Рядка книга от 1649 г. и издание с морални поучения от Възраждането съхраняват във ВТУ

Рядка и ценна книга от 1649 г. и възрожденско издание с морални поучения за младите хора са част от колекцията с над 300 старопечатни библиотечни единици, съхранявани във фонда на библиотеката на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Това са част от интересните открития, свързани с работата по вътрешно-университетски проекти, реализирани от Информационния библиотечно-издателски комплекс на вуза.
Мащабният проект “Комуникация на науката в условията на дигитална среда и отворен достъп” залага на съвсем нови и актуални процеси и явления. Негов ръководител е проф. Илияна Павлова, която е и ръководител на катедра “Журналистика и връзки с обществеността”. Проектът е насочен към популяризиране на университетските постижения и превръщането им в нещо по-достъпно и използваемо както чрез традиционни хартиени издания, така и най-вече с помощта на дигитални и онлайн платформи. Всяко едно от изданията на ВТУ вече има отделен сайт. Списанията и научните статии са с дигитален идентификатор (ДОИ номер), чрез който съответният научен резултат се автентифицира в онлайн пространството и може да бъде използваем.
“Постарахме се комуникацията да бъде в различни формати и платформи, с различни средства както през традиционните канали, така и с много по-директни срещи с аудиторията”, каза проф. Павлова. Тя допълни, че през изминалата година университетското издателство участва в много от големите панаири и изложения на книги. То е единственото академично издателство, включено в четирите издания на Алея на книгата. Създаден е информационно-образователен център за дигитализация и е поставено началото на формиране на дигитални колекции от фонда на библиотеката, като първоначално вниманието е насочено към старопечатните редки и ценни издания. Направени са и няколко изложби, свързани с тези издания, които преминават при огромен интерес. Всички книги са обработени прецизно от библиотечните работници, с помощта и на скъп скенер, закупен по един от първите проекти, по които работи центърът, с цел съхранение на книгите чрез тяхната дигитализация. Създаден е библиотечен софтуер, в който да може да се въведе обработената информация, за да бъде достъпна до широк кръг читатели, поясни проф. Павлова.
Вторият проект е “Дигитализация на културно и историческо наследство”, с ръководител проф. Красимира Мутафова, преподавател и директор на Библиотечно-издателския комплекс на ВТУ. При него в частност е засегната научната периодика 1878-1900 г. и личните дарителски колекции от фонда на университетската библиотека на ВТУ. Той е продължение на 2-годишния проект “Създаване на информационно-образователен център за дигитализация”, по който се работи още от 2019 г. Целта на комплекса е да се интегрират библиотеката, с нейния богат библиотечен фонд и университетското издателство, за да работят в нови направления и по проекти, част от едно голямо цяло.
При системната работа със старопечатните издания, библиотечните работници се натъкват на истински открития. От известните 230 библиотечни единици се оказва, че фондът на библиотеката всъщност разполага с над 300 такива. Някои от най-старите от тях са предатирани и се оказва, че са на по-голяма възраст от досега известната. Поставено е началото на бъдеща дигитализация на османските ръкописи в библиотеката, за които много малка част от широката общественост знае.
При работата си по проекта библиотекарката Валя Димитрова се натъква на впечатляващо откритие. Оказва се, че книгохранилището на ВТУ разполага с много рядък екземпляр на издание от 1649 г. Със съдействие на екипа на Народната библиотека в София е установено, че тази книга, която е най-старата и най-ценната сред всички в библиотеката на ВТУ, е цветен триод, представител на средновековната религиозна литература. С такъв, освен Народната библиотека в столицата, разполага само Държавният архив в Монтана, но там са само 20 стр. от него. Книгата съдържа молитви и песнопения, които се използват от православната църква от Лазарова неделя до Петдесетница. По страниците на триода има интересни украси и детайли, пояснава Димитрова.
“Книгата е с твърда подвързия с дъски и кожа. На лицевата страна кожата е с нарушена цялост, разкъсана е и се вижда дъската. Ясно личат метални закопчалки на горната дъска. На задната дъска, върху кожата стоят метални пластини, от които излиза кожата на закопчалките, която е отрязана или скъсана. Книгата е с двуцветен печат, със заставки и концовки (начални букви на отделни фрази) с червено мастило. Книгата е с фолиация – листите са номерирани с кирилски букви. Личи воден знак от 5 успоредни линии на всеки лист, които дават крайната датировка на книгата. Оказва се, че този триод е отпечатан в град Търговище, днешна Румъния”, разказва Димитрова. На тази и още 3 книги ръчно като приписка е поставен еднакъв надпис “село Долна Кремена”, което се оказва малко населено място във врачанския регион. Други 2 от тях са служебен миней от 1741 г., отпечатан в Москва, с молитви и православни богослужения и постен триод от 1745 г. със служения от периода на постите преди Великден, за който няма посочено издателство, добавя тя. В изданията от този период, отпечатани в Руската империя, е упоменато царското родословие, което помага при тяхната датировка, уточнява Димитрова. Тези книги са част от дарение от проф. Ангел Давидов, съдържащо 20 тома и постъпило в библиотеката през 1976 г. Когато те са инвентирани, библиотекарите са се доверили на казаното от дарителя за тяхната възраст и затова има известни разминавания с реалността.
Почти всички старопечатни книги във фонда на библиотеката са от дарения, посочи работещата там Милена Игнатова. Те са от основаването на университета през 1963 г., когато множество книги са дарени от читалище “Надежда” във В. Търново, от Софийския университет и други институции и служби. Голяма част от тези издания са дарения от 60-те, 70-те и 80-те г. от тогавашната милиция в Плевен и Русе. Това са предимно иззети книги, които вероятно са “арестувани” след 9 септември 1944 г., защото не е трябвало да виждат бял свят.
Книга на гръцки от 1840 г., издадена в Пеща, озаглавена “Многоцветна градина”, е сред нейните интересни открития. До този момент авторът ѝ Йоанис Симеонидис е упоменат в библиотеката като грък, но се оказва един от най-ранните български възрожденци. Неговото име е Иван Симеонов Балабанов, а животът му е свързан трайно с Търново. Той е роден в неврокопското село Търлис и получава гръцко образование, но почти целия си живот прекарва в старата столица. Радетел е за отделяне на българската църква от гръцката и е участвал в т.нар. Гръцка завера от 1821 г., заради което е изпратен на заточение. След като е освободен, става учител в търновското Елинско училище, където преподава до 1837 г. Симеонидис е живял и творил в Преображенския и в Килифаревския манастир, като книгата “Многоцветна градина” вероятно написва именно в Преображенската света обител. Автор е на множество сборници, христоматии, слова и поучения. Превежда съчинения от старогръцки език на български и от старобългарски на гръцки. Умира в руския манастир “Св. Пантелеймон” в атонската Света гора. Данните за него идват най-вече от приписки върху книгите, разказва Игнатова.
Книгата “Многоцветна градина”, която е дарение от русенската дирекция на полицията, съдържа морални поучения към младите хора, защото според Симеонидис нравите им са твърде разпуснати. Тя съдържа 227 страници, от които 220 стр. е изложение, 3 стр. предговор и 4 стр. съдържание. В предговора авторът сам подчертава българския си произход с думите “…защото моят народ е българско племе, мой род е български. Господ пожела да запали свещта и да просвети и нашия край България. Сега вече доживяхме да се чуе по света, че се е намирала и славянска писменост, че се е събудил и българският народ”.
По посочените проекти са обработени над 300 старопечатни книги, като работата с тях е много трудоемка. При триода например тя отнема почти месец. Засега не всички те са дигитализирани, но са проучени и надлежно описани, което не е малко, имайки предвид, че доскоро дори не се е подозирало за съществуването на повечето от тях, тъй като са били “изгубени” в общия фонд на библиотеката и са били просто част от каталога. Сред тези издания има много учебници, първи броеве на академични списания и други интересни възрожденски книги. Освен дигитализирането на тази колекция, се предвижда и издаването на каталог.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ