Румен Порожанов е роден на 17 август 1964. През 1990 г. завършва висше образование в УНСС, специалност “Икономика и управление на селското стопанство”. Има допълнителна квалификация “Икономика и управление на отбранителния процес”, придобита също в УНСС. През 1992 г. започва работа в Министерството на финансите като главен специалист. През периода 1995-1996 г. е бил съветник в Министерски съвет. От 1996 г. продължава своето професионално развитие в Министерството на финансите като началник на отдел. През 2001 г. става директор на дирекция “Финанси на реалния сектор”. От август 2009 г. е началник на кабинета на министъра в Министерство на финансите. Начело на ДФ “Земеделие” – Разплащателна агенция, застава с решение на Управителния съвет на ДФ “Земеделие” от 31 март 2011 г. Владее английски и руски език. 

– Г-н Порожанов, на какви финансови договорености може да разчита аграрният и животновъдният сектор, както и общините за следващия програмен период 2014-2020 година?
– Бюджетът е фиксиран в контекста на договора за присъединяване по първи стълб, по който ще усвоим близо 5,4 млрд. евро. Ще постигнем максималните договорени нива – пакет от близо 840 млн. евро годишно през 2016 г. До тогава има скала за увеличаване между 80 и 100 млн. евро. Тази година пакетът, който ще администрираме, е 280 млн. евро с Европейския гаранционен фонд. По “Програмата за развитие на селските райони” бюджетът все още не е разпределен. В средата на март Европейският парламент отново върна цялостния бюджет на ЕС за новия програмен период.
Доброто за България е, че подобно договаряне означава, че ако ще се променят параметри, това трябва да става с решение на всяка страна-членка, включително и нашата. Има много нови моменти, най-вече в първи стълб. Схемата на директно плащане на площ, която ние прилагаме в момента, ще се замени с 6 направления, едно от които ще продължи да бъде така нареченото базово плащане. То трябва да бъде не по-малко от 40 % от пакета. Има зелени плащания, които са свързани с определени изисквания и трябва да бъдат поне 30 % от пакета.
Много важни са плащанията за обвързаните с производство схеми. Това са плащанията към животновъдството, растениевъдство, овощарство, оризопроизводство. Това е в контекста на дебат, който се развива и има положителни становища, но все още не е завършил и регламентите по него следва да бъдат приети в средата на годината. Новият момент за обвързаните с производство плащания е всяка страна-членка да може да вземе решение да задели от пакета си до 15 %, което ще даде възможност на България да администрира близо 240 млн. лв. за животновъдство, растениевъдство, които са по-трудните от икономическа гледна точка подотрасли на земеделието. Предполагам, че нашето национално решение ще бъде да вземем максималната възможност. Ще продължим по единното плащане до въвеждането на първи стълб. Очакваме решение да се появи до май, най-късно през юни.
– Какви са гаранциите, че няма да има ощетени сектори от селското стопанство и малките и средните ферми и зърнопроизводители ще станат ли приоритетни?
– Разплащанията, които се извършват в момента в различните сектори в рамките на националното финансиране, през последните две години не са никак малко. Пакетът за животновъдство достигна 140 млн. лв., като стартира от 15 млн. лв. Финансират се 9 схеми, като 4 от тях са от Европейския гаранционен фонд. Плащанията, които се извършват в рамките на тези схеми, са на тавана на общата стойност на нотифицираните средства и на тавана на единица животно. Това, което правителството може да направи за икономическо стабилизиране, се извършва. За първи път тази година ще разплатим и схемата за плодове и зеленчуци.
– Назрява недоволство сред овощарите заради неплатени средства по схемата за качествени плодове и зеленчуци, за приоритизирането на традиционните български производства. Защо се бавят парите и кога да ги очакват хората от сектора плодове и зеленчуци?
– Оплакват се с основание. Схемата за първи път се прилага от миналата година. Оторизираните да администрират тази схема са Българската агенция за безопасност на храните, които отговарят за окачествяването и по-точно за изготвянето на протоколите за качествената продукция, произведена от тези стопани. БАБХ ни даде окрупнените данни официално на 18 март и в момента ги обработваме и сравняваме с регистрираните площи и съответстват ли протоколите с количествата, които биха били допустими. Така по резултативен път ще излезе единицата ставка за количество качествено произведена продукция. Плащанията за растениевъдство и овощарство за 15 млн. лв. ще бъдат дадени до 15 април. Има забавяне, но то не е в ДФ “Земеделие”.
– Протестите затихнаха, но очаквате ли на улицата отново да излязат фермерите, както неколкократно се случи в последните една-две години?
– Основният проблем през последните 2 години бяха националните доплащания на площ, определени ангажименти, които бяха поети за покриване на част от акциза на горивата в земеделския сектор и някои други обещания, които не бяха изпълнени. В интерес на истината ДФ “Земеделие” като разплащателна агенция не прави обещания, които не изпълнява в срок. Никога не сме казвали, че ще платим през януари директните плащания, действително бяхме готови с обобщените данни, но аз лично много добре знаех, че има фискален проблем. На 21 март беше консултативният съвет по животновъдство с новия земеделски министър проф. Иван Станков, дебатът е интересен. Лично обещах на животновъдите възможността да запазим максимално параметрите, които в момента плащаме. Миналата година заради сушата и рязкото поскъпване на фуража, с решение на Управителния съвет имаше възможност и дадохме целеви оборотен кредит до 10 млн. лв., за да подпомогнем купуването на фуражи навреме на по-поносима цена. Друг е въпросът, че цените много бързо станаха неконкурентоспособни за производителите. В контекста на животновъдния сектор ще запазим националните политики. Новото и перспективното е плащане до 15 % чрез схемата на обвързано производство. Пакетът не е малък, въпрос е навреме да се ратифицират схемите и да има справедливо разпределение на общия ресурс.
– Обещавате им същото, но с малко по-широко отваряне на портфейла?
– Портфейлът ще се отвори повече през 2014 година. За тази година има доста рестрикции в националния бюджет. Максималното и възможното е да запазим това, което го има. Новото от тази година е, че започва да работи схемата за хуманно отношение към свинете и птиците. М.г. частично разплатихме към края на годината. В момента тече приемът за плащанията за второ, трето и четвърто тримесечие на т.г. Схемите обхващат широк периметър от земеделието, друг е въпросът, че пречупено през гледната точка на един или друг производител, на всеки му се струва, че получава малко, а на другия се дава повече.
– По Гергьовден си купуваме вносно агнешко, а пазарът е залят с вносен зарзават, плодове и цветя. Имате ли като финансист рецепта за овладяване на този дисбаланс?
– Нещата са комплексни. Каквото можем сме направили за подпомагане на секторите – финансиране и по нотифицирани схеми От тук нататък влизаме в режимите и регулациите, които трябва да се извършват – митническите режими, квотите и възможностите за износ или внос. Солидарен съм с хората, че българските месо и продукти са си най-вкусни. Много трудно ми е да направя анализ какво агнешко ще ядем. От мен никога няма да чуете, аз все пак съм финансист, как да купите едно агне и да го делите на четири, за да ядат всички.
– Каква е последната информация, колко милиона губим по “Програмата за развитие на селските райони” и не може ли нещо да бъде спасено?
– Истината е, че “Програмата за развитие на селските райони” започна с две години закъснение, не правя упреци към никого. Българската страна е заявила бюджети за изпълнение, като в първите 2 г. общият бюджет е над 550 млн. евро, а реално разплатеното е 400 хил. евро. Фактически агенцията не може да ползва правилото n +2 или средствата по договорите с бенефициентите се изплащат две години след определяне на бюджета. Ние вървим година за година, за да можем да изпълняваме бюджетите, които са договорени с ЕК. Миналата година загубихме 39 млн. евро по “Програмата за развитие на селските райони” от това, че ЕК не одобри пълния размер за капитализация на гаранционния фонд, който Министерство на земеделието беше заявил. Положихме неимоверни усилия да разплащаме, за да загубим минимални средства. През настоящата година сметката е 50 млн. евро намаление на бюджета. Към 20 април очакваме решение по девета нотификация, по която имаме прехвърлени средства. Ако ЕК не одобри в пълен размер това, което сме направили към девета нотификация, бихме загубили към 80 млн. евро, които сме разплатили на общините като аванси. Правителството ме упълномощи през ноември да направим тази финансова операция. В интерес на истината по “Програмата за развитие на селските райони” през м.г. от ДФ “Земеделие” сме договорили 804 млн. евро субсидии към договорите. По миналата година договорихме 635 млн. евро. Реално програмата стартира в средата на програмния период. Фактически към момента ресурсът, който сме контрактували и той е в оборот и изпълнение както на частните мерки 121 и 123 – производство и преработка на земеделска продукция, така и по общинските мерки за изграждане на инфраструктура сме договорили на 100 % от бюджета. Имаме и решение на комисията към Министерски съвет да направим наддоговаряне по мерките. Например в частните мерки, независимо че сме сключили договори, по различни причини нашите бенефициенти не реализират проектите – дали заради влошаване на икономическата среда, или заради невъзможност за осигуряване на финансиране за напред договори се затварят автоматично. Независимо че парите са договорени, това намалява възможността за усвояване на пълния бюджет по мярката. Решението на правителството е за наддоговаряне до 600 млн. лева общо за различните мерки. Ще направим още веднъж анализ и ще преценим колко пари да бъдат отпуснати, така че да не са рискови.
– На какво може да се надяват фермерите и общините?
– Фермерите, асоциациите на производителите и сдружението на общините вече виждат в ДФ “Земеделие” сравнително коректна администрация, която работи добре, относително бързо и за бенефициентите. Винаги има един или друг проблем, който се появява при струпване на проекти, но много е важно административната услуга да бъде на ниво, така че всички схеми и мерки да могат да се усвояват в новия програмен период. За това трябват компетентност и добра административна услуга. Неслучайно политиката, която наложих, е ДФ “Земеделие” да се отвори към бенефициентите, да им помага. Когато дойде човек да попита например в дирекцията във Велико Търново, да му бъде обяснено, ако не могат да му отговорят, ще звъннат в София и ще дадат отговор на гражданина тук. Преди време ДФ “Земеделие” беше затворена капсула, в която само се подаваха документи или ако някой правеше консултация, това ставаше настрани. Това вече не е така. В ДФ “Земеделие” всички кметове са добре дошли без значение с коя партийна листа са избрани – няма никаква пристрастност.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. авторката