Самарското знаме на Българското опълчение ще бъде показано за първи път във В. Търново, а знаковото събитие организира “Янтра ДНЕС”. Националната светиня ще гостува в старата столица само за седмица и ще е част от изложбата “Търново, Освобождението и възкресението на България”, която подготвя областният всекидневник. Флагът ще бъде посрещнат с военен ритуал пред сградата на музей “Възраждане и Учредително събрание” на 16 февруари от 11 часа, а след това там ще се открие и експозицията. По молба на “Янтра ДНЕС”, специално за изложбата Регионалният исторически музей в Стара Загора ще предостави Самарското знаме.
Изложбата е част от кампанията “Търново, Освобождението и възкресението на България” на “Янтра ДНЕС”, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България и 20-ия рожден ден на областния всекидневник. Инициативен комитет от общественици подкрепи идеята на вестника. Сред тях са кметът Даниел Панов, областният управител проф. Любомира Попова, председателят на Общинския съвет Венцислав Спирдонов, ректорът на НВУ “Васил Левски”, шефът на библиотеката Иван Александров и на РУО Розалия Личева, както известни историци и др. Сред съпътстващи събития са конкурс за ученическо и студентско творчество и Младежка научна сесия.
До националния празник 3 март на страниците на вестника ще предоставим възможност на водещи историци, интелектуалци и общественици да изразят свободно своето мнение за знаковото историческо събитие.
Идеята за изработване на бойно знаме на българите – борци за национално освобождение, се заражда в руския град Самара по време на Априлското въстание през 1876 г. Тя принадлежи на Варвара Василиевна – съпруга на депутата в Градската дума Пьотър Алабин. През същата година благородната дама ръководи местния женски комитет на Руското дружество на Червения кръст. С отговорната задача по извезването на революционния символ се заема цялото семейство на бъдещия губернатор на София – съпругата, четирите им дъщери и възпитанички на Иверския девически манастир.
В Държавния архив на град Самара са пази точното описание на знамето, преди да бъде пренесено и връчено на опълчението. То е еднослойно, с две лица, трицветно. Изработено е от тънък копринен плат, с почти квадратна форма, с размери 190/185 см. Състои се от три хоризонтални ивици: червена, бяла и синя (обратен строй на руското национално знаме). От двете страни на трикольора е монтиран черен равнораменен гръцки кръст, който лежи върху най-широката ивица – бялата, като засяга частично червената и синята. Кръстът е с височина на основното рамо 89 см при основа 28,5 см и височина 29 см. В средата му се образува шестоъгълник. Върху пришит в него плат, с черен грунд и маслени бои са нарисувани от едната страна иконата на Иверската Св. Богородица (Богоматер) с младенеца, а от другата страна тази на светите братя Кирил и Методий. Кръстовете са обшити по краищата с пайети, които оформят фигури арабески. Иконите са дело на руския художник Николай Евстатиевич Симаков, а везмото – на игуменката на Иверския девически манастир Антонияна. Дръжката на знамето е дървена, дълга 278 см, сгъваема, като двете части са съединени с шарнирна метална панта и ключалка. Към нея са прикрепени пика, скоба и шпор. В долния край на плата върху дръжката е поставена месингова гривна с инкрустиран надпис: “На българското опълченье (освящено 2 мая 1877 гд.) въ Плоещъ.” (Датата е сгрешена). Пиката на върха е сребърна, с основа и връх. Тя е изработена в Москва от граф Рошфор в духа на византийското изкуство. По време на бойните действия при Стара Загора тази част от знамето е деформирана от куршум.
На 30 август 1880 г. Самарското знаме е наградено с орден “За храброст” I степен. По този повод сребърната пика е подновена с нова. На втулка с размери 10 см е заварен ажурно изработен сребърен венец с лаврови и дъбови листа с диаметър 10 см. В него е вграден орденът, а самият връх на пиката завършва с осмоконечен патриаршески кръст. В долния край на тази композиция на лицевата страна е изписан текстът: “Городъ Самара Болгарскому народу въ 1876 г.”, а на обратната страна годината на изработка “1877”.
След обявяването на Руско-турската война, на 17/29 април 1877 г. великият княз Николай Николаевич подписва заповед за формиране на самостоятелна войскова единица в състава на Дунавската армия – Българското опълчение. На 18 април Градската дума в Самара избира състава на делегацията за връчване на изработеното знаме за опълчението. Включени са кметът на града Ефим Тимофеевич Кожевников и Пьотър Владимирович Алабин. На 23 април делегацията пристига в Москва и знамето е изложено в Чудовия манастир в Кремъл. С него са покрити мощите на св. Алексей – московски митрополит и покровител на гр. Самара. Манастирът е посетен от руския император Александър II, който целува знамето. Тук в Москва е поръчана и изработена дръжката. На 4 май делегацията пристига във военния лагер в гр. Плоещ.
На 6/18 май 1877 г. в 14 часа започва церемонията по освещаване, приковаване и връчване на знамето, предназначено за III опълченска дружина. Молебенът по освещаването на Самарското знаме е извършен от свещеник Петър Драганов от с. Дъскот, Павликенско. Първия сребърен гвоздей поставя главнокомандващият Дунавската армия Николай Николаевич, следван от неговия син Николай Николаевич младши, началник-щаба Артур Непокойчицки, началника на опълчението генерал-майор Николай Столетов, членовете на делегацията от Самара, командването на III опълченска дружина, командири на бригади и дружини и т.н. Церемониалът завършва знаменосецът Антон Марчин – унтер-офицер от 54-ти пехотен Мински полк. В ритуала участва и старият хайдушки войвода дядо Цеко Петков. Връчването на бойния символ на Българското опълчение е ознаменувано с грандиозен военен парад, отразен на страниците на “Журнал на военните действия срещу Турция на европейския театър на войната 1877 г.”
Легендарният поход на бойното знаме на III Опълченска дружина е наситен с драматични моменти около неговото опазване при боевете за Стара Загора и епичните сражения при отбраната на Шипка. То преминава последователно в ръцете на петима храбри знаменосци, но не попада във вражески плен. Опръскано с кръв, с прекършена дръжка и пробито от куршуми, то за последно е развято от опълченеца Никола Корчев при отбраната на Шипченския проход.
След Освобождението националната светиня дълго време се съхранява в двореца на българските владетели. Самарското знаме участва два пъти в тържествени ритуали. През 1907 г., по повод 30-годишнина от обявяването на Руско-турската война, на връх Шипка живите опълченци маршируват под бойния символ, гордо развят от последния му бранител Никола Корчев. Знамето е показано отново при откриването на паметника на Шипка през 1934 г. Бойният символ става патрон на Военното училище в София през 1948 г., а след това е предаден на съхранение във фондовете на Военноисторическия музей. През 1960-1961 г. Самарското знаме е реставрирано и консервирано в Държавното централно художествено ателие “И. Е. Грабер” в Москва от реставраторите Рябова и Осмоловская, а над лентите с текстовете работи художникът Синельникова. От февруари 1961 г. знамето се съхранява в специален климатичен шкаф в НВИМ – София. Художествени копия на военния символ има в Москва, София, Стара Загора, Шипка и Зографския манастир на Атон. Прецизната изработка на две от тях е дело на художник-реставратора от руски произход Михаил Малецки.
доц. д-р Светла Атанасова
Регионален исторически
музей – Велико Търново
