С откриване на изложба “И словото е истинския свят” и среща-разговор на тема “Спомен за поета Радко Радков” беше почетена паметта на една от литературните емблеми на В. Търново. Събитието се проведе в читалище “Надежда” в старата столица и беше посветено на 84-та годишнина от рождението на писателя.
“Днес ние почитаме Радко, защото той беше поетически гений, артистичен бохем, неразбран творец, считан за анахронизъм на фона на българската поезия, недоразбран, защото нямаше предходници, творец без следовници”, каза инж. Донка Колева-Радева, председател на настоятелството на НЧ “Надежда”. Тя припомни, че преди 4 години, по инициатива на читалището, в Културния календар на Община Велико Търново се създаде национален форум, наречен “Литературно Търново”, който имаше за цел да популяризира литературата в нашия град и българските писатели и поети, свързали своя житейски и творчески път със старата столица. Тогава възникна и инициативата да се направи архивен фонд, обществена колекция, посветена на тези творци, като се съберат техни ръкописи, снимки, стари документи, произведения и този архив по-късно да прерасне в литературен музей.

Изложбата, която бе представена, включва произведения на и за Радко Радков, колекционерско издание от 2017 г., интересни спомени, както и за първи път – документи и експонати, съхранени от неговото семейство. В нея има вестници от фонда на библиотеката, мантия и венец на поета, 24 оригинални документa, принадлежали на него. “Само преди два дни архивът на читалището ни се обогати и с два нови експоната – влоговата книжка и членската карта на Радков от Съюза на артистите в България, подарена ни от поета Здравко Пеев”, каза Ивелина Митева, библиотекар в НЧ “Надежда”.
В експозицията са включени около 20 артефакта от архива на Радко Радков, който Тихомир Манев е събрал до момента. Най-ценните сред тях са лекциите му по латински език, които е чел във Великотърновския университет, книжката му от 5 курс в семинарията, както и оригинално писмо от големия ни поет Николай Лилиев до Радков, което е своеобразна рецензия на негова тетрадка със стихове, която Радко му изпраща през 1958 г. Тогава великотърновецът е едва на 18 години, а Лилиев – в края на жизнения си път. В писмото младежът е поощрен почти бащински, а по-късно в едно интервю Радко казва, че след това Лилиев го благославя, както Державин благославя Пушкин.
“Архивът, който съм събрал, е много голям, но има още немалко неща, които може да се съберат, за да може Радко да се изучи из основи и да бъде разбран напълно”, каза Манев, чието приятелство с Радков датира от 1968 г. до неговата смърт през 2009 г. Той изрази съжалението си, че все още във В. Търново няма създаден музей в негова чест. “От 1985 г. до 1992 г. живее на ул. “Гурко” 17, в една къща, която наследниците на художника Иван Христов подаряват на Общината, с единствената идея да се направи галерия с неговите картини. Тя спокойно може да бъде мястото и на един бъдещ музей на Радко Радков”, предложи Манев.
На събитието беше представен и бюст на големия великотърновски поет, дело на скулптора Искрен Арабаджиев, дарен от него на читалище “Надежда”. Той е произведение на класическата скулптура и няма нищо общо с конструктивизма, импресионизма и съвременната проява на скулптура.
Срещата с десетките граждани, дошли в читалището да почетат паметта на Радко Радков, продължи с дискусия, в която участие взеха Владимир Шумелов, Иван Панайотов, проф. Николай Даскалов, Иван Александров и др.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът