Оръжията на Левски, Раковски, Ботев, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, Филип Тотю, Панайот Хитов са подредени в музей “Възраждане и Учредително събрание”
Сабите на Филип Тотю, Панайот Хитов, Г. С. Раковски и Христо Ботев, както и револверните саби на Стефан Караджа и Хаджи Димитър показват за първи път в съвместна изложба във Велико Търново. Три от хладните оръжия, които е носил Васил Левски – неговите сабя, кама и щик, заемат специално място в експозицията. Тя е подредена в музей “Възраждане и Учредително събрание”, а официалното откриване ще бъде на 2 юни от 17,30 часа. Безценните реликви ще бъдат на разположение на посетителите само за месец и половина – до 18 юли.
Близо година Регионалният исторически музей е подготвял националната изложба, която носи името “Сабите на войводите”. В нея са събрани 44 хладни оръжия на 38 войводи и български революционери. Те са предоставени специално за събитието от 18 музея в страната. Единствено ятаганът на отец Матей Преображенски е частно притежание. Той се пази като реликва в дома на семейство от Ново село, които са преки наследници на Миткалото.
Изложбата е посветена на 180-годишнината от рождението на Васил Левски и 150 години от битката при с. Върбовка (14 май 1867 г.). “Посетителите ще могат да се запознаят с българските войводи, с техните хладни оръжия и с оръжията от средата на XIX век”, обясни директорът на РИМ д-р Иван Църов. Револверните саби на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, предоставени от фонда на историческите музеи в Русе и Сливен, са сред най-любопитните експонати, които ще могат да видят от близо търновци и гостите на града.
Със съдействието на търновското издателство “Фабер” е изготвен луксозен каталог със сабите на войводите. Издателството е изработило даром и всички рекламни материали за изложбата.
Сабята на известния търновец Велчо Атанасов-Джамджията, главен организатор на Велчовата завера, е най-старото оръжие, което може да се види в изложбата. Той е обесен през 1835 г. в Търново заедно с другите участници в бунта, а преди това години наред си е служил с това оръжие. По-късните експонати са от годините на Априлското въстание от 1876 г. и са били притежание на наши революционери, участвали в националноосвободителното движение.
По-голяма част от оръжията са изработени в българските земи от местни майстори ковачи и оръжейници, разказа д-р Иван Църов. Но има експонати, които са истински произведения на изкуството, украсени са с инкрустации, сребърен обков и благородни камъни. Други пък са трофейни за техния собственик, което обяснява надписите на старотурски език по остриетата. Някои от показаните образци са произведени в прочути европейски ателиета. Такава е например сабята на Ботев, закупена през 1861 г. Тя е изработена по румънски армейски образец и е украсена с герба на румънския владетел.
Сред най-интересните експонати, които могат да бъдат видени в изложбата, са револверните саби на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, предоставени от русенския музей. Те са произведени в град Лиеж, Белгия, като към дръжките им конструктивно са прикрепени револвери “Лефоше”. Любопитното е, че двете оръжия са с поредните номера 345 и 346.
Първата и единствена експертиза на сабята на Стефан Караджа е направена от специалисти от Института по криминалистика на МВР през 1982 г., сподели музейният шеф. С нея се изследва наличието на буквени съчетания, врязани в метала, и се установява, че повърхността е подлагана на химическо почистване и е никелирана чрез електролиза. Поради нанесения метален слой почти не се забелязват буквите, които са били върху метала преди това. За да се даде вярна и точна оценка на слабо видимите очертания, са използвани оптически уреди, позволяващи многократно увеличение на образа, ултравиолетови лъчи, при което следите са покрити с луминисциращ прах, правят се специални восъчни отпечатъци. Така категорично е доказано наличието на буквени означения върху гарда (лицевата и вътрешната страна), върху петлето, барабана. Забелязват се същите буквени съчетания и върху капачето за патрони, цевта, канията и някои места по сабята. Върху лицевата страна на гарда буквите СТК са били оформени във вид на монограм – съчетание на голяма буква С и следващи по-малки по размер Т и К. На петлето се различават и цифри, оформени като година – 43 г. Прави се съпоставка между изписаните букви и автентичния почерк на Стефан Тодоров Караджа и се установява голямо сходство.
“На мен най-интересна ми е сабята на Иван Кулин, който е бил войвода в Северозападна България. Той организирал няколко бунта и дори е участвал в освободителните борби на Сърбия. На неговата сабя е изписан надписът “Българино, братко мой, ти от турчин ся ни бой, вземи сабя, върви на бой”, а от другата страна на острието се чете “Смърт или свобода” с изобразен лъв. Този призив на войводата ние сме избрали за мото на нашата изложба”, сподели Иван Църов. Красивата сабя е подарена на Иван Кулин от турския султан Абдул Меджит, което показва, че той е бил уважавана личност не само сред българите.
Освен оръжията, в изложбата могат да се видят и 14 литографии от същия период. Тези картини са средство за масово популяризиране на дадено събитие през XIX век. Сред литографиите са представени интересни исторически сцени, като например клетвата на четата на Филип Тотю, на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, посрещането на четата на Филип Тотю в с. Бутово и др.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
