Съкровището от Големаните, което е сред шедьоврите на тракийското изкуство у нас, става част от постоянната експозиция на Археологическия музей във Велико Търново. В специално реконструирана зала е представена гробницата на тракийския династ от V век пр. Хр. (на снимката), а в нея са подредени всички около 1000 ценни предмети от погребението, сред които има и изключителни златни накити. Заради неоценимата им стойност, голяма част от експонатите досега бяха съхранявани в банков трезор. Те са показвани пред публика само веднъж – през 1996 г., а след това в изложби са участвали само отделни предмети.
Гробната камера е намерена през 1991 г. в землището на търновското село Големаните, а сега е представена в оригиналните си размери – 4,50 на 3,50 м. Обновената експозиция официално ще отвори врата днес от 10 часа, а посетителите ще могат да видят всичките 12 златни предмета – нагръдник, торква (украшение за врата), гривна, прешлен, пръстен, три висулки, две халки, две златни пластини. Те са били част от инсигниите на погребания династ и общо тежат около 360 грама. Стойността им се равнява на сумата, с която може да се заплати на 50 войници наемници за една година. Около скелета на владетеля са подредени още неговото въоръжение и тоалетни принадлежности, които е трябвало да служат на покойника в отвъдния свят. Специално място е отредено на сервиза за пир от керамика и бронз, а предметите са сред образците на античното изкуство.

Реконструираната зала на Археологическия музей е оборудвана с най-модерните системи за сигурност. Съвсем скоро там ще бъдат подредени всички съкровища, свързани с тракийската култура от поречието на Атрюс от XV век пр. Хр. до IV век сл. Хр. Сред тях е златното съкровище от Къпиново, златни и сребърни предмети от бронзовата епоха, артефакти, свързани с култа и ежедневието на древните обитатели на поречието на Янтра. Всички над 300 предмета са част от фондовете на Регионалния исторически музей в старата столица, а сега ценностите се съхраняват в банково хранилища. Очаква се т.нар. златна зала да бъде напълно завършена за седмицата на музеите в средата на май.

Откриват златото при изкопни работи за селския водопровод

Съкровището от Големаните било открито съвсем случайно – при изкопни работи за селския водопровод, през януари 1991 г. Трасето на канализацията преминавало през могила с височина 42 см. Работниците тогава огледали мястото и преценили, че не могат да прескочат или заобиколят могилата, затова решили да я пресекат. Но още при първото загребване багерът изкопал с пръстта златна пластина. Тогавашният кмет на Големаните Стефан Костов се усетил и веднага повикал специалисти от търновския музей. С проучванията на могилата се заел археологът Иван Църов, който само за три дена извадил от земята общо 400 гробни дарове. Проучванията на екипа продължили и през юни, когато находките станали 1000. Своите дългогодишни изследвания, посветени на погребението на тракийския династ, настоящият директор на Регионалния исторически музей е събрал в книгата “Траките край Атрюс”.
“Вероятно цялата Килифаревска котловина е представлявала много специално място за траките, които са населявали земите около река Атрюс – днешната Янтра. Наоколо няма селища, вероятно това са били свещени места за траките, където те са погребвали своите знатни мъртви. Много близко до гробната могила в Големаните е Къпиновската могила, която също ни даде невероятно красиво златно съкровище”, разказва Иван Църов. И допълва, че в земите на север от Балкана не са били строени монументални гробници. Но погребенията са били пищни и в тях са поставяни не по-малко дарове, отколкото в Долината на тракийските владетели край Казанлък. Местните династи също са обичали лукса и са притежавали несметни съкровища, част от които са придружавали собственика си дори и в отвъдния живот.
Всички около 1000 предмети, открити в гробната камера на владетеля, могат да бъдат разделени на няколко групи. Особено интересен е огромният сервиз за пир, който се състои от гръцки бронзови и глинени вази. “Комплектът включва голям кратер – съд висок около метър, в който се сипвало вино. То се смесвало 1:1 с вода, а ако някой си позволявал да го пие чисто, минавал за нискокултурен човек. Водата се пренасяла до кратера с хидрия – голям бронзов съд, който събира около 7-8 л. Вече смесеното вино се поднасяло на масата чрез пелике. Сервиза допълват още една цедачка, която била особено нужна на пируващите, защото във виното оставали ципички и семки от гроздето, три чаши и една кана”, обяснява подробно археологът. За украса на трапезата са служили гръцки бронзови рисувани вази.
Пеликето музейният шеф определя като един от най-красивите съдове, откривани през последните две десетилетия в България при археологически разкопки. Около 18 хил. евро струва на световния пазар вазата, върху която по уникален начин са изобразени две Дионисиеви сцени. Творецът, който ги е рисувал, е познат в научната литература под името “художника от Агридженто”. “Това не е името, което е носел приживе, но поради липсата на каквито и да било други сведения за него специалистите го нарекли на днешния сицилиански град, в който е бил идентифициран първият съд, рисуван с негов почерк”, твърди археологът. Днес на експертите са известни около 50 съда на този атински художник. Точно по характерния му стил той бил разпознат и като автор на пеликето, което украсява като истинско бижу съкровището от Големаните.
Немалка голяма група предмети са тоалетни принадлежности. Тя включва малка каничка, наречена лекит, за съхранение на благовонни масла, един алабастрон за кремове и помади, керамична кутия за бижута и бронзова лампа. В изложбата ще бъде показано и въоръжението на династа, намерено в могилата. Посетителите ще могат да видят два меча акинак, две копия, два щита, както и два колчана, в които са били запазени общо 192 бронзови върхове на стрели. “Около 1/3 от тях имат отворчета, в които непосредствено преди изстрелване е била слагана отрова. Така най-малката рана е била смъртоносна. Беше открита и купчинка с 12 подбрани речни камъчета с кръгла форма, които са били поставени в торбичка. Това са камъчета за прашка. Тя не е била оръжие, което аристократите са използвали по време на война, но за сметка на това прашката е била чудесно оръжие по време на лов”, разказа г-н Църов. Особено интересни са и апликациите от конска амониция – наносник, начелник с формата на стилизиран елен и набузници със стилизирани глави и лапи на пантера.
Погребаният тракийски династ е бил на възраст между 35 и 45 г., което за онази епоха се считало да преклонна възраст. Неговото име е неизвестно, но се знае, че е живял във втората половина на V век пр. Хр. Починал е в края на века, но със сигурност някои от накитите, с които е бил погребан, са с около 100-150 г. по-стари от това време. Директорът на музея не скри предположенията си, че украшения са били използвани като инсигнии – символи на властта, и са били предавани по наследство в рода. Твърде е възможно този владетел да е бил последен в династията.
Антропологичните изследвания на скелета, извършени от британския професор Марк Бийч, показват, че през последните години от живота си местният владетел е страдал от тежка форма на артрит и дори е ходел силно приведен. “Този му вид обаче по никакъв начин не е намалявал неговото достойнство на уважаван владетел и воин. Доказателство за това е богато въоръжение, с което е бил погребан”, твърди Иван Църов. Според анализите на търновски стоматолог, династът е имал много кариеси и е страдал от атрофична форма на пародонтоза. Той вероятно е починал през топлите месеци на годината, защото в кадилницата сред остатъците от благовонията са били открити останки от муха.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ