Снимането на диви животни е голямата страст на финансовия контрольор на НВУ

Фотографията е голямата страст на финансовия контрольор на Националния военен университет “Васил Левски” Йордан Бъчваров. Тя е начин да попадне в един свят, по-различен от този на цифрите.
Споделя, че желанието да снима се зародило в него още в юношеските му години. “Тогава си купих първото фотоапаратче, тип “сапунерка”. То беше постоянно с мен. Снимах абсолютно всичко – природата, интересните места, когато ходех на екскурзии. Преди 5-6 години реших да си купя професионален фотоапарат и да се занимавам по-сериозно със снимането. Усетих, че искам да навляза по-дълбоко във водите на фотографията.
Запалих се покрай баща ми и още един приятел. Татко е любител фотограф. Имаше лентов фотоапарат “Зенит” от по-старите. Работеше в Радиозавода, имаше си собствена фотолаборатория”, разказва Данчо Бъчваров, който снима най-вече за удоволствие, но приема и ангажименти като фотограф на балове, сватби, кръщенета.
Във фотографията най-любимо му е снимането на диви животни, обожава да е сред непокътнатите места в природата. Това за него е най-добрият начин да си почине от ежедневието, от работата си, която е много отговорна. “Имам своите 4-5 часа свобода в природата. Не съм ловец. Има хора, които отстрелват животните с пушка, аз го правя с фотоапарата, много по-приятно е. Дивите животни са далеко от нас. Те не са част от ежедневието ни. Случва се да попаднем на тях единствено, ако пътуваме в планината”, споделя Бъчваров. Допълва, че снимането на дивите животни е изключително трудно. Трябва да си упорит, търпелив, да си невидим, за да не те усети животното. Когато се появи на полянката, имаш мигове, за да вдигнеш фотоапарата и да направиш кадъра.
При снимането на диви животни Йордан обръща голямо внимание на осанката му. Убеден е, че няма две еднакви животни. Особено интересни са му сръндаците, на които в ранната пролет им изникват рога, които в началото са покрити с мъх. Това ги прави много красиви както на живо, така и на снимка. Този мъх всъщност е кожа, която пада и се оформят рогата, които сме свикнали да виждаме.
Йордан успява да открие дивите животни около язовир “Йовковци”, в Севлиевския Балкан, където миналата година в края на септември и началото на октомври е снимал нещо наистина уникално – сватбуването на елените. Това е техният любовен период. Възможно е фотографът да попадне и на битка между два елена за женска. “Отива се рано сутринта, по изгрев. Трябва да се действа много тихо, въпреки че в този момент елените не ги притеснява нищо, защото те са се съсредоточили и не чуват нищо около себе си. Глухи за света около тях. Посветили са се на любовната игра”, разкрива Бъчваров.
Освен елени, той снима още лисици, зайци, мечки. “Мечки има и в България, но тези, които аз съм снимал, са в Румъния. Преди две години там имах късмета да снимам мечка с малко мече. Бях в прохода “Трансфъгърашан”, който според мнозина е сред най-красивите пътища в света. Наричат го още “Прохода на мечките”. Това е моментът във фотографията, при който не съм се чувствал в безопасност. Както пътувахме, срещу нас на пътя излезе мечка с малко мече. Бяха на около стотина метра от колата. Получихме съобщение на телефоните си от румънските власти, че в този район има мечки и не трябва да излизаме от превозното средство, но адреналинът е голям и за да получиш кадъра, който желаеш, трябва да излезеш от колата и да снимаш”, спомня си с вълнение Йордан.
Иска да продължи да обикаля зад граница, но е убеден, че в България още сэвсем не е снимал всичко. През май месдец иска да снима българските мечки. Има огромно желание да отиде и в Родопите, където да улови в кадър елени лопатари.
Радва се, че получава признание за кадрите на диви животни, които прави. В приключилото наскоро второто издание на Националния конкурс за фотография “Мигове от дивия свят”, организиран от Националното ловно-рибарско сдружение, снимката му “Скок” печели трето място.
Дивите животни са му любими, но му е интересно да снима балове, кръщенета, сватби, защото това са моменти, изпълнени с много радост и красиви емоции. “Във военния университет, където работя, понякога се занимавам с репортажна фотография – снимам Представителния блок, когато участва в различни събития. Искам да покажа достойнството и вътрешната сила, която излъчват тези мъже на честта”, разкрива Йордан Бъчваров.
Според него не всеки може да стане добър фотограф, трябва да го носиш в себе си. “Има едно старо неписано правило, че трябва да направиш поне 10 000 кадъра, за да се научиш да снимаш. Колкото и хубава техника да имаш, ако нямаш усет, няма да се получат нещата”, убеден е той.
Все още не е правил самостоятелна изложба, но с удоволствие би подредил една със снимки на диви животни.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив