25-годишният търновец отказа на гиганти като Мерцедес и Ауди, за да помага на България

Роботизирани машини за родната промишленост създава търновецът Орлин Димитров. 25-годишният системен инженер работи за конструкторско бюро в Габрово, което се занимава с производство на роботи за индустрията – от хранително-вкусовата, която у нас е много слабо автоматизирана, през лекото и тежкото машиностроене. Последните разработки на екипа са за нов завод за дамски чанти в Димитровград, които ще произвеждат продуктите на световните модни марки Франческо Биаси, Гучи, Борбонезе, Армани, Кучинели, а бутиковата продукция ще е само за износ. По думите на младия инженер, това е най-модерният завод в света, а за да видят новосъздадените машини, които са последен писък в роботиката, са идвали специалисти от Южна Корея, Китай, Франция, Италия и Германия.
Въпреки скромната си възраст, Орлин вече има солиден опит зад гърба си. Той е първият български ученик, който може да се похвали, че е създал робот. Неговият Робко 01 се “ражда” още докато е единадесетокласник в гимназията по електроника “А. С. Попов” във Велико Търново. Малката машинка можела да изпълнява прости команди – да вземе кибритена кутийка и да я пусне в чаша. После като първокурсник в Техническия университет в Габрово е поканен в Института по системно инженерство и роботика към БАН, където работи три години. Там се занимава с наука и участва в създаването на

роботи в помощ на трудноподвижни възрастни хора

с идеята да намерят приложение в социалните домове. Сигурно сме сглобили и пуснали около десет робота, но до производство така и не се стигна, защото някои хора от отговорните държавни институции прибраха парите, които бяха отпуснати целево по европейски програми и не пожелаха да ги върнат, не крие огорчението си Орли.
Търновецът е сред малцината млади българи, които са оптимисти за бъдещето на страната. Воден от патриотични подбуди, той самият е отказал на гиганти от ранга на Мерцедес, Ауди, Колгейт и Нивеа и възможността да печели шестцифрени суми годишно. Не всичко е пари, а и какво ще стане, ако всички мозъци напуснат България, споделя специалистът.
Светло бъдеще очаква системните инженери, а световните класации я определят като най-перспективната специалност, твърди Орлин. Хората, избрали тази професия, се радват на високи доходи и реални възможности за кариерно развитие. Освен това през 2015 г. в Европа преживя глад за над 70 000 инженера. Ние, българите, по нищо не отстъпваме на колегите от Западна Европа, Азия и Америка. Само че от време на време

доходите ни са по-ниски дори от тези на индийците,

с усмивка обяснява младият мъж.
Въпреки пристрастеността към техниката, Орлин има разностранни интереси. Покрай своята майка, която е учител по музика, цели осем години свири на пиано. Не съжалявам, защото музиката прави човек още по-богат, признава Орли. Твърди, че се е родил с кабели в ръцете, а първата думичка, която произнесъл като бебе, е точица. Аз си го обяснявам като точка от координатна система или от повърхностна фигура, но знам ли, през смях разказва той.
Още съвсем малък Орлин взел решение, че иска да учи в “електрическата” гимназия и сбъднал мечтата си. Въпреки че от осми клас започнал да ходи на уроци по математика, подобно на Айнщайн, на два пъти го скъсали на матурата.

Изкарал двойки и на приемните изпити за три университета.

“Казах си: “Край, науката за мен свърши”, но явно Вселената е имала други планове за мен. Като разбрах за изпитите в Техническия университет в Габрово, за една седмица се затворих вкъщи, заринах се с книги и се почна – спя, чета, спя, чета… Явих се на изпита и го взех, но междувременно реших да попитам квесторката за един техен студент, на който бях дал кодовите таблици за моя Робко 01. Тя ме попита кой съм, а след това веднага ми връчи телефонния номер на един професор и поръча да му се обадя. След няколко дена проф. Тошко Ненов ме покани да разгледам университета с идеята да се запиша там. Така попаднах в този страхотен колектив от супер умни хора, които ме направиха инженер”, разказва търновецът.
Преподаватели в Габрово толкова харесали студента, че го направили рекламно лице не само на катедрата по автоматика, а на целия вуз. От там има диплома по индустриална автоматика и роботика. “Сигурно са ме избрали, защото устата ми е много голяма и постоянно се обяснявам, а това май ми носи повече беди, отколкото дивиденти. Но аз вярвам в труда на тези хора. Те правят всичко с любов и успяват, което ме прави много щастлив”, казва Орли.
Като свое най-голямо техническо постижение той определя създаването на система за разпознаване на двуизмерни детайли. “Това за човек изглежда доста елементарна задача. Казвам ти: “Вземи и залепи тези два елемента” и ти го правиш, без да се замислиш, а машината е много по-сложна. Сега можем да вземем купчина с каквито и да е детайли, да ги пуснем в машината и тя да разбере какво точно да им се случи. Този изкуствен интелект трябва да отсее едното от другото и да прецени какво точно трябва да направи”, простичко обяснява своето изобретение Орлин.
През последните няколко години той е започнал да сбъдва и друга своя мечта – да преподава. “Съвременните деца са умни, но не се стараят много да учат. Вина за това имат най-вече родителите, защото едно време, като се прибереш с двойка, те спукват от бой – първо в училище, после вкъщи, а като те види няколко дена по-късно и дядо ти. Да видим дали следващия път ще си помислиш дали няма да учиш, или да не ходиш на училище. Освен това нашето образование – и средното, и висше, не може да подготви кадри по начин, който е необходим за индустрията. Завършваш атрактивна специалност, нямаш елементарни умения, които да ти позволят да започнеш работа, а опитът ще дойде с времето”, разпалено обяснява Орлин.
Вече трета година заедно със свои колеги той прави летни училища по роботика. Членува и в новосъздадения клуб на програмиста във В. Търново. Една от основните дейности на сдружението ще бъде провеждането на курсове по програмиране, математика, роботика и др. с идеята да подготвят кадри за местната индустрия.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив