Регресията ни помага да не повтаряме едни и същи грешки

Регресията е духовен процес. Тя е начин да си спомним добре позабравени случки и събития. Това е процес на възстановяване на минали преживявания с цел да се върнем точно в онзи минал момент, който най-силно влияе в преживяването на настоящия момент за дадена случка или ситуация в нашия живот. В регресия се влиза с конкретно зададена тема – заявка. Заявката е конкретна тема, конкретен проблем, по който искаме да работим в регресия. Целта е да си спомним случката, кога и при какви обстоятелства е възникнал проблемът и какво се е случило в онзи момент, обяснява Гери Доцева, която преди дни води групова практика по регресия във Велико Търново. По думите ѝ с помощта на регресията можем да си обясним например страха от водата без видима причина от настоящия живот или появата на дадено заболяване, или болка в тялото, без да има обяснение за нея, както и повтаряне на един и същи модел в отношенията с другия пол. Става дума за ситуации, в които не знаем защо ни се случват конкретни неща и е важно да открием причините, за да спрат да ни създават проблеми.
Регресията е опитност, преживяване, спомняне, чувстване, усещане, знание, образ, всичко това в едно. Тя може да ни даде яснота и така да ни помогне да вземем подходящите за нас решения, да предприемем подходящите за нас действия, допълва Гери.
Състоянието, в което се намираме по време на регресия, е същото, както когато сънуваме, с тази разлика, че имаме много по-голяма съзнателност, знаем какво ни се случва, усещаме тялото си и въпреки че то е отпуснато и спи, умът и съзнанието ни са будни и са в синхрон.
Как се стига до
това състояние?
Има различни методи за възстановяване на спомени. Методът, по който Гери Доцева работи, е медитативен чрез релаксация. Тялото се релаксира много дълбоко и самото то реално заспива, но умът и съзнанието остават будни и активни. Може да се определи още като съзнателно сънуване в будно състояние. “Човек в това състояние усеща, чувства, чува реалността, в която е. Знае, че е легнал, че аз съм там и задавам въпроси, но в същото време и нещо друго във вътрешния му свят се случва. Може да вижда образи, да чувства, да знае отговорите на въпросите, които задавам. Може и да не вижда нищо, едва 50-60 % от хората виждат. При тези, които нямат образи, обикновено емоциите, усещанията, вътрешното знание са по-силни. Това е преживяване на една по-дълбока част от нас и при всеки е различно”, разкрива още Гери.
Колко време
продължава една сесия?
Тя пояснява, че една сесия може да трае около два часа, но е имала сесии и по 4 часа. “Много зависи от самия казус, по който работим, от проводимостта на човека, който се подлага на регресия, както и от това дали лесно се отпуска.
Груповите регресии са един лесен начин да се запознаем с процеса, те продължават около 2 часа. Аз правя преди самата сесия и “Медитация за изчистване и зареждане”, което спомага за по-ефективна групова сесия, и затова моите групови регресии са около 3 часа, пояснява чаровната дама.
По думите ѝ състоянието на спомняне в регресия е съвсем естествено за човека. Преди хиляди години той е можел да го прави без помощ от водач, но с времето и потапянето ни в материалния свят тези наши способности са закърнели. Затова в днешно време повечето хора не знаят как да го направят. Много често по време на групови сесии някои от участниците споделят, че им се е случвало да виждат или усещат картини, чувства, които сякаш са от миналото, и след влизането им в регресия са преживяли точно този минал живот, от който са били картините или усещанията, разказва Гери. Пояснява, че душата си оставя вратички, чрез които да ни изпраща послания и помощ.
Често хората споделят с нея, че нищо не им се получава, когато се опитват сами да навлязат в това състояние. Това е нормално, тъй като нямат нужните умения и познания, за да могат да се справят. Ако се случи обаче, може да бъде объркващо и неясно и това може да ги изплаши, затова е по-добре да са с водач, поне първите пъти или да минат обучение, с което да припомнят липсващото знание.
Всяко нещо което е забравено, може да бъде припомнено и затова са нужни време и усилия. Точно по тази причина направих специален семинар, в който се припомня това познание – как сами да влизаме и да работим със спомените от предишни прераждания. По този начин да балансираме себе си и в частност живота си, категорична е Гери.
Как ни помага
регресията?
Регресията може да ни даде разбиране за даден проблем, което буквално да ни спаси. Преживяването отново на даден спомен може да отключи енергийните блокажи, които този проблем е създал, и така да освободи редица физически заболявания. Регресията може да ни покаже как повтаряме едни и същи грешки, модели и така да спрем да ги повтаряме съзнателно и да имаме силата и знанието как сами да променим живота си. С регресия можем много лесно да освободим различни страхове, паранои, тревожности и т.н.
При всички случаи можем да се подложим на регресия, чрез нея правим връзка с нашата душа и с вътрешния ни свят. Това може ли да ни навреди? Не, това винаги помага. Не е подходящо да се подлагаме на регресия, ако пием силни хапчета, влияещи на мозъка и нервната система.
Регресията помага на човек да започне да възстановява връзката със себе си, с душата си. Това винаги помага, убедена е Гери. Понякога може би не по начина, по който си мислим или сме очаквали, но винаги помага, съобразно плана на душата, с който сме се реинкарнирали.
Самото спомняне често не е достатъчно, важно е да се отработи енергията на спомена, за да спре да влияе деструктивно в настоящето. Затова в моята методика имам специални практики, с които отработваме спомените още в самата регресия и резултатите са чудесни, обяснява Гери.
Нашият живот е поредица от обикновени случки, които ние изживяваме многопластово с всичките си сетива: участваме физически в дадената случка; наблюдаваме ситуацията; чувстваме; усещаме и т.н. Колкото по-силни са емоциите от даден спомен, толкова по-силен е споменът.
А как работи подсъзнанието? То непрекъснато асоциира околната среда с даден спомен от онова място в нас, на което се съхраняват спомените ни. Като скенер непрекъснато сканира всичко във външния свят до най-дребните детайли и когато дадено нещо бъде асоциирано с даден спомен, то извиква всички онези чувства, емоции, модели на поведение от спомена и буквално за части от секундата променя поведението ни в настоящия момент. И така ние реагираме в сегашния момент, но на база миналия си опит. Реакциите ни са продукт и на преживяното в миналото. Накратко така спомените ни влияят на настоящия момент.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив