Селището Чомурлука е рибарското царство край Свищов

Чомурлука е царството на рибарите край Свищов. Намира се на брега на Дунав между града и близкото село Вардим. И макар есента да е съблякла златната си премяна в очакване на зимата, на екипа ни трябва доста време да го открие, защото липсва каквато и да е указателна табела към селището. До Чомурлука води път, който някога, много отдавна, е бил асфалтиран.
Наричат това място селище, въпреки че там

има само фургони и наколни жилища, които са пригодени за обитаване.

В началото на декември няма много хора. Срещаме няколко рибари, които се подготвят за Никулден. Сред тях е Милчо Маринов, бивш военен, на който голямата страст са ловът и риболовът. Докато чисти огромен шаран, той ни разказва, че това рибарско селище съществува от 50-60 години. Има само 5-6 човека, които живеят постоянно в него. Чомурлука на турски означава кално, мочурливо място.
“Навремето тук имаше държавен риболов, но като дойде демокрацията всичко се разсипа. Имаше една бригада възрастни рибари. От тях съм се учил. Те не казваха и не обясняваха нищо. Само гледахме и крадяхме занаята”, разказва мъжът.
Бившият военен обяснява, че вече 40 години идва в “лятната си резиденция”. “Вместо да си губя свободното време, идвам за риба. Няма събота, няма неделя. В родата ми, откак се помня, всички се занимават с това – дядо ми, баща ми, все рибари бяха. Предава се по наследство. И синът ми е рибар. Ловът и риболовът са тръпка, болест. Вкъщи, като дойде петък, жените ни почват да мърморят, защото все ни няма – отиваме я на лов, я на риба. Постоянно имаме неприятности с това, но вече започнаха да свикват, вдигнаха ръце от нас и много, много не се оплакват. Примириха се”, усмихва се той.
Милчо разкрива, че най-много риба в реката има през пролетта и есента. Още от сутринта рибарят може да познае дали през деня ще има много риба.

Ако не се люлеят върховете на близките тополи, значи времето е подходящо за улов,

ако се люлеят, улов няма да има. Аз ловя с мрежи, нямам нерви да стоя с въдицата, добавя бившият военен.
Най-голямата риба, която е хващал е сом 65 кг. Признава, че някой от останалите рибари са хващали и по-големи риби. Тази година като цяло слабо се представили с улова, само пролетта имало по-големи толстолоби. Според него това се дължи на петната нафта, които плували по повърхността на Дунав. Гневи се и пита защо гранична полиция и еколозите не вземат мерки за това бедствие.
“Горе, над Белене, спират конвои и може би защото при нас контролът е по-занижен, си мият корабите. Това да се случи в Австрия и Унгария е абсурд. Ще те арестуват и няма да ти разрешат да мръднеш с месеци. Ама при нас нали е разграден двор, всичко може. Такава ни е държавата”, размишлява Милчо Маринов.
В момента, по думите му, “върви” морунаж, мряна, смадок, распер, платика, някоя щука също може да излезе. Вече е късно за сом. Според него най-вкусни са шаранът и смадокът.
Маринов е категоричен, че

не всеки добър рибар е добър майстор на рибните специалитети.

Обяснява обаче, че за да стане хубава рибената чорба, в нея трябва да има мряна, ропец и по-малки сомчета. Мряната е задължителна. Девесилът пък е подправката, без която рибената чорба не е истинска. Не може и без черен пипер, лук и малко морков.
За Никулден Милчо Маринов ще напълни шарана с лук, картофи, стафиди, малка лъжичка канела и сол на вкус. Рибата се зашива с голяма игла губерка,  дъното на тавичката се слагат лозови пръчки. После си облизваш пръстите…
Милчо не е от най-вярващите, но е убеден, че свети Никола пази рибарите, за това и всяка година на шести декември ходи в църквата да му запали свещичка.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ