Велико Търново е център на националните чествания за 830-годишнината от въстанието на българския народ, довело до възстановяването на българската държава. Бунтът, начело с братята Петър, Асен и Калоян, тръгва от Търновград и постепенно обхваща всички български земи. С тези паметни събития се свързва и обявяването на Търновград за столица на Второто българско царство.
В дните от 26 октомври до 6 ноември “Янтра ДНЕС” запознава своите читатели с някои от по-интересните моменти, свързани с паметните събития около възстановяването на политическата независимост на България през Средновековието.
Преди 30 години в чест на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава във Велико Търново кипяло усилено строителство. По това време са изградени Дворецът на културата и спорта, Държавната художествена галерия “Борис Денев” на Боруна, Археологическият музей. Тогава са възстановени музей “Възраждане и Учредително събрание” и църквата “Свети Димитър” в Асенова махала. Рекорд поставя вдигането на паметника на Асеневци, който е завършен само за 8 месеца. По повод паметната годишнина на 11 ноември 1985 г. за първи път е излъчен и аудио-визуалният спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”.

С 6 408 100 лв. по курса от преди 30 години, събрани от дарения сред българите, е построен паметникът на Асеневци във Велико Търново. През годините пантеонът на четиримата владетели Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II се наложи като един от символите на старата столица. Разположен е на изключително живописно място в града – край меандрите на Янтра, до Стамболовия мост, в подножието на Света гора и накацалите една върху друга къщи на Варуша. Мястото е уникално, защото само там всеки българин и чужденец може наистина да почувства силата на българските царе и да се наслади на великолепните панорами, които се разкриват оттам. Всяка година през май на паметника се стичат всички абитуриенти, за да кажат сбогом на ученическите си години.
Внушителният паметник е издигнат само за осем месеца и е гордост не само за българското, но и за европейското монументално изкуство. По думите на дългогодишния музеен работник Тянка Минчева той се съизмерва с най-добрите световни образци по това, че сложните движения на конници, каквито пресъздават фигурите на царете Петър и Асен, почти нямат паралел. Затова напълно заслужено за уникалната си творба на 22 март 1996 г. скулпторът акад. Крум Дамянов е удостоен със званието “Почетен гражданин на Велико Търново”. В авторския колектив участват още Иван Славов, Владимир Игнатов, арх. Георги Гечев и арх. Коста Цеков. Техните имена са изписани върху паметна плоча година след откриването на паметника.
Според първите проекти паметникът на Асеневци е трябвало да бъде вдигнат пред Партийния дом (сега областна управа) във Велико Търново. По предложение на Крум Дамянов мястото е сменено с това на Боруна. “Обясних на Пенчо Кубадински, че това място не е подходящо за национален паметник. Той се вслуша в доводите ми и промени решението. Сега от дистанцията на времето се убедих, че наистина съм бил прав да настоявам Асеневци да се извисяват на Боруна”, споделя известният скулптор.
Строителните работи по монумента започват на 4 февруари 1985 г., а в координирането на отделните екипи са участвали търновците инж. Пеньо Александров и Марин Маринов. Предварителното почистване на мястото става на бригадни начала от работещите във всички местни предприятия. Започва се с изграждането на подпорните стени и бетоновия фундамент, който е под формата на кръст. Върху него стъпват четирите каменни пиедестала, високи 4,5 м, като всеки се състои от по 3 полирани гранитни блока, които тежат 11-12 тона. В Мездра е изработена и композицията “Оранта”, в която присъстват фигурите на майка и дете. Тя също е висока 4,5 м.
Уникалната композиция събира около огромен меч фигурите на четиримата български цари Асен, Петър, Калоян и Иван Асен Втори. За образите на четиримата владетели акад. Дамянов е проучвал византийски и български стенописи. “Явно добре са се получили, защото никой не сбърка кой цар къде е, а върху паметника няма надписи. Това означава, че представата за историческите личности и тяхното присъствие в славното ни минало се препокриват напълно. Исках Петър и Асен да бъдат разположени непосредствено срещу извивката на Янтра. От това, което четох тогава, добих представа, че Калоян постоянно се е колебаел между Изтока и Запада, затова неговият кон завива рязко на Изток. В първия момент човек не знае какво точно иска, но паметникът се получи много добре и се приема много добре от всички българи”, обяснява академикът.
Конниците са отлети от месинг в комбината за монументална пластика в София и тежат общо 52 тона. Всяка фигура се състои от 30 до 50 фрагмента, които след това са сглобени. През август 1985 г. е монтирана първата фигура – на цар Асен, която тежи 12 тона. Само при първата пратка тялото на царя е отделено от това на коня.
Най-големи проблеми на монтажниците е създавал цар Иван Асен Втори, който е и най-тежък. От фигурата е отделено само копието с набодения договор за взаимно ненападение на Теодор Комнин. “Конникът беше толкова висок, че не можехме да намерим подходяща платформа за транспортирането”, обяснява Маринов. “На височина успяхме да го докараме до 4,5 м, за да минава през тунелите, но на широчина заемаше цялото пътно платно. Затова се наложи да пътуваме с полицейски ескорт от София до Търново”, връща се назад в годините Марин Маринов.
На 33 метра се извисява огромният меч, около който са разположени четиримата Асеневци. Пиката сочи нагоре и символизира мощта и възхода на Средновековна България. Тя е сглобена от няколко пласта месингова ламарина с дебелина 10 мм и тежи цели 70 тона. За конструктивните връзки са използвани 30 хил. месингови болта. Мечът е изпълнен с помощта на Емил Костов от Комбината за декоративно монументално изкуство в Пловдив.
Паметникът е завършен само три дена преди всенародните тържества на 16 ноември, а за официалното откриване идва държавният глава Тодор Живков.
Златина ДИМИТРОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ и Найден НАЙДЕНОВ