Магистър по социални дейности и здравноосигурителни системи, по стопанско управление и управление на европейски проекти от университетите във Велико Търново и Пловдив. Притежава професионална квалификация „Социални дейности и здравноосигурителни системи”, „Стопанско управление”, „Мениджър” и „Медицински фелдшер”. Завършила е Българското училище за политика „Димитър Паница“ 2008 -2009 г. От 2006 г. до момента е директор на Дирекция „Социални дейности и здравеопазване” в Община Велико Търново. Професионалният й път преминава през експертни и ръководни длъжности в социалното подпомагане и социалните услуги на общинско ниво и в Агенцията за социално подпомагане. Преподавател в Медицински колеж – Велико Търново и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Бивш заместник-министър на труда и социалната политика. Съпредседател на постоянната комисия по труд и социална политика към НСОРБ и заместник председател на Постоянната комисия по здравеопазване към НСОРБ.
Когато през 2019-та говорехме за предизвикателства бяхме далеч от представата за всички изпитания, през които ще се наложи да преминем. Пандемията COVID 19 промени не само плановете на общините, на семействата ни, но и самите нас. Извънредна обстановка обърна погледа, надеждите, очакванията на хората към общините – защото останахме най-близо до проблемите, успяхме да реагираме най-бързо и да превръщаме указанията за справяне с пандемията в адекватни решения. Кризата фокусира погледа на всички ни към ХОРАТА. Не става дума само за мерките за опазване на здравето и живота, за закрилата на социално слабите, самотните, но и към икономически активните, работещите, към хората на терен от общинските администрации, към хиляди почтени и отговорни хора. Иска ми се да не позволяваме този фокус да бъде отново отместен.
Това казва Росица Димитрова – един от най-добрите експерти по социални дейности и здравеопазване в цяла България. Човекът, извел Велико Търново до водеща община в предоставянето на комплексни и интегрирани социални услуги.
Пандемията подложи на изпитание нашата издръжливост – и в пряк и в преносен смисъл. Но тя отключи мощен порив на съпричастност, активира хиляди доброволци във всяка българска община, превърна социалната отговорност във водещ мотив на корпоративната култура за много компании. Пандемията ни даде изключително ценен урок – как можем да си помагаме, да разчитаме на непознатите, които бедствието превръща в близки. Пандемията върна на обществото силата на онези невидими връзки, които ни превръщат в общност и ни дават сили да оцеляваме.
Пандемията превърна хилядната армия от общински служители във воини на обществото. Те не позволиха нито за миг общините да абдикират от своите функции, независимо от нелеките задачи, които им постави извънредното положение. Фактът, че в най-сложните моменти никой не остана без храна, грижа и внимание от страна на местната власт, е доказателство, че за пореден път общините успяха да проявят гъвкавост и да използват всички бюджетни резерви, обяснява Димитрова.
Общините нито за миг не се възползваха от ситуацията, за да извиват ръце, да хленчат или да се оплакват. Още повече, че те останаха напълно изключени от всички мерки за подкрепа, дори и от тези, които предвидиха материално стимулиране за администрация „на първа линия“. Тези привилегии имаха само служителите на централната администрация. Нашите социални служители, работници и асистенти, служителите в общинските услуги не се бореха за титлата „на първа линия“, защото докато други се боричкаха, те БЯХА на първа линия.
Задължителната социална дистанция ни даде възможност да се замислим колко възрастни хора са обречени да живеят в социална изолация до края на живота си. Много хора, дори в гъсто населените жилищни блокове, живеят изоставени от своите деца и близки. Единствените хора, които полагат грижи за тях – това са служителите на общинските социални служби. Благодарение на тях – в страната нямаше забравени в двете пандемични години.
Сред най-тревожните тенденции, които очертават данните на последното преброяване на населението, са освен демографската криза и отчуждението. Това руши естествените връзки, които спояват хората в общество, разколебава чувството за справедливост, солидарност, взаимопомощ.
Самотни в усилията си за справяне с ефекта на демографската криза остават кметовете. За държавата демографските проблеми остават само на теория. За справяне с проблема се пишат стратегии, съставят се екшън планове, отчети, доклади, но реални действия предприемат общините. И именно поради липсата на държавническо отношение и разбиране, са обречени да действат по своя преценка и за своя сметка.
Велико Търново давам пример с мобилните екипи за медицински прегледи, които от тази година обикалят селата и дават възможност на много хора, живеещи изолирано, да контролират своето здраве, да потърсят навреме специализирана помощ. За сметка на подобни рационални идеи, които могат да решат много от проблемите, държавата предвижда да похарчи над 78 млн. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост за 365 амбулатории по страната, в които никой няма яснота кой ще работи и как ще му се плаща.
„Ковидпандемията насочи погледа на обществото към проблемите на българското здравеопазване. Общините мобилизираха всички възможни резерви в бюджетите си, за да създадат необходимите условия за лечение на заразени с вируса на ковид. Никога няма да е достатъчно да благодарим на всеотдайните медици, на лекарите, медицинските сестри и санитарите. На отговорния български бизнес, с чиито дарения бяха осигурени много от липсващите апарати, техника и материали. Благодаря на моите колеги, на д-р Валентин Точков, на шефа на втора хирургия д-р Николен Стойнов, д-р Емил Кьорчев. Те никога няма да признаят колко живота са спасили, защото да служат на хората е тяхна дълбоко осъзната мисия. Благодаря им, че те отново са част от екипа на ГЕРБ и съм убедена, че ще са част от бъдещия Общински съвет. Велико Търново заслужава достойни хора, с име и непоклатима репутация“, казва още Росица Димитрова.
И завършва: „Пандемията ни даде и много надежда. Надежда, събудена от огромния запас на добро в обществото, което може да бъде отключено за реална подкрепа в смислени каузи. Огромна вълна дарителска подкрепа през последните години доказа това. Пандемията ни научи да уважаваме труда на другия. Всеки труд заслужава уважение. Пандемията ни научи да ценим живото общуване, защото то е нашият начин да обменяме мисли, идеи, настроение, енергия“.
