„Преди 150 години с годишната си заплата един търновски учител е можел да си купи къща.“ Това съобщи историкът проф. Вера Бонева по време на срещата си с обществеността на В. Търново от инициативата“Велико Търново е любов“, зад която стои председателят на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов. Според запазени документи в средата на 60-те години на XIX век годишните заплати на учителите в Търново били между 5000 и 11 000 гроша. А по онова време около 5000 гроша струвала една къща в по-крайните квартали на тогавашния град. Още тогава търновци са се отличавали със своята любов към просветата. Посещаемостта в българските училища била относителна висока въпреки, че образованието не било задължително. Веднъж записан на школо обаче, ученикът не можел да прекъсва по средата и трябвало да завърши учебната година. В противен случай родителите му плащали глоба. Към 1866-66 г. учениците българчета в Търново били между 850 и 1000, като общият брой на живеещите в старата столица българи бил между 5 и 6 хиляди. Издръжката на училищата и заплатите на учителите се поемали от местната община, която също била една от богатите в българските земи през онзи период. Приходите основно идвали от църквите и еснафите. Освен това Общината имала и свои дюкяни, които давала под наем. Наред с това Общината давала пари в заем на по-заможните си членове срещу лихва от 1% месечно. Що се отнася до учителите наред с работата си в училище, те били силно обществено ангажирани в други безплатни дейности „на ползу роду“. „Изследванията на начина, по който се е самоуправлявало българското общество тогава показва, че то е с висок потенциал и когато има достатъчно силен мотив българинът може да постигне всичко“, смята проф. Вера Бонева.
Пред присъстващите в залата на Общината тя сподели и интересна информация от свои научни изследвания за паметника на Васил Левски във В. Търново. Той е дарение от натурализирания потомствен чех Карл Йозеф Папоушек, който е и първият почетен гражданин на старата столица. Той и неговият брат участват в Балканската война, след която получават българско гражданство. В началото на 40-те години на ХХ век Карл Йозеф решава да подари на родния си град паметник на Левски. Преди това вече е подарил бюст паметник на Христо Ботев на Орхание, днешният Ботевград. Търновската община му отпуска място, където да бъде поставен паметникът на Левски. Това е мястото, където се намира и сега. Мястото не е избрано случайно. По този път окованият във вериги Левски напуска Търново след задържането му в Къкринското ханче и се отправя към София да бъде съден. В онези години всеки проект за паметник трябвало да бъде разгледан и одобрен от специална държавна комисия. Първият изготвен проект е отхвърлен от комисията, тъй бил много „официозен“. На него Левски е изобразен в униформа на легионер от Белградската легия на Раковски. Вторият проект е изготвен от скулптора Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. На него Апостола е представен на бесилото, в цял ръст, облечен в българска носия. Според проф. Вера Бонева търновският паметник представя Левски в най-драматичния момент от живота му, изправен пред лицето на смъртта. Паметникът на Левски струва 800 хил. лв. тогавашни пари, или преизчислени 336 хил. лв. към 2020 г. „Питам се кой ли днес би дал тези пари за паметник на национален герой“, провокира проф. Бонева с въпроса си гостите в залата. Тя разказа още, че след преврата от 9 септември 1944 г. комунистите изземват цялото имущество на Карл Йозеф Папоушек. Останал без средства за препитание в последните години от живота си той е принуден да работи като словослагател.
В края на срещата като един от най-добрите музеолози проф. Вера Бонева коментира нивото на българските музеи. Тя сподели, че от личните й впечатления поне 10% от българските музеи са на европейско ниво. „Нашите музеи са много богати откъм артефакти и наличие на специалисти. В общоевропейски план обаче музейното дело е много консервативно. В 50 музейни обекта у нас Министерството извършва обновяване на експозициите с въвеждане на интерактивни елементи, за да се ангажират повече младите хора и да се адаптира музейното съдържание към съдържанието на нашите музеи към нивото на съвременната наука.
На срещата в залата на Общината присъстваха ученици от днешната Хуманитарна, някогашната Първа гимназия. Оказа се, че и проф. Бонева и шефът на ОбС Венцислав Спирдонов са бивши възпитаници на това учебно заведение. Пред младите хора тя разказа интересни спомени от времето, когато е била ученичка в гимназията.
Иван ГЕОРГИЕВ