Просветното дело в Търново (по документи на Държавния архив)

Българските просветни институции водят началото си още от периода на Възраждането, когато се създават училищните настоятелства. Официалното начало е поставено от проф. Марин Дринов и дейността му като директор на Отдела за народно просвещение и духовните дела. С неговото съдействие се изготвя Временен устав, който урежда въпроса за издръжката и управлението на народните училища, които се откриват и издържат финансово от общините, чиято функция се подпомага от Училищните настоятелства и Окръжни училищни съвети. Учебната работа и методическото ръководство се възлага на училищните инспектори. През май 1879 г. е направен избор на членове на Училищното настоятелство в Търново, с председател д-р Васил Берон. След Освобождението училищното настоятелство, окръжният училищен съвет и инспекторатът в Търново се ръководят от законови разпоредби, работят заедно и имат голям принос за развитието на учебното дело в града. Голямо значение имат и създадените организации , като някои от тях са създадени още преди Освобождението като благотворителни дружества. Не само те дават тласък на развитието на образованието. Голяма роля за откриване на училища, трапезарии и училищни библиотеки, както и подпомагането на бедни ученици имат даренията. Даряват се парични средства, имоти, основават се фондове. Михаил Кефалов, Силвестър Пенов, Козма Тричков, Петър Керемекчиев и различни търновски семейства даряват значителни финасови средства и имоти за откриване и подпомагане на училищата в града.
Не можем да не отбележим ролята на женското дружество “Радост”, създадено като Женска община през 1869 г. и неговата основателка Евгения Кисимова, което има за цел подпомагане на девическите училища. За да бъдат ограмотявани девойките, които не могат да посещават училище, през 1870 г. Женската община открива неделно училище, което провежда занятията си в училището при църквата “Св. Константин”, с учителки Евгения Кисимова и Иванка Хаджипеткова. Благодарение на него и даренията на търновката Мария Попова през септ. 1898 г. е открито в града стопанското училище “Трудолюбие”, където девойките да усвоят професия, с която да изкарват прехраната си.
През 1879 г. по настояване на Митрополит Климент е основана и Девическата гимназия в Търново, която води началото си от търновското общинско девическо училище. Първите три учителки, които преподават в нея, са Райна Футекова, Мария Ферадова и Тодора Илиева, а за директор е назначен Никифор Попконстантинов. Митрополитът е натоварен с управлението на училището в първите месеци от неговото създаване. През 1901 г. училището започва да носи името “Митрополит Климент” в чест на признателност към неговото дело. През годините директори на гимназията са били Сава Сирманов, Недялко Марков, Моско Москов и др. През 1880 г. към гимназията се разкрива пансион за бедни девойки на стипендия, както и трапезария, която предлага безплатна храна на бедни ученички. През 1883 г. към нея се открива Първоначално образцово училище, което съществува малко – до 1885 г. През 1886-1887 г. училището се настанява в собствена сграда, днес факултета по Изобразително изкуство. През 1896 г. Девическата гимназия става седмокласна.
На 20 септ. 1880 г. се слага началото и на Мъжката гимназия “Свети Кирил” във Велико Търново, благодарение на направените дарения на Михаил Кефалов, Силвестър Пенов и Козма Тричков. За първи директор на новоучредената гимназия е назначен д-р Васил Берон, а аз върховен надзирател на училищното настоятелство и самото училище е избран Митрополит Климент. Основните приходи идват от училищни такси, събрани от заможни ученици, средства, отпуснати от Ефорията, от църкви и еснафи, но се оказват крайно недостатъчни за развиващата се гимназия, която постепенно увеличава класовете и преподавателите си. Налага се нуждата и от ново помещение, защото през учебната 1885-1886 г. училището вече е седмокласна гимназия и се премества в по-просторна сграда, бившия Етхем беев конак, където до скоро се е помещавала и Девическата гимназия. През тази 1886 г. се създава и държавна библиотека към училището. Училището през 1888 г. става държавно и вече е под грижите на Министерството на народното просвещение. До 1892 г. всички седем класа на Търновската мъжка гимназия са пълни и се повдига въпросът за построяване на нова сграда. Първоначално е избран площадът пред крепостта Царевец – “Кая баш”, след това е решено сградата да се строи на самия Царевец, дори се полагат основите. През 1897 г. се определя окончателно мястото за училището под Царевец, където и до днес се намира зданието, 1909 г. сградата е завършена. Търновската мъжка гимназия за кратко прекратява учебните занятия след избухването на Балканската война 1912 г., като сградата се ползва за болница. Катастрофалното земетресение от 1913 г., което разрушава голяма част от новото здание и обучението на учениците се продължава в частни къщи, колкото и неудобно да е това. Възстановяването на пострадалата от земетресението гимназия е завършено при управлението на търновския кмет Димитър Йорданов (1923-1925 г.)
Към 1900 г. в Търново вече съществуват и 8 основни (първоначални училища), като в началото носят имената на махалите, в които са изградени, а по-късно получават имената на дарителите си. Такова е училището в Асенова махала. През 1906 г. със средствата на ефорията в Букурещ е построена нова сграда, а училището се нарича “Силвестър Пенов”, на името на човека, който дарява голяма сума пари. Същото се случва и с училище “Панарет Рашев”, чийто благодетел дава 10 хил.гроша, за да бъде изградено.
През 1909 г. се поставя началото на прогимназиалното образование, като се откриват две такива училища: Първа мъжка прогимназия (по-късно смесена), която носи името на дарителите Мариола и Стефан Белчеви, с директор Иван Златев, и Втора девическа прогимназия (по-късно също смесена) – “Иларион Макариополски”, с първи директор Моско Москов.
По инициатива на Министерството на народното просвещение през 1904 г. се поставя началото на организирания ученически отдих или т.н. летни колонии, чрез които се цели укрепване здравето на болни ученици. Началото в Търново е поставено от д-р Невяна Събева, лекар – учител В Девическата гимназия, като по нейна инициатива през 1910 г. се основава благотворително дружество “Здравец” за летни ученически колонии.
На 24 май се отбелязва Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, ден, в който трябва да си спомним не само за делото на светите братя Кирил и Методий, а и за всички български просветители, учители, книжовници, които носят през годините националния дух, съхраняват и предават на поколенията българските духовни ценности, жаждата за просвета и култура. По този повод Държавен архив – Велико Търново, представя изложба, която разкрива снимки и документи от историята на търновските училища. Изложбата е дигитална и може да бъде разгледана на страницата във Фейсбук.
Камелия Михайлова
ДА – Велико Търново