Проф. Николай Овчаров откри останки от военните сблъсъци между граф Дракула и османците край Свищов

Публикувано на вт, 4 юни 2019
104 четения

Гюлета от XVI век, използвани при военните сблъсъци между граф Дракула и османците, древни монети и керамика откри известният археолог проф. Николай Овчаров при разкопки на крепостта “Калето” в Свищов. Той работи за първи път на това място, което крие много история. Професорът разказва, че още миналата година крепостта в крайдунавския град му направила впечатление, но мислел, че тя е много по-жестоко разрушена през 1810 г. при изтеглянето на руските войски. Когато започнал да работи преди около месец, се оказало, че тя е доста добре запазена. Проучвателните дейности тази година ще продължат до 15 юни, а за едномесечните разкопки Община Свищов е осигурила финансиране в размер на 30 000 лева. Целта ни е крепостта да бъде експонирана и да стане един от основните обекти за културен туризъм в региона, обясни проф. Овчаров.
Професорът разказа, че на “Калето” са правени кратки разкопки през 1961 г. от Въло Вълов, но сега те са много по-мащабни. Българският Индиана Джоунс поясни, че крепостта е една от най-добре документираните.

Първите
писмени
източници за нея са още от 1385 г.

Но особено важно е сведението на османския хронист Мехмед Нешри, който описва завоюването на България. Той отбелязва, че след превземането на Търново османските войски се насочват към Дунав и започват да покоряват крепостите покрай реката. Тогава пада и Свищов, но битката е много героична, защото е имало силна отбрана на крепостта.
Проф. Овчаров разказва още, че има данни за замъка на крепостта, а градът се е разпростирал по склоновете около калето. Самият замък се вижда добре от миниатюри от началото на XIX век, които днес се пазят във Виена.
“Историята му в периода XV-XVIII век е много богата. Тогава на това място е имало османска крепост. Знае се, че тук е бил локализиран малък гарнизон, защото през този район е минавал един от важните пътища, т.нар. свищовски път към Влахия. Не случайно около Свищов се разиграват доста драматични и епични битки през XV-XVI век, когато е бил и големият сблъсък между Османската империя и влашкото воеводство, което укрепва през този период.
Знаем, че през зимата на 1461-1462 година Влад Цепеш, по-известен като граф Дракула, обсажда крепостта и я превзема след тежка битка и както пише в едно писмо до унгарския крал, са убити 410 турци. Част от тях са

умъртвени по любимия му
начин – чрез
набиване на кол.

Писмото е от февруари 1462 г., което показва, че въпросната зима той е изкарал в замъка на свищовската крепост. Друг влашки воевода – Михаил Храбри, но вече през следващия век, прави на два пъти опити да покори крепостта. Градът е превзет, но замъкът удържа нашествениците”, обяснява проф. Овчаров.
Всички тези събития са описани от османския пътешественик Евлия Челеби през XVII век. От неговите хроники става ясно, че замъкът е със седем кули, разполага с цистерна за вода, къща за коменданта, джамия, а преди това и църква.
Още в първите дни на разкопките археологът и неговият екип са се натъкнали на интересни находки от различните исторически периоди. Първо те попаднали на калдъръм от началото на XIX век, а непосредствено под него започнали следите от пожарищата. Малко по-надолу пък в друг пласт от XV-XVI век те открили много характерните гюлета за колеврина. “Това е едно от първите оръдия, използвани през XVI век. Вероятно тези гюлета показват

военните
сблъсъци между
граф Дракула и османците.

Надолу навлизаме в средновековния български пласт, като открихме римски монети, монети на Андроник II, на сина му Михаил, който е византийски император, има и български монети. Натъкнахме се и на керамика, която е доказателство за доста интензивния живот, който се е водил на това място в продължение на столетия. Върху тухла пък попаднахме на част от надпис на латински от IV-V век. Чете се съкращението на “кохорта”, което означава, че тя най-вероятно е от периода, свързан с присъствието на римляните по тези земи”, обяснява проф. Овчаров.
Археологът разказва и за местна легенда, която гласи, че граф Дракула е живял по българските земи в района на Свищов, бил е влюбен в красива българка, която дори му родила син, но за сега историкът не е открил никакви данни, които да потвърждават историята научно.
Ученият и неговият екип продължават проучването на архитектурата от средновековния български период. Проф. Овчаров е категоричен, че разкопките е добре да продължат и през следващото лято, защото се очаква да излязат още ценни артефакти.
Весела КЪНЧЕВА
сн. авторката

loading...
Пътни строежи - Велико Търново