Традиции и иновации, напредък и експанзия, синхрон и взаимодействие. Това са трите двойки думи, на които залага проф. Димитър Димитров в своята концепция за управление на Великотърновския университет за следващия мандат 2023-2027 г. Той представи акцентите в своята програма в аулата на висшето училище пред колеги, преподаватели, студенти и др. Проф. Димитров подчерта, че запазването и развитието на Великотърновския университет като важна и уважавана образователна и научноизследователска институция както в национален, така и в международен план, изисква комбиниране на трудно съвместими неща. Така например, съхраняването на добрите традиции, които университетът има, трябва да вървят ръка за ръка с иновациите, включително в областта на дигитализацията, отвореното и дистанционно обучение.
“Всеки университет и в България и по света трябва да следва определени тенденции, ако иска да не изпусне влака. Трябва да се съобразява с обучаемите, които са все по-напреднали от нас – хората от по-старото поколение. И бих добавил, че ако един университет иска да е университет на бъдещето, той не трябва да забравя своето минало. Не трябва да загърбваме всичко онова, което е постигнато тук през тези шест десетилетия”, заяви проф. Димитър Димитров.
Във връзка с напредъка и експанзията, които визира, той подчерта, че ВТУ е многопрофилен, което прави управлението му по-трудно, но е категоричен, че ще използва всички плюсове в това отношение, включително и чрез добавяне на нови профили. Това би допринесло за развитието на ВТУ интензивно там, където традиционно се е доказал като сила и същевременно е възможност да се наложи като такава в други профили.
По отношение на третата двойка думи – синхрон и взаимодействие, проф. Димитров заяви, че те се отнасят до цялостното взаимодействие на университета. “Бъдещето изисква всички ресори и звена да бъдат в пълен синхрон и да работят ведно. Нима можем да отделим учебната от международната дейност предвид привличането на чуждестранни студенти и създаването на филиали извън страната, или научната, художествено-творческата, или проектната дейност, управлението на качеството и акредитацията? Всичко това изисква да работим заедно”, подчерта проф. Димитров.
По отношение на учебната дейност, кандидатстудентската кампания, образователни програми и дейност проф. Димитров посочи, че ще бъдат запазени добрите практики досега. Такава е акцията “Рано рани”, доказала се като изключително успешна през годините. Работа с българските училища зад граница, подобряване на електронното кандидатстване и регламентиране на условия за провеждане на кандидатстудентски курсове също са заложени в програмата на проф. Димитров.
“Тенденцията към дигитализация се е доказала и по отношение на кандидатстудентската дейност. Тук бих добавил и преминаване към електронни плащания, което смятам за важно и е необходимо да се въведе”, заяви проф. Димитров. Част от приоритетите му са подобряване на заплащането на базовите учители, достойно възнаграждение на научните ръководители на докторантите, както и модулът за придобиване на професионална квалификация “учител” като структурен елемент към учебните планове.
Създаване на Център по иновативни образователни технологии,
което е изискване на МОН, също е заложено в управленската програма. Не по-малко важна е и дигиталната трансформация на образованието, ИКТ базирани методи на учене, преподаване и оценяване, както и увеличаване на капацитета на хардуерните ресурси.
“По отношение на модела на учене през целия живот смятам, че имаме традиции, но направените стъпки трябва да се развият чрез прилагане практиките на отворено и дистанционно обучение, следване примера на водещи европейски висши училища, участие в консорциума Open EU”, подчерта проф. Димитров. Европейският консорциум обединява десет европейски университета и целта му е да стимулира и насърчи цифровата трансформация в контекста на създаване на динамична партньорска общност от висши училища, които са лидери в предоставянето на отворено, електронно и гъвкаво обучение като част от цифровата трансформация на европейското висше образование. За тази цел има осигурено финансиране от Европейската комисия.
Сред приоритетите на проф. Димитров е също така ВТУ да стане изследователски университет. А по отношение на научната периодика целта ще е максимален брой списания да бъдат в списъка на индексираните и реферирани издания, а издателският комплекс да бъде мярка за качество, за което има изготвена програма. Включване в Националната пътна карта за научна инфраструктура и в мрежата от центрове за компетентност, грижа за библиотеките, създаване на електронна библиотека и книжарница също са включени в концепцията на проф. Димитров.
“Институтите са болна тема и не само според мен те не работят така, както трябваше да работят и за което бяха основани. Но смятам, че те могат да се изпълнят със съдържание, тъй като се оказва, че за участието ни в националните консорциуми, международния консорциум и големите проекти, хората в институти могат да помагат. Институтите трябва да си имат хора на щат и не е задължително да са отвън, напротив, те трябва да са от университета. За хора, доближили пенсионната възраст това е много добър вариант, тъй като те могат да помогнат на университета с опит в проектната дейност, научноизследователската дейност, акредитацията”, каза още проф. Димитров. По отношение на отдел “Проекти” в концепцията е заложено виждането да бъде направен като едно по-самостоятелно звено и в него да бъдат включени хора с опит, които да подсилят тази дейност.
Интернационализацията и пълноценното интегриране в европейските образователни и изследователски мрежи
е един от акцентите в частта за международно и вътрешно сътрудничество. Останалите акценти са свързани с програма Еразъм +, по отношение на която ВТУ е сред лидерите в страната, развиване на системата за мобилността, активна балканска политика и участие в националния проект за развитие на чуждестранната българистика. В концепцията е отделено внимание и за повишаване на чуждоезиковата компетентност и участие в националните консорциуми и мрежи и сътрудноичество с висши училища и БАН.
Неизменна част от програмата е и подобряване на материално-техническата база. За тази цел е необходима финансова стабилност, ще се търсят и нови източници на приходи и повишаване на доходите. Предложенията на проф. Димитров са модернизиране на материалната база в аудиториите и семинарите, на централната библиотека и издателския комплекс. Предвидени са също възможности за изпозлване на слънчевата енергия за намаляване на разходите, както и на допълнитлени мерки и енергоспестяващи технологии.
По време на презентацията проф. Димитров подчерта, че най-важният капитал са хората, а инвестицията в човешкия ресурс е ключова за университета. В тази връзка залага на повишаване на професионалния капацитет на работещите преподаватели и административни кадри и повишаване на техния жизнен стандарт и социален статус. Много важен аспект от дейността е и подмладяването на кадровия състав както преподавателски, така и административен, каза още проф. Димитров.
Весела БАЙЧЕВА
