Теофана Аладжова фон Саксен – Катте е дъщеря на известния финансист и първи и последен върховен комисар по стопанските въпроси в Царство България до 9 септември 1944 г., великотърновеца Петър Аладжов, който е и почетен гражданин на старата столица. По време на комунистическата власт семейство Аладжови е изселвано два пъти, но бащата успява да замине за Германия и се установява в Мюнхен. През 1962 г. Аладжов прибира и семейството си – две деца и съпруга, като това му струва 150 000 германски марки.
Теофана завършва образованието си  в престижния университет “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен, а по-късно се омъжва за принц Херман фон Саксен и така става принцеса на Саксония. От този брак се раждат четири деца. След това се омъжва за благородника граф Ханс Херман фон Катте, заради когото се премества от Мюнхен в Берлин. Двамата се женят в Ню Йорк, но се венчават в катедралата на Велико Търново от  митрополит Григорий. Фон Катте приема православието и името на бащата на булката – Петър. На венчавката присъства и самият Петър Аладжов, когото западният свят нарича, “германското икономическо чудо”, тъй като помага при възстановяване на германската икономика след Втората световна война.
Теофана е известна с благотворителната си дейност и вече е доставила 63 тира с медицински принадлежности и апаратура за много болници в България, включително във Велико Търново и Горна Оряховица. Една от последните ѝ инициативи е да продава минерална вода от извора на Фридрих Велики, като на етикета е изобразена българската църква в Берлин, която Теофана построява. Постъпленията от продажбите на минералната вода отиват като дарения за храма и за съименника и роднина  на съпруга ѝ – лейтенант Фон Катте, замесен в заговор с пруския престолонаследник принц Фридрих и посечен през 1730 г.
Дъщерята на Петър Аладжов живее в Германия, но е строителен предприемач във Велико Търново и идва често в старата столица. Има собствен апартамент на седмия етаж  на жилищен блок в квартал до парк “Дружба” с прекрасна гледка към Царевец и целия град. Много се гордее с произхода си и е щастлива, че свободно може да се връща в България и да живее в родния град на баща си.

– Теофана, каква е историята на вашия роднина  лейтенант Ханс Херман фон Катте, който е посечен по нареждане на пруския крал през 1730 г. и който заслужава да има паметна плоча?
– Историята разказва, че младият лейтенант Ханс Херман фон Катте е приятел на престолонаследника на краля на Прусия, който се казва принц Фридрих, а по-късно и Велики. Кралят е бил много строг и деспотичен човек, но е възпитал армията си на дисциплина, честност, преданост, работливост, точност, себеотрицание и изпълнения на задачите докрай. На тези добродетели Фридрих Велики построи пруската държава и управлява повече от 40 години.
Но този режим е тормозил много младия принц, който е бил романтичен, обичал е поезията, свирил е на флейта и не е обичал да се занимава със сурова войнишка служба. Кралят дори е удрял с тояга сина си пред армейските войници и заради това унижение Фридрих решава да избяга при дядо си, краля на Англия. Това намерение младият принц споделя с най-добрия си приятел – Ханс Херман фон Катте, който е внук на генерал фелдмаршал.
По време на едно пътуване на краля и  Фридрих до френската граница, принцът решава да избяга с кон през нощта. Но веднага е бил издаден от коняра и бягството е осуетено. Принцът пише писмо до приятеля си Ханс Херман в Берлин и му съобщава за случилото се. Но писмото не е адресирано правилно и пощальонът отива в друг град и при друг Катте. Грешният получател разбира, че става въпрос за бягство на принца, в което е замесен и лейтенант Катте и носи писмото на краля. След като цялата истина е разкрита, Фридрих е затворен  в крепостта на град Кюстрин, обвинен в дезертьорство от пруската армия. Заловен е и приятелят му Ханс Херман, който е работил в кралската казарма на Жандарменмаркт в Берлин. Лейтенантът е имал възможност да избяга, но не го прави. През това време дядото на Ханс моли горещо краля да пощади внука му, но той иска смъртна присъда и за двамата заговорници. Събира се армейският съд и по случая за принца съдиите се обявяват за некомпетентни. А за Ханс Херман  съдът решава той да бъде затворен в крепост до живот. Кралят обаче собственоръчно променя решението на съда и наказанието е посичане със сабя. Той проявява още една жестокост, задължава сина си да гледа самата екзекуция за назидание. В този момент Фридрих припада и пропуска посичането, макар Ханс да приема геройски наказанието. По-късно принцът е освободен, но започва работа в администрацията по земеделските въпроси, а след това се оженва. Така жертвата на Хан Херман освободи бъдещето на Фридрих, който по-късно става крал. До края на живота си пруският крал страда за приятеля си и забранява годината 1730, когато е обезглавен Ханс, да се споменава.
В годините младият лейтенант, пожертвал се за краля, остана забравен. Като се омъжих за граф Ханс Херман фон Катте, забелязах, че това семейство има неизпълнен дълг и някогашният офицер не е почетен с нищо. Няма дори паметна плоча. В същото време неговата трагична смърт не е забравена от офицерите и всяка година те се събират на 6 ноември на лобното място. Затова аз реших да направя паметна плоча на Ханс, която ще поставя официално на 25.04.2015 г. на мястото на посичането в  Кюстрин и която подарявам на града. Сега това място се намира в Полша. Ще присъства историческата гвардия № 6, в която Ханс е служил. Сега това са членове на  клуб, които се обличат в исторически униформи.
Аз съм подготвила четири отливки на паметната плоча на Ханс, като две вече са поставени в Берлин на места, свързани с живота на младия лейтенант. Третата ще бъде в Кюстрин, а за четвъртата още нямам решение.  Тази история за пруския принц и неговия приятел Фон Катте вече е претворена в опера, театрална пиеса и книги.
– Защо германците са забравили своя герой?
– Точно за това съм питала в музеите и историческите фондации. Но ми отговарят, щом Фридрих Велики не му е поставил паметник и ние няма да му поставим. Аз пък намирам, че Ханс се е жертвал за краля и трябва да има паметна плоча.
– А как ви хрумна идеята да продавате минерална вода, за да събирате пари за паметника?
– Взех по договор извора за минерална вода от двореца Райнцберг на Фридрих Велики и започнах да произвеждам самата вода. Дребните приходи от този бизнес събирах 5 г. и реших да поверя изпълнението на паметната плоча на даровития млад художник от Велико Търново Николай Димитров. С него обсъдихме от какъв материал да бъде паметникът и решихме да се изработи модел от глина. После да се отлее силиконова форма, като се използва т.нар. материал “изкуствена скала”. Той е устойчив на външни условия и не е метал. Иначе паметните плочи могат да бъдат откраднати. За по-сигурно ще поставим малки допълнителни табели, че не е метал. И в Германия се краде, особено медните жици от железниците, и то предимно от румънските цигани.
– Повече от 25 години вие се занимавате с дарителство и сте доставили 63 тира с медицинско оборудване и апаратура за български болници. Не се ли превърна това като занаят за вас?
– 63 тира съм изпратила в България. В началото започнах с куфари, сега действам с камиони. Сама събирам даренията в склад в Германия, после участвам при разтоварването в болниците. Но транспортът за мен е голям проблем. Все ме питат защо го правя. Но да даряваш, това е благородство,  доброто после се връща и на теб. А тези, които са стиснати, те не могат да дадат дори от малкото. Аз давам всеки ден и се чувствам щастлива  като най-богатата жена на света.
Последният тир с дарения беше разделен между различни лечебни заведения, но смятам да помогна и на болниците в Южна България, където има голяма нужда. Чакам да ми се обадят директори на болници какво им е необходимо, а те вече ме познават. Но не искам да се натрапвам. Бих искала да се срещна с директора на МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” във Велико Търново, да разбера дали мога да помогна. Аз смятам, че българските болници могат да спестят средства за нова апаратура, като приемат употребявано оборудване и техника от Германия, но преминали през технически прегледи. Аз мога да съдействам.
– България има ново коалиционно правителство от няколко месеца. Намирате ли  промени от последния път преди половин година, когато бяхте в България?
– В България липсва респект от този, който управлява. Трябва да се завърши една мисия, например, а тук тя има противници, които спъват успеха. В един момент страната тръгва с НАТО, после пък се говори да излезе от НАТО. Е, какъв съюзник ще бъде България тогава? Необходима е стабилност в това отношение. Не може да се меси всеки във важни държавни решения, без да има достатъчно информация. Тези, които казват, че не бива да идват съоръжения на НАТО на българска територия, дори на учения, как ще се справят с факта, че в Черно море ще има 10 руски подводници. Те не трябва ли да бъдат наблюдавани?
Вече минаха 25 г., откакто има демокрация в България, а също падна и Берлинската стена. Свободата е безценна и за двете страни и тя надделява над доброто и лошото. Но не всеки може да борави със свободата. И в двете държави има такива хора, които предпочитат да живеят в затворени граници, да си навеждат главата и да си пазят службицата, като получават малки заплати. Но има и други хора, които имат избор и конкуренция, могат да учат, да създават бизнес. На тях се надявам.
– Но стандартът на живот в България и Германия е много различен и едва ли някога ще бъде изравнен, за да бъде сравняван?
– Не забравяйте, че ГДР си имаше богата сестра – Западна Германия, която вля милиарди в бившата соцдържава. България няма тази привилегия, нито пък е била страна от мощни западноевропейски държави като Полша, Унгария, Чехия и Словения. Но аз съм оптимист, че ще се оправим, както казваше баба Ванга. Трябва да изтъкваме нашите предимства –  културния принос към европейската цивилизация, азбуката, превода на библията на старобългарски, стратегическото положение, природата, водата, трудолюбието.
Но какво се случва сега, добрите кадри бягат и с родолюбие няма да ги върнем. 30 процента от германските инвеститори казват, че не биха инвестирали отново в България. Бюрокрацията у нас ги  тормози, вместо да ги носи на ръце. За съжаление страната не можа да се възползва от авторитета на цар Симеон Втори за доброто на българите. Вижте, на една от снимките на английската кралица Елизабет по повод на нейното 60-годишно управление, вляво до нея стои цар Симеон. За нея той е най-старият и близък монарх. А България даде на царя една чиновническа служба, която не беше подходяща за него. Щеше да е добре България да стане като Дания и Холандия, да има уважаван на Запад цар, който да репрезентира страната, а не да се занимава с министри. Но българите това не го разбраха.
– Сега при нас се трупа  и друг проблем – арабските бежанци…
– И в Германия има този проблем. При нас във всеки град вече се създава движение и се провеждат митинги всеки понеделник за отбрана срещу чужденците. А те пристигат непрекъснато, за тях се правят общежития, дават им се предимства. Европа няма да успее да даде втори дом на цяла Африка. Арабите трябва да си останат по местата и с наша помощ да им създадем по-добри условия за живот. Не можем да присадим всички страдащи в Европа. Ние имаме човечност към бегълците, но когато бяга цяла нация от Сирия или цял континент от Африка, не можем да приютим всички в нашата малка Европа. Освен това голям проблем е тези бежанци да започнат работа в Германия, не знаят език, тяхното обучение е друго, нямат квалификация. Те не се съобразяват с нашите закони и норми на поведение,  носят забрадки. В нашата европейска култура не е прието да ходиш забулен, но арабите го правят и това им харесва. Аз как се съобразявам с техните закони, когато съм в арабска държава.
– Макар още от 1918 г. да няма крале в Германия, какви ангажименти имате към Саксония заради която носите титлата принцеса?
– Саксония е най-голямата република и очаква дейности от мен. Там почина моят чичо – принц Алберт фон Саксен. Аз продължавам неговата дейност. Имаме сдружение по история и аз изнасям лекции. В Саксония още има уважение към последната кралска фамилия, където аз съм снаха. Предишните замъци на саксонската династия сега са музеи и те са част от културата на Германия. И това е правилно, тъй като не може едно семейство на наследници да поддържа всичко това.
В България обаче съм се заела с няколко туристически дейности във Варна.
– Вие имате четири деца, къде са те сега?
– Наскоро бях в Америка при едната дъщеря, която има четири деца и това е голяма радост. Другата дъщеря пътува между САЩ и Франция. Двамата ми сина са в Берлин, но единият следва право в Англия. От тях също очаквам внуци.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив