Ромите от Майско: Гърците ще се оправят, но да му мислим ние в България

Майско е едно от селата в областта с най-много жители на гурбет зад граница. По документи се водят 1300, от тях около 500-600 работят в чужбина, предимно в Гърция. Тръгнали след 2000 година, заради кризата у нас. През 2009 г. започнали да се разпростират по Европа и най-вече в Германия, където работят в гръцки таверни, защото знаят езика, но голяма част от местните все още са в южната ни съседка.
В странство отиват предимно младите, а възрастните остават да гледат децата. Има и семейства, които са там с малките.
В Гърция нашенците работят предимно в земеделието – берат ягоди, грозде, маслини, портокали. Сега една част от тях са се върнали в Майско и селото е оживено. Още на влизане в него прави впечатление, че къщите са големи и нови.
Посреща ни кметицата Зоя Ангелова, която е трети мандат кмет от БСП. Обещала е да ни срещне с някой от завърналите се от Гърция. Докато вървим към най-близкото заведение на центъра, тя разказва, че 98 % от местните жители са роми, останалите два процента си поделят българите и турците. Обяснява още, че в  училището в Майско учат 200 деца, които са само от селото. Има и детска градина.
Запознаваме се с Ясен, който последната година е бил в Германия, но преди това 17 години е изкарал в Гърция. Заради кризата при комшиите, отишъл да си търси късмета при подредените и точни германци. Преди това се занимавал с бране на маслини, ягоди, портокали при съседите. “В Гърция се изкарват малко пари, по 20 евро на ден. Работехме по 30 плътни дни и на месец правехме около 600 евро. Лошото е, че бяхме заети сезонно. В годината работехме по 7-8 месеца”, разказва Ясен, който бил в Гърция с цялото си семейство. “Имаше периоди, в които си наемахме квартири, но и спяхме по палатки, защото не можем да си намерим жилища, тъй като нямаше свободни. Работната ръка там е много. Освен от България, има и от Бангладеш, египтяни, пакистанци, афганистанци”, допълва 47-годишният мъж. Ясен поддържа връзка с нашенците в Гърция. Обяснява, че на съселяните му от Майско, които трябвало да се приберат тези дни, им е много трудно, защото банките не работеха и те не можеха да си изтеглят парите. Убеден е обаче, че всичко, което се случи в последните месеци, са временни проблеми за гърците, защото, по думите му, те са много упорити като нация. “При това стопанство, което имат, не вярвам икономиката им да фалира. Въпросът е, че те са народ, който много обича пазарлъците. Правят го сега и с големците в Европа.
Народът има пари и държавата има, но политиците им искат да скубят още. Кафенетата им са пълни, купуват си нови коли, хитър народ са. От тях можем да се научим и на упоритост, но и на култура. Тук, ако отида в някое учреждение, може да не ми свършат работа и да ми кажат да напусна. А там те уважават, защото си данъкоплатец и служителят знае много добре, че ти му плащаш”, размишлява Ясен, който има жена и две деца, които вече са го направили дядо.
След срещата с него, кметицата на Майско ни повежда към огромна новострояща се къща в центъра на селото, която много прилича на прогимназия. Там живее семейството на Бонка Атанасова. Тя е на 35 години, вече е баба на едногодишно внуче. Бонка от почти 20 години работи с мъжа си Красимир в Гърция. Заети са в земеделието. Работят в голямо стопанство на 50 километра от Патра. Бонка обяснява, че в последните месеци работодателите бавят малко заплащането.
За 18 години работа успели да построят къщата, но тепърва ще я обзавеждат.
“Много е трудно, по-добре да сме в България, но проблемът е, че тук няма къде да работим. Там за 20 евро се трудим по 7 часа на полето, иначе гърците са добри работодатели”, разказва усмихнатата Бонка. С мъжа си се прибрали за един месец в България, защото в момента в Гърция нямат работа. Обяснява, че пролетта брали ягоди, сега ще ходят да берат и грозде.
Кризата усещат единствено по това, че от началото на годината започнали да им бавят плащанията. “Иначе ние само по телевизията гледаме какво се случва в Атина и големите градове. Въобще не съм наясно с тяхната политика, но за толкова време съм разбрала, че те си държат на държавата и ще се оправят. Ние да му мислим как ще се оправи България. Не искаме нашата държава да ни изпраща по чужбина. Аз заминах на 18 години, сега съм на 35 и въобще не мисля кога ще се върна тук. Да не говорим, че нищо не можах да разбера от младостта си. Искаме да има заводи, фабрики, да влезем в тях и да работим, а не да ставаме роби в чужбина”, ядосва се Бонка. Кметицата се намесва и обяснява, че тук държавата пречи на хората, които искат да създават работа, а в южната ни съседка не е така. Там и законите им са по справедливи.
Гурбетчийката споделя, че не е срещала мързелив грък. По нейните думи южните ни съседи са дори доста работливи. “Отнасят се добре с нас, въпреки че сме чужденци. Обръщат ни внимание, все едно сме техни поданици. Мисля, че ще се оправят. Дано се оправят, защото ние разчитаме на тях. Хората си държат на държавата и това ще им помогне да си стъпят на краката. Не искам да сравнявам българските политици с гръцките, защото нашите не се интересуват от народа, а мислят само за себе си. Те не могат ли да разберат, че е по-хубаво да работим за България, а не за чужбина. Ако се върнем в Майско, няма къде да се хванем на работа”, продължава да нарежда Бонка.
Кметицата признава, че в селото няма работни места. Зоя Ангелова не е работила в Гърция, но е ходила там на гости. Направило ѝ впечатление, че лятно време в една ферма, в която три семейства отглеждали над 100 крави, имало и душове за животните и като отидели под тях водата започвала да капе. “Там отношението към животните е по-добро, отколкото в България към хората. А ние в Майско вода за пиене нямаме, в момента сме на режим”, споделя кметицата.
Иначе Майско е спокойно село, няма кражби. След някой друг ден голяма част от жителите отново ще тръгнат на гурбет към изпадналата във финансов колапс Гърция, защото там по могат да изкарат пари отколкото тук. Остават хубавите им, но празни къщи, в които ще живеят някога, но не сега.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Диана ПОПОВА