Много са спортистите от Велико Търново, донесли слава на България, поставили световни рекорди и защитили родния спорт на световни и олимпийски първенства. Днес някои от тях са забравени и живеят скромно, но техните успехи са достойни за уважение и пример за младото поколение.
Един такъв голям спортист е търновецът Румен Русев. Той е роден на 4 ноември 1949 г. Още от малък проявява интерес към спорта. Като ученик в 7-ми клас се записва в школата по вдигане на тежести на дружество “Етър” под ръководството на Александър Бачийски. След като завършва образованието си, кандидатства и е приет в спортната рота на армейците и се състезава в този клуб. Там постига и първите си успехи. За първи път става републикански шампион за юноши в категория 67,5 килограма и е поканен в юношеския национален отбор.
След като отбива военната си служба, през 1970 г. Румен се връща в родния си град и продължава кариерата си като състезател в отбора на “Етър.” Следва упорит труд и резултатите не закъсняват. Треньорът на националния отбор Иван Абаджиев го взема в мъжкия национален отбор. Две години по-късно Румен Русев поставя световен рекорд в своята категория в Унгария по време на турнира за “Дунавската купа” – едно от най-престижните състезания по вдигане на тежести по онова време. Това му осигурява право на участие на Олимпийските игри в Мюнхен. Възходът на Румен Русев продължава и през следващите години. На Европейското първенство в Испания през 1973 г. той става вицешампион на континента, а през следващата година печели бронзов медал от Европейското първенство в гр. Верона, Италия.
Но 1974 г. ще остане най-силната в неговата кариера. На световното първенство в столицата на Филипините, Манила, Румен Русев става световен шампион в дисциплината изхвърляне и сребърен медалист с отбора. През 1975 г. участва на Световното първенство в Куба, но там се случва нещо непредвидено. Получава много тежка контузия. Наложило се да го оперира два пъти известният спортен хирург д-р Шойлев. Травмата се оказва много тежка и Румен прекратява своята състезателна дейност на 25 години.
Въпреки това Румен Русев остава в любимия си спорт като международен съдия в продължение на 10 години (1975-1985) и като преподавател по вдигане на тежести в Спортното училище “Г. С. Раковски” във Велико Търново. Като много българи по онова време, Румен Русев отива в бившата съветска република Коми за по-добра реализация. След завръщането си спортните шефове в България му отказват работа, свързана с вдигането на тежести. Той започва да изкарва прехраната си скромно, като нощен пазач и строителен работник, защото пенсията му е малка и не стига.
Румен е избиран три пъти за спортист № 1 на Велико Търново – през 1972, 1973 и 1974 г. Наскоро неговите купи и медали бяха дарени на историческия музей в града.
Тъжно е, когато една държава е забравила талантите, донесли ѝ слава и в чиято чест националното знаме се е вдигало по най-различни краища на света. А в чест на Румен Русев то се е вдигало от Будапеща до Манила.
Откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”