Историкът проф. д-р Пламен Павлов призовава Българската православна църква да извърши няколко нови канонизации. Според учения царете Иван Асен II и Иван Александър заслужават да бъдат канонизирани, защото имат голяма заслуга за развитието на православната ни църква. Проф. Павлов предлага светите ни отци да обмислят канонизирането и на някои личности от възрожденската и новата ни история. Един от тях е отец Сергий от Плаковския манастир, който е сред организаторите на Велчовата завера, загинал с мъченическа смърт. А от новото време, според професора, за светец може да бъде обявен и д-р Стефан Черкезов, загинал през 1963 г. при изпълнение на лекарския си дълг, спасявайки 50 пътници от горящ автобус. „Това е един образ на мъченик за ближния, който няма аналог в най-новата ни история“, смята проф. д-р Пламен Павлов.
Канонизираните българи в православния календар са 104. Сред тях има 12 български архиереи – патриарси и епископи, 4 князе и царе, 3 войни и 87 др. мъченици. Последните канонизации извършени от Българската православна църква са от 2011 г., когато за светци са приети българите загинали за християнската вяра при кланетата в Батак и Ново село.
Оказва се, че Българската православна църква е изключително консервативна и крайно несговорчива по отношение на лицата, които да бъдат канонизирани за светци. Повече от 100 години светите отци на нашата църква категорично отказват да обявят официално за светец Васил Левски – Дякон Игнатий, с мотива, че той не може да бъде светец, защото е извършил убийство. Светите ни отци отказват дори да разберат от какво е причинено това убийство и да го оправдаят, въпреки че сред канонизираните преди векове български царе има такива, които са извършили доста повече убийства по време на водените войни. Според църковните ни канони, за да бъде канонизирано едно лице за светец, то трябва да е извършило приживе или след смъртта чрез мощите си чудеса. Други белези са нетленност на мощите на кандидата за светец, благоухание, мироизтичане от тях. Прието е също така канонизацията да се извършва поне половин век след смъртта на кандидата за светец. Тази практика е в сила още от ранното средновековие и не се е променила от 1000 години. Не са малко и днес самите свещеници в лоното на Българската православна църква, които са на мнение, че канонът е крайно време да бъде променен и канонизирането да се извършва по други правила, кореспондиращи със съвременността.
Иван ГЕОРГИЕВ