Проф. д-р Иван Палигоров е роден във Велинград, където завършва техникум по горско стопанство. По-късно следва във Висшия лесотехнически институт в София и завършва специалността “Горско стопанство”. След това става асистент в Лесотехническия университет, а после и декан на факултета по стопанско управление.
В момента проф. Палигоров е зам.-ректор на Лесотехническия университет. От 2009 г. е и председател на Съюза на лесовъдите в България. Има специализации в Австрия, Германия, Чехия, Великобритания, Гърция и Испания и е автор и съавтор на над 130 научни публикации, 12 учебници и 34 научноизследователски проекта. Представител е на България в международния екип от специалисти в областта на горската политика на страните от Централна и Източна Европа, към ФАО на ООН.

Проф. Палигоров беше във В. Търново в края на миналата седмица. Той се срещна с колегите от Регионалната дирекция по горите и с членове на СЛБ от Русе, Ловеч и Търговище. Бяха дискутирани проблеми в сектора, както и предстоящите събития за Седмицата на гората, която стартира от 1 април.

– Проф. Палигоров, всяка година от 1925 г. у нас в началото на април се чества Седмицата на гората, която в миналия век е била свързана с масови залесявания. Сега създаването на нови гори е по-скоро символично. Няма ли да дойде време, когато в страната ни ще останат само голи баири?
– Наистина в миналото у нас са правени масови залесявания и възстановяване на околната средата и сега сме горди със залесените 18 млн. дка от 1950 г. до наши дни. За спасяването на Стара Загора от сухия и горещ климат местният поп Методи Кусевич организирал хората, които започнали да изнасят земя на ръце край града, за да създадат парк. За съжаление, преди това горите там са били изсечени и през лятото наставали големи горещини.
Вярно е, че залесяванията са правени основно за укрепване на земите от пороищата. Такъв проблем са имали хората в Казанлък и Калофер. Затова със закон в страната е създадена специална структура за укрепване на земите, поразени от пороищата. Всъщност лесовъдската колегия у нас е пренесла опита на страните от почти цяла Европа, тъй като в началото на миналия век ние не сме имали лесовъдско образование. Българите са следвали в Западна Европа и Русия и връщайки се у нас основават лесовъдското дело.
През 1925 г. в Софийския университет “Свети Климент Охридски” в агрономическия факултет е създаден лесовъдски отдел. Всъщност ние сме имали средно горско училище още в края на по-миналия век край Боровец. Там са се подготвяли средни техници за нуждите на горското стопанство. Ако през 1903 г. сме започнали с 69 горски специалисти, сега имаме 7000. Съюзът на лесовъдите пък обединява 3900 члена.
Направих това дълго предисловие, за да подчертая, че в България лесоустройството се извършва на научна основа, а горите заемат 34 % от площта на страната. В сектора и дървопреработването работят около 100 000 души, като добиваме годишно по 5 млн. кубика дървесина. От тях около 75 % са от държавните гори, а останалите – от общинските, църковните и частните масиви. Но проблемът е, че ние анатемосахме планирането, а без него не може в горския сектор. Освен това малко обясняваме на хората какво правим в гората и в резултат на това ни сочат с пръст и се говори за горска мафия. Горската политика не бива да остава в кабинетите, тя трябва да бъде на показ, за да интегрира цялото общество за опазване на горите.
Не можем да говорим за голи баири, защото залесяваме дори изоставените земеделски земи и изсечените горски територии. В последните години обаче залесяването у нас се подценява, тъй като концепцията на управление на горите се промени. От изсичане до голо на гората сега се премина към т.нар. естествено възобновяване, обединено в концепцията за вечната гора. Тази вечна гора никога не освобождава територията, която заема. В цяла Европа, а и у нас, лесовъдството се прилага по т.нар. природосъобразен начин на управление на горите.
Това че се сече, без да се залесява, не е грешка. Да накараш гората сама да се възобнови, е най-доброто нещо. Където е имало гора, ще има винаги. Във всички гори се водят отгледни сечи, а след това и възобновителни. Изискванията са строги и контролът е сериозен от страната на Регионалните дирекции. Обществото не трябва да се тревожи, че можем да останем без гори.
– Преди години горската наука разчиташе много на издънковото възобновяване на гората. Една такава гора не е ли по-ниско производителна. Във Великотърновска област почти няма горовладелец, който след изсичане на гората си да е предприел залесяване.
– Затова сме ние, лесовъдите, да помогнем на тази издънкова гора да придобие същите качества като на тази, залесена с фиданки. 28 % от широколистните гори у нас дълги години са стопанисвани издънково. Този начин на стопанисване е единствената възможност те да бъдат поддържани като такива в някои райони на страната. Има други места, където тези гори могат да бъдат превърнати във високостъблени и това е правено. В България имаше програма до 2010 г. у нас да не остане нито един декар издънкова гора. Такава беше политиката. Но това не можа да се осъществи, тъй като се оказа доста скъпа задача и нямаше необходимото финансиране.
Що се отнася до залесяването при частните собственици, мерките 223 и 226 по Програмата за развитие на селските райони могат да помогнат с финансиране. Но не можем да накараме насила никой да кандидатства. Общините обаче се стегнаха и имат проекти за над 570 000 дка за техни изоставени земеделски земи, които ще бъдат залесени.
– Горските разсадници в страната ще могат ли да осигурят залесителен материал за общините? Това са огромни площи?
– Това е проблемът, тъй като посадъчният материал се произвежда в продължение на няколко години. За тези залесявания са необходими над 5 млн. фиданки, които горските разсадници трудно биха осигурили. Миналата седмица имаше заседание на Съвета за прозрачност по мерките за подпомагане на собствениците на гори. Бяха отворени 27 проекта за залесявания, които ще бъдат финансирани тази година. От 264 общини в страната 205 притежават официални документи за собственост на гори. Останалите имат земеделски земи, които вече са залесени или са се самозалесили. Смятам, че ще се намери решение за набавяне на посадъчен материал.
– Неотдавна великотърновската горска дирекция беше обявила конкурси за лесовъди. Не се яви нито един кандидат. Какво става с младите специалисти, които завършват Лесотехническия университет?
– Всяка година ние приемаме 100 души в ЛТУ, като 80 % от тях завършват като бакалаври. Проблемът е, че малко от тях постъпват в горската администрация, тъй като заплатите са много ниски. Затова една от основните задачи през СЛБ е да се потърси възможност за адекватно заплащане в системата на горското стопанство. Средната работна заплата при нас сега е 570 лв. Среднистите получават по 320 лв., а лесовъдите в централното ведомство – 700-750 лв.
– Ваши колеги обвиниха Съюза, че не защитава интересите на съсловието?
– Водим битка със синдикатите за увеличаване на заплатите. За съжаление, има напрежение между държавните и частните лесовъди заради големите различия в доходите, което според мен е ненужно. Всички работим за българската гора. Смятам, че ниските заплати на лесовъдите са резултати от това, че Агенцията по горите е под шапката на МЗХ.
– Горското стопанство като че ли не може да си намери място в последните десетилетия. В миналото имаше министерство на горите, после комитет, агенция към МС, сега пък тази агенция е подвластна на МЗХ. Къде е мястото на лесовъдите?
– Ще воюваме за самостоятелност на горското ведомство. Ще настояваме за Държавна агенция по горите, подчинена на МС, защото министерство на горите няма в нито една страна. Когато бяхме такава агенция, имаше най-добър вътрешен баланс в сектора и по-добри заплати. Ако правителството приеме нашето предложение, надяваме се да върнем лесовъдите в държавния сектор. А и да намалим нарушенията.
– А как ще се справите с незаконната сеч? Има законодателни мерки, които се прилагат, а на практика резултати няма.
– Може би ще ви разочаровам, но по статистика горите у нас се увеличават, независимо от незаконния дърводобив. За последните 10 години имаме нови 300 000 ха. В момента у нас горите са 4,078 млн. ха. Посочва се, че годишно се секат незаконно около 1 млн. кубика. Но това са предположения и никой не може да каже колко точно е незаконната сеч. Годишно в страната иззетата дървесина е между 150 000-200 000 кубика, но това е по документи. Количествата са много повече. На всяко дърво в гората да сложим по един стражар, пак ще има незаконна сеч.Колкото и странно да звучи, кметовете винаги ни казват, че е по-добре ромите да са в гората, отколкото в махалата и да обират къщите. Разбира се, това е цинизъм. Но общата причина за кражбите на дървесина е, че хората са много бедни, има безработица. Ако намерим възможности все повече от българите да имат трудови доходи, те няма да посягат на гората.
Но искам да ви кажа още нещо. 14 млн. кубика е годишният прираст на горите у нас. От него ние ползваме само 5-6 млн. кубика. Запасът на зеленото ни богатство достигна 600 000 млн. кубика. Толкова е годишното ползване в Европа. Така че в България има доста гори.
– Как се отразява засушаването на климата върху българската гора?
– Ние се намираме в преходната зона, в която промяната на климата ще окаже най-силно влияние. В Северна България все по-често климатът става континентален, а в Южна България – средиземноморски. Затова ние предприемаме мерки в дългосрочен план да адаптираме горите. Вече търсим сухоустойчиви видове дървета, които да залесяваме.
– Какви са предстоящите задачи пред Съюза на лесовъдите?
– Да излъчим най-достойните лесовъди по време на честването на Седмицата на гората. След това ще продължим да се борим да възстановим престижа на професията на лесовъда.
Вася ТЕРЗИЕВА,  сн. Даниел ЙОРДАНОВ