Във Великотърновска област по проекта “И аз имам семейство” свой дом са намерили и 37 деца в риск

Наскоро една позната ми сподели, че е правила многократни опити да зачене ин витро, но не се получава. Въпреки това тя не се отказва и подължава да се надява. Попитах я защо не стане приемна майка, може после да осинови детето и да се отърве от рисковите процедури на асистираната репродукция. Тогава жената се намръщи и заяви, че никога не би станала приемна майка, защото се страхува, че няма да обикне и да се радва на чуждо дете.
Така, свити в черупката на собствения си егоизъм, не се замисляме, че там някъде в остарял социален дом едно същество страда и за него думата семейство е свещена. То живее само с единствената мисъл и желание да има мама и татко. Българинът трудно приема мисълта, че може да гледа като свое дете от дом.
Държавата изработи стратегия за извеждане на сираците от домовете и настаняването им в семейни центрове и приемни семейства. Семейните центрове обаче, въпреки по-добрите условия, по своята същност пак са домове, само че по-малки. Истинското семейство отново липсва.

Във Великотърновска област държавната политика по деинституционализация се осъществява от Регионалната дирекция за социално подпомагане. 53 са утвърдените приемни семейства във Великотърновска област, като 49 от тях са професионални, а 4 – доброволни, обяснява Мария Стоянчева, директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане. При тези семейства вече са настанени 37 деца, а още 10 деца са в процес на опознаване с родителите. Приемната грижа като социална услуга се изпълнява по проекта “И аз имам семейство”, включен като старт в националната стратегия за деинституционализация на децата, настанени в специализирани институции. Той трябва да приключи до 31 октомври 2013 г., като в него участват 80 общини от страната.
Агенцията за социално подпомагане е бенефициент по проекта “И аз имам семейство”, а във Великотърновска област в него са включени общините Г. Оряховица, Павликени, П. Тръмбеш, Свищов, В. Търново и Елена. По места са създадени екипи по приемна грижа, които информират обществеността, провеждат кампании, набират, обучават и оценяват кандидатите за приемни родители и ги съпътстват пред областната комисия. Защото такава е създадена заради изпълнението на проекта.
На социалните работници се делегират и отговорности по участието в опознавателния процес между приемните родители и децата, те осигуряват индивидуални и групови консултации, организират групи за взаимопомощ и супервизията на приемните семейства. От своя страна Регионалната дирекция оглавява тази комисия по приемна грижа, която разглежда кандидатурите за приемни родители и ги утвърждава или отхвърля. Тя работи от септември 2012 г., като председател е самата директорка на регионалната социална дирекция. Влизат още експерти от отделите за закрила на детето, психолог, юрист, представители на шестте общини, действащ приемен родител, неправителствени организации и др. След това се издава заповед за одобреното семейство. Има само един отказ на кандидати за приемни родители.
За всяко дете в риск се търси най-подходящото семейство
Това е работа на отделите за закрила на детето. Следва период на опознаване между приемните родители и детето, който продължава между 4 и 6 седмици. Преди това приемните семейства се обучават до 4 месеца как да се грижат за детето, разиграват се различни критични ситуации и през това време се разбира дали трудностите няма да ги откажат. Стоянчева подчертава, че в приемни семейства се настаняват не само сираци от домовете, но и деца на родители, които проявяват насилие или не могат да се грижат пълноценно поради временна причина, а също и когато има риск от изоставяне.
Приемната грижа може да бъде спешна, когато животът или здравето на детето са застрашени, краткосрочна – докато родителите решат проблемите си, и дългосрочна – докато детето от дом бъде осиновено или навърши 18 години. Вече имаме случаи на осиновявания от приемните родители, а също и международни осиновявания на приемни деца, споделя директорката.
Независимо че приемните родители се избират според нуждите на децата, всяко семейство в молбата си до комисията по приемна грижа обявява своите предпочитания. По принцип
Много приемни родители искат деца от 3 до 7 г.
И поставят условие малчуганите да са здрави. Никой не иска дете с увреждане, което ще създаде повече грижи и трудности. По-големите сираци имат по-малък шанс да намерят свое семейство. Вече има и бебе при приемни родители в Г. Оряховица.
Повечето от семействата търсят руси дечица, не искат мургави, може би заради предразсъдъци. Затова тези деца се осиновяват предимно от чужденци, при които цветът не е пречка. Малко са семействата, поели риска да се грижат за дете с увреждания.
Надяваме се това да се промени, тъй като при затварянето на домовете трябва да се започне от тези, в които са настанени деца с увреждания, а в нашата област те са три – в Горски Сеновец, Михалци и Илаков рът, отчита Стоянчева. Практиката е показала, че социалният дом не е най-доброто място за отглеждане на такива деца. Дори и да имат леки умствени проблеми, в институцията те се задълбочават, а персоналът няма възможност, а и средства, да подложи на лечение такива деца.
От старта на проека през миналата година досега няма конфликт между приемни и биологични родители, дори има съдействие от страна на приемното семейство при реинтегриране на детето при биологичните родители. Приемните родители – професионални и доброволни, са обучени как да реагират във всеки момент, как да постъпят в първите дни с новия член в семейството. Ако срещнат затруднение – насреща са социалните работници от службите за закрила на детето, които помагат за разрешаване на проблема.
В Павликени има най-много приемни семейства в областта. 11 деца са настанени при нови родители по проекта “И аз имам семейство”. Има и двойки, които вече се грижат за по две приемни деца и досега няма някой да е върнал преждевременно малчуганите обратно в институцията или в рисковото биологично семейство, коментира Стоянчева.
Разбира се, за труда си приемните семейства са осигурени със средства от държавата.
465 лв. е заплатата на професионалното семейство
Това обаче се отнася за отглеждането на едно дете. Родителите сключват трудов договор със съответната социална служба на Общината. Ако те са две – 496 лв., а три – 527 лв. Това се равнява съответно на 150, 160 и 170 процента от минималната работна заплата, която от януари 2013 г. е 310 лв. Отделно за издръжка на детето родителят получава допълнителни средства. Те са различни и зависят от възрастта на детето, а също и от гарантирания минимален доход (ГМД). За гледане на приемно дете до 3 години – средствата са в четворен размер на гарантирания доход. Засега той е 65 лв. За малчуган от 3 до 14 години – парите са 3,5 пъти ГМД. А за най-големите – от 14 до 18 години – също четворният размер на ГМД.
При доброволните приемни родители няма заплата, тъй като те обикновено работят на друго място. Получават само средствата за издръжката на детето. Според Стоянчева интересът към приемната грижа се увеличава и може би това се дължи най-вече на безработицата. Почти всички професионални родители преди това са били без работа, коментира директорката. Тя добавя, че все повече приемни семейства наистина искат да помогнат на децата в риск и приемат това не като препитание, а като мисия.
В бизнес ли се превръща приемната грижа
Мария Стоянчева не е съгласна с ширещото се напоследък твърдение сред организации и чиновници в страната, че едва ли не много от приемните семейства са взели деца само заради парите и държат те да са нахранени и облечени и друго не ги интересува. Това е една хубава мярка за закрила и всичките приемни родители, които нашата комисия е одобрила, са прекрасни отговорни майки, дават обич и ново семейство на децата, страдат, когато се разделят с тях или когато са болни, и след това контактите им не спират.
Няма нищо по-добро за едно дете от дом от това да живее в семейство, където ще намери родители, сигурност, грижи и закрила. То ще расте спокойно, ще се чувства защитено, ще бъде възпитавано, ще намери подкрепа, ще получи добро образование, коментира директорката. Тя припомни, че приемната грижа като социална услуга е стартирала у нас още през 2004 г. и във Великотърновска област има още 47 приемни семейства, утвърдени по проекта “Приеми ме”. Има случаи, когато приемните деца са навършили 18 години, но продължават да живеят при приемните си родители и не искат да ги напуснат. Това според Стоянчева показва,че приемната грижа наистина е една много добра алтернатива на социалния дом и пътят за деинституционализацията е правилен.
Първообразът на приемната грижа у нас е възникнал през 1928 г. след силно земетресение. Тогава децата сираци се оказват най-уязвими и за първи път държавата създава специална служба за подпомагането им. Тя е осигурявала подслон и медицински грижи на малчуганите. Още тогава децата са били настанявани в приемни семейства, както сега.
Според Стоянчева много е важно приемното дете да знае защо биологичните му родители са го изоставили или не могат да се грижат за него. Защо се настанява в приемно семейство и за колко време ще бъде това. Важен е и процесът на адаптация, отчита още директорката. Тя се надява проектът “И аз имам семейство” да намери още повече привърженици.
Не може да се даде определен отговор дали приемното семейство ще поправи и компенсира детството на едно дете от дом, или семейство в риск. Но си струва да се опита. Всеки заслужава да бъде отгледан с обич и да получи нов шанс в живота.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ