Великотърновският готвач Даниел Петров, който работи като технолог в ресторант “Асеневци”, се завърна наскоро от най-мащабното и популярно кулинарно състезание в света “Бокюз д’Ор”, известно още като кулинарните Оскари. Шеф Петров беше част от българската група, която се представи в Будапеща.
Даниел разказва, че началото на състезанието било поставено от най-добрия френски готвач Пол Бокюз, който през 1987 г. решава да събере 24-ма талантливи млади готвачи от цял свят. Те от своя страна трябвало да приготвят превъзходни ястия за 5 часа и 35 минути пред очите на публика и жури. 20 години по-късно, заради големия интерес, французинът въвежда континентални издания на състезанието. Това са Бокюз д’Ор Европа, Бокюз д’Ор Латинска Америка и Бокюз д’Ор Азия-Пасифик. Те реално са континентални финали и имат за цел да отредят представителите на 24-те държави, които ще достигнат престижния финал в Лион.
Даниел обяснява, че сега с организацията на състезанието се занимава синът на Пол Бокюз – Жерон, с когото нашенецът имал възможността да се запознае и да си поговори. България участва за трета година в кулинарните оскари, групата ни била съставена от около 20 майстори готвачи, а участниците в състезателната част – Антонио Иванов и треньорът му Димо Димов били определени след предварителен вътрешен кръг.
“На финала в Лион участват първите 10 държави, ние сме последни, но това не бива да ни обезкуражава, защото това, което виждаме и научаваме, е безценно. От участието си там си вадим поуките какво трябва да направим, за да вървим напред. За да влезем сред десетте най-добри, трябва да получим стабилно финансиране, което да ни позволи да се подготвим. Средствата са ни необходими най-вече за треньори от вън, които да ни покажат правилната схема на работа, правилната технология. Някой трябва да ни научи как да разчитаме регламента, защото ние го четем по един начин, но там, като отидеш, нещата са съвсем различни, т.е. нашето схващане за това, което трябва да се получи в чинията като краен резултат няма нищо общо с това, което търсят те”, обяснява Даниел. По думите му наемането на един треньор от чужбина струва около 5000 евро на ден, а за да имаме резултати, трябва да го наемем поне за един месец.
Тази година участниците във финалния кръг за Европа трябвало задължително да приготвят месо от елен и риба и гарнитури към тях. За целта имат на разположение 5 часа и 35 минути. За това време те правят двете плата – едното рибно, другото месно. В тях се слагат десет порции, които след това трябва да се прехвърлят в десет индивидуални чинии, които отиват при журито, а то е съставено от президентите на всички асоциации на професионалните готвачи, които участват в състезанието, общо 20 човека. Българският представител е бил Андре Токев. При оценката определящ е вкусът, а не самата презентация на ястията.
На Бокюз д’Ор не могат да се определят тенденциите, а нивото на развитие на кулинарията във всяка една държава. “Назад сме, защото за нас качествен продукт е едно, за тях друго. Начинът на работа при тях е един, а при нас друг. Антонио и Димо се състезават, а ние сме съпорт, но даваме и идеи, защото чинията, която те представя, е плод на работата на много готвачи”, пояснява Даниел Петров.
Тази година първото място спечелили домакините от Унгария, втори са Норвегия, а трети Швеция.
По думите на шеф Петров в Скандинавските държави има държавна политика в отношението към кулинарията. Техните най-добри готвачи, които ще ги представят в състезанието, спират да работят в техните ресторанти и започват да тренират. “Не може, както е при нас, цял ден да си бил на работа и вечерта тепърва да започваш да си правиш експерименти за Бокюз д’Ор. Там този човек, който ще представя държавата, в продължение на месеци само се подготвя. Оборудва се бокс със същия размер, със същата техника. Наемат озвучителна система, с която да се имитират шумовете в залата, където готвачите приготвят ястията. Наблюдавах норвежецът, той нямаше излишен или грешен ход. Ако му трябват десет гарнитури, той прави десет. Не се застрахова, а ние като трябва да направим десет приготвяме 12, но това също прави впечатление на журито, защото показва до колко си сигурен в това, което правиш”, коментира Даниел. Споделя, че е важно как се работи с продуктите, другите използват всичко, а ние изхвърляме, разсипници сме, пояснява, че у нас един свински бут се транжира и се правят порции, останалото се изхвърля. Колегите му от чужбина обаче изпичат кокала, стриват го и правят желатин. По думите му България е малка на кулинарната карта на Европа, ние имаме уникални продукти, които обаче не са познати. Ролята на съпътстващата група готвачи била да ги представи. Еленският ни бут предизвика голям интерес сред колегите, защото на запад има прошуто, хамон.
Сега Даниел Петров е решил е да направи Шеф клуб във В. Търново. Идеята е по-опитните майстори в кухнята да учат по-младите, за да може българската кулинария да се развива.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив