опрощение на греховете си. И скоро след това здравето ми се възстанови. Моето желание е да бъда завинаги Христов и да свидетелствам за Него.” Излекуваният младеж учи в евангелско училище в Свищов. След завършването му е назначен за проповедник в методистко училище в русенското село Хотанца. През 1888 г. е изпратен да учи в САЩ, където прекарва 7 години. След връщането си в България през 1897 г., по собствените му думи Духът Божи слиза върху него и го определя да стане Учител. Той организира духовно общество, което от 1912 г. започва да се нарича “Бялото Братство”. Създава и паневритмията, комплекс от физически упражнения, придружени от песни, музика и танци, чиято цел е постигане на духовно развитие и физическо здраве.
Учителя Беинса Дуно умира на 27 декември 1944 г. в София и е погребан в района на днешния кв. Изгрев. През 1976 г. по инициатива на Людмила Живкова районът около гроба му е обявен за “паметно място” с решение на Комитета по култура. А в по-ново време, през 1998 г. мястото е обявено за “паметник на културата с национално значение”.
Учението на Петър Дънов още приживе на неговия създател се разпространява по целия свят. За това, доколко известен е бил българинът, може да се съди от едно изказване на гения Алберт Айнщайн: “Целият свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България”. Учението на Дънов, разбира се, е прието на нож от родната църква, която го заклеймява като опасна ерес. Главното ѝ обвинение срещу Учителя е, че се е самопровъзгласил за преродения Христос. Всъщност Дънов никога не е твърдял това. Според него частица от духа на Божия син има във всеки един от нас. “Христос не съм, но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят. Щом не съм такъв човек, следователно не съм и Христос”, обяснява той. В началото на XXI век нападките срещу Дънов се активизират отново, след като е поставен на второ място в класацията “Великите българи”. Той и Ванга са обявени за лъжепророци и шарлатани, управлявани от зли демони.
Иван ГЕОРГИЕВ
Спасяват къщата на Учителя Петър Дънов в Арбанаси
Публикувано на ср, 19 юни 2024
8213 четения
loading...