Сърдечни проблеми слагат край на кариерата на Георги Василев

Публикувано на ср, 22 Ное. 2023
3562 четения

Именитият треньор ще бъде номиниран
за почетен гражданин на Велико Търново

Проблеми със сърцето слагат край на състезателната кариера на дългогодишния футболист на “Етър” и по-късно един от най-големите треньори в историята му Георги Василев. Това става едва на 31-годишна възраст и поставя пък началото на блестящата му треньорска кариера.
Георги Василев идва във В. Търново през 1969 г. “Играех в “Марек” предишния сезон и станах голмайстор на отбора. Перспективата ми там обаче не беше голяма, а виждах, че имам качества като футболист. Договорът ми изтече, а желанието ми беше някъде да следвам и да играя. С покойния ми брат тръгнахме с влака, първата ни спирка беше Велико Търново и “Етър”, а втората Бургас и “Черноморец”. Слизаме тук на гарата, отиваме в канцелариите на игрище “Юнак” и влизам при председателя другаря Горанчев. “Кой си ти, бе?” “Аз съм централен нападател и кандидатствам в университета, искам да играя в “Етър”. Георги Василев се казвам.” “Не те познавам, има си треньори да решават, но са на подготовка.” Казах на брат ми: “тук няма да стане работата, да поемаме към Бургас”. Тръгнахме си, но след малко един спринтира след нас, Паунов се казваше. “Стой, връщай се обратно!” Те извадили в. “Народен спорт” и прочели, че съм голмайстор на “Марек”. Настаниха ме в хотела и след два дни се явих на изпити. И така започнах с “Етър”, разказва Георги Василев.
“Етър” тъкмо е влязъл за първи път в “А” група и Гочето се присъединява към подготовката на тима. Първия си гол с виолетовия екип вкарва на 14 август 1969 г. не срещу кой да е, а във вратата на легендарния “Сао Пауло”. Бразилците са на европейско турне и гостуват на “Ивайло” с реномето на непобедими. От 13-те си мача в Европа през лятото записват само една загуба. Това изобщо не притеснява “болярите”, които ги надиграват тотално и печелят с 2:0. В 55-ата минута Сашо Върбанов напредва отляво, преодолява двама бранители и центрира остро, а Георги Василев с виртуозно воле засича топката при приземяването ѝ и я праща в мрежата на “Сао Пауло”. 20 000 души изригват по трибуните – 1:0 за “Етър”! Малко преди края на мача Тодор Маринов вкарва втория гол. За класата на гостите ще добавим само един факт – след мача срещу етърци турнето си “Сао Пауло” завършва с гостуване на “Реал” (Мадрид) на “Сантяго Бернабеу” и го печели с 2:1 с попадения на Зе Роберто и Нелсиньо! Само три дни по-късно Гочето бележи за първи път и в официален мач – при победата с 3:0 над “Черно море”. С виолетовия екип той изиграва 175 мача в елита, в които нанизва 20 гола. Не напуска отбора и след изпадането му през 1975 г. в “Б” група, като играе още два сезона.
През 1977 г. обаче се разбира, че има проблеми със сърцето – налице е хронично пренапрежение на миокарда. След експертен преглед в София лекарите категорично му забраняват да продължи състезателната си кариера. А е само на 31 години и има още сили да играе по футболните терени.
Василев решава да се отдаде на треньорска дейност и веднага приема предложението на третодивизионния “Левски” (Стражица). Започва през лятото на 1977 г. и работи до 1979 г., като в тима са привлечени и футболисти, играли в “А” и “Б” група като Ангел Лулчев, Иван Панайотов и Йордан Маринов. “Чакаха ме тук с нетърпение – до предишния ден бях футболист, на следващия вече бях тук треньор. Първата година беше трудна, на втората направихме добър отбор – с Петър, Николай, Димитър, Манол, Нейчето, Кънчо… Играехме във “В” група”, спомня си треньорът.
“Етър” и Велико Търново обаче държат халфът да бъде изпратен с подобаващ бенефис за край на футболната му кариера. Датата е 12 ноември 1977 г. Етърци, които по това време играят в “Б” група, приемат за първенството “Светкавица” и преди мача е неговото официално изпращане. Отборът излиза на терена, воден от своя капитан Георги Василев, който е с фланелката с № 8. Той не играе в мача, а символично предава екипа си на младите, като облича резервния № 14. Десетки негови бивши и настоящи съотборници, сред които са и играчите на “Левски” (Стражица), където той вече е треньор, го поздравяват и му връчват купа, футболни топки, картини, цветя…
“Етър” подобаващо изпраща своя футболист, като разгромява в мача “Светкавица” с 5:1! Още в началните секунди Петко Цанев наказва грешка на вратаря и открива резултата. В 10-ата минута Илиев изравнява за 1:1, но в средата на полувремето Никола Велков с майсторски удар разпъва мрежата – 2:1. Георги Цингов в 59-ата минута прави диагонално центриране и Иван Ненчев засича кълбото във вратата. В 73-та минута влезлият като резерва Георги Илиев с далечен отмерен удар покачва на 4:1, а пет минути по-късно отново Иван Ненчев оформя убедителното 5:1.
“Преди мача със “Светкавица” мс Георги Василев за последен път облече състезателната фланелка от виолетово трико. Приветстваха го спортни и младежки деятели. Горещо го поздравиха и хилядите зрители. Пожелаха му успех на новото поприще – треньор на “Левски” (Стражица)”, пише “Борба” и споделя думите на Василев: “Колко много ми се играе, как искам да се върна на футболното поле, да воювам за връщането на любимия ми отбор “Етър” в елитната група”.
Но съвсем скоро Гочето отново ще се завърне в “Етър” и ще го поведе към нови върхове – вече като треньор и главен стратег на бъдещите успехи… Апотеозът на блестящата му кариера с “виолетовите” е шампионската титла през 1991 г. Но и това е само началото… После става шампион и носител на купата и с “Левски”, а през 1997 г. печели златните медали и с ЦСКА. Дълги години е единственият треньор у нас, ставал шампион с три различни отбора. После се доказва и в Германия – през сезон 2000/01 с “Унион” (Берлин) печели промоция за Втора Бундеслига, а освен това го извежда до финал за Купата на Германия, като го класира и за участие в Купата на УЕФА.
Велико Търново обаче дължи още едно признание на големия треньор. Още през 1994 г. петимата национали на “Етър” – Трифон Иванов, Краси Балъков, Бончо Генчев, Илиян Киряков и Цанко Цветанов, в голяма степен изградени и от него, бяха обявени за почетни граждани за успеха си на световното в САЩ. Неотдавна сред ветераните възникна идеята Георги Василев да бъде предложен също за почетен гражданин, а президентът на шампионския тим Тошо Кръстев предложи същото по време на представянето на автобиографичната книга на Василев. С идеята вече е запознат кметът Даниел Панов, а кандидатурата ще бъде внесена от Инициативен комитет. Какъв по-добър повод от това – на празника на града 22 март, в годината на стотния юбилей на “Етър”, Георги Василев да стане почетен гражданин на Велико Търново… И ще бъде напълно заслужено!
Анатоли ПЕТРОВ, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново