Известната търновска художничка Снежана Славова е родена на 16.04.1954 г. Още от малка тя проявява интерес към рисуването. Баща ѝ рисувал много добре, но не бил художник, а счетоводител, който изкарвал прехраната на семейството.
Детството ѝ преминава в малкото балканско селце Райковци. Отначало малката Снежана рисувала на обратната страна на изписаните счетоводни тефтери на баща си. В малкото селско училище не е имало учители, достатъчно подготвени, за да я научат да рисува. От една непредвидена, случайна среща с нейна съученичка през 1968 г., която живее в друг град, тя разбира, че току-що е открито училище по изобразително изкуство в Казанлък – филиал на Софийската художествена гимназия. Снежана решава да кандидатства, без да има специална подготовка и предварителни познания. Въпреки голямата конкуренция успява да се справи с изпитите и е приета. Така се сбъдва нейната мечта да поеме по пътя на художник.
Снежана става възпитаник на втория випуск на тази гимназия. Това се оказва решаващо за по-нататъшния ѝ път и развитие като художник. Подготовката в това съвсем ново, но с изключително високо ниво училище, с много ентусиазирани преподаватели, ѝ дава възможност след завършване да кандидатства в Художествената академия в София. Конкуренцията тук е изключително голяма, но подготовката ѝ в Казанлъшкото художествено училище се оказва достатъчна за нея, за да издържи приемните изпити и да се класира в специалност “Живопис” през 1973 г.
След дипломирането си с научен ръководител проф. Светлин Русев, Снежана идва по разпределение във Велико Търново, където е назначена за уредник в Окръжната художествена галерия. Тук, паралелно с работата си като уредник, тя се развива и като художник, участвайки във всички регионални и национални изложби.
Освен жанровете натюрморт и пейзажи, една от любимите ѝ теми е портрет на българки в национални носии от различни краища на страната. Този сюжет я привлича с красотата от багри и с българската шевица, в която е втъкана душата на българката. За създаването на тези портрети тя ползва различни източници: стари снимки на автентични носии, етнографски проучвания и спомени от своето детство. В едно интервю Снежана казва: “Обичам този тип картини, защото се стремя да внуша преди всичко българското, като събирателен образ на българката – девойка, невеста или малко дете”. Като най-пищни и благодатни за рисуване тя определя носиите от Банско и Разлог.
През годините, по време на съвместната ѝ работа с фондация “Д-р Стамен Григоров”, която организира пленери, Снежана има възможност да се запознае с местния фолклор на Златоград, Банско, Кърджалийско, Чипровци и Странджа. Всичко това е един извор на вдъхновение и повод за нея да рисува тези портрети. Техниката ѝ е класическа, с маслени бои, върху платно.
Снежана Славова се превръща в една от най-търсените търновски художнички от галерии и фондации. От 1978 г. тя участва в множество национални и регионални общи художествени изложби и в колективни изложби в чужбина. Реализира и много самостоятелни изложби в чужбина – в Краков (Полша), Ниш (Сърбия), аукционна къща “Drouot” в Париж (Франция), лондонската галерия “Cagliardi”, Италия, Швейцария, Кувейт, САЩ, Турция, Европейския парламент в Страсбург, галерия “World Galeries” в Англия.
Нейните картини ѝ дават усещането за принадлежност към българското и за красота в търсенето на нашите корени. Носител е на приза “Пазител на традициите” за изобразително изкуство на А.Р.И.З. (Асоциация за развитие на изкуството и занаятите) за 2016 г.
Освен пейзажите и богатите фолклорни образи от страната, Велико Търново също е източник на вдъхновение за Снежана Славова. Признава, че за нея е привилегия да живее и твори в този изключителен град, с много запазен дух от миналото и старинна архитектура – място, което вдъхновява не само нея, но и много други художници.
Откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”