Гранули с пчелен мед, хляб с мармалад, боза, екзотични плодове, това е само част от менюто, с което през зимата угощават обитателите на зоокъта в Павликени. Макар и навън температурите да са около нулата повечето от животните в зоокъта са на топло и чисто, а на предлаганото им гурме меню сигурно биха завидели голяма част от българските пенсионери.
Към момента в зоокъта има около 200 животни от 40 вида, съобщи дългогодишният му началник Сезаин Мехмедов. Ветеран сред тях е 15-годишният мечок Васко, който е емблемата на зоокъта. Той обитава специален сектор със собствен басейн, който обаче сега предстои да бъде разширен по Програмата за развитие на селските райони. За целта местната Община купи съседен парцел с площ 4,5 дка. В единия му край ще се направи разширение на закритата част на мечешката клетка с размери 7х2 м. Отвън клетката ще бъде хидроизолирана и ще бъде изградена система за отводняване. А сега съществуващите стъпала ще бъдат заменени с наклонена рампа за по-лесното придвижване на Бай Мецан. Шефът на зоокъта Сезаин Мехмедов разказа, че големият му проблем сега е къде да премести временно за 3-4 месеца мечока докато приключи ремонта на обиталището му. Той е успял да убеди колегата си от Ловеч временно да го приюти в своя зоопарк, в отделна клетка, за да не се смесва с тамошните мечоци. Васко е истински галеник на персонала на зоокъта. Като най-стар от обитателите той се храни като истински цар. На ден омита по 2 кг. специални гранули с мед и по 3 хляба намазани обилно с мармалад. Преди време на Васко беше намерена и булка, която обаче той уби по време на любовна игра. Шефът на зоокъта споделя, че мислел да сватоса за втори път мечока, но се страхува той да не убие и натрапената му нова изгора. Затова от години мечокът живее като заклет стар ерген и не търпи да дели с никога площта на терена и клетката си. Той очевидно е любимецът и на посетителите, които почти винаги му носят разни лакомства и го хранят, въпреки изричната забрана на шефа на зоокъта. През зимата мечокът се чувства малко некомфортно. Тъй като не е в естествените си природни условия той не може да заспи зимен сън, което го прави отпуснат и ленив, а апетитът му доста намалява.
Ако има някой, който е на път да засенчи славата на Васко, това е маймунякът Мончо. Той е от редкия вид на гвеноните, африкански коткоподобни маймуни, обитаващи районите на юг от пустинята Сахара. Освен, че забавлява гостите като се криви, плези и прави парзи гримаси, неговият коронен номер е да кукурига като петел. Всяка сутрин само няколко минути преди да пропее истинският петел, Мончо буди обитателите на зоокъта и пазачите. Малко след като беше настанен в Павликени, беше официално обявено, че Мончо си търси булка. Такава бързо му бе намерена и двамата младоженци заживяха в общата семейна клетка. Двамата обаче така и не успяха да създадат потомство. Шефът на зоокъта споделя, че грижите, които полагат за Мончо са като за някоя холивудска звезда. Той се радва на богато меню с първо, второ и трето, като в някой първокласен ресторант. Наред с готвените ястия, десертът винаги включва плодове, най-често екзотични. Тъй като Мончо често омитал чиниите и на булката си, се наложило по време на хранене двамата да бъдат разделяни. Като истинска маймуна Мончо внимателно следи действията на хората отвън и се е научил сам да си бели не само бананите, но и шоколадите и лукчетата, които посетителите му хвърлят. Единственото, от което се пази е лютата чушка, тъй като веднъж вече е бил нахранен с взривоопасното лакомство от посетител.
Зимата е особено тревожен сезон за маймуната, тъй като температурата в клетката и не трябва да пада под 18 градуса. Поради това в нея има парно, а през цялото денонощие пазачите редовно посещават Мончо, за да следят дали не му е прекалено топло или прекалено студено. Оказва се, че въпреки малките си размери, маймуните са едни от най-капризните откъм условия за отглеждане животни за българските зоопаркове.
Доскоро сред най-атрактивните обитатели на павликенския зоокът бяха и двете камили Дарко и Дарина. През есента на м.г. обаче Дарко неочаквано почина от неизвестно заболяване. Шефът на зоокъта споделя, че най-вероятно се касае за някакъв непознат и бързо разпространяващ се вирус. „Имахме намерение отново да направим двойка камили, но се страхувам да взема нов мъжки, за да не се разболее и той“, споделя Мехмедов.
Сред интересните екземпляри е и язовецът Добри. Преди да дойде в зоокъта той е живял в дома на ловец от село Камен, който го отгледал. Затова Добри е опитомен и дружелюбен към хората. Борсукът не е претенциозен към храната и си похапва както царевица и плодове, така и яйца и насекоми.
Сред останалите обитатели на павликенския зоокът има също: вълци, чакали и лисици, елени лопатари и муфлони, козлета, понита, лами, виетнамски и обикновени диви прасета. Богато е и птичето царство: щрауси, гълъби, фазани, десетки видове кокошки и още много други животни.
Началникът на животинското царство споделя, че се ориентират предимно към по-дребни и по-безопасни видове животни, за които не се изискват толкова много средства за отглеждането им. Преди години в зоокътът имаше и лъвове, които се отглеждаха при доста рискови условия. Сега хищници от вида на „големите котки“ няма, защото изискванията към тяхното отглеждане са се променили и са се затегнали. Стойността само на една клетка за лъвове е около 100 хил. лв. въпреки това Сезаин Мехмедов има в главата си идея да докара в зоокъта поне един рис, който е хищно животно, но не толкова голям и условията на отглеждането му няма да бъдат толкова трудни и скъпоструващи.
За изхранването на животните Сезаин Мехмедов се старае доста. За един месец всичките му 200 животни изяждат около 200 кг. храна. Зърнените култури се доставят от земеделските кооперации, а плодовете и зеленчуците по договорка с някои от хипермаркетите. Бизнесмените от региона с удоволствие се включват с дарения в издръжката на зоокъта. Част от фермерите също заделят от своята продукция за животните. Сезгин споделя, че преди време един от местните зърнопроизводители го шашнал като му обещал да му помага с храна, обаче в замяна искал да му бъдат събирани и предавани изпражненията на част от хищниците. Когато го попитал за какво са му, фермерът обяснил, че от използва изпражненията за тор. А и като ги разпръснел по нивите, това показвало на дивите прасета, че територията се обитава от хищници и тене смеели да идват и да правят поразии.
Тъй като е един от най-добре уредените, павликенският зоокът се радва на много добра посещаемост. Още повече, че в началото му има уреден детски кът с катерушки, пързалки и люлки за малчуганите, и пейки за техните родители. През зимата зоокътът е отворен за гости и посетители от 8,00 до 16,30 ч., а входът е безплатен.
Зоокътът в Павликени е единственият във Великотърновска област. Той е изграден преди повече от 55 години от Димитър Янков заради спасена от него сърна при ловен излет, прибрана в клетка в градския парк.

Иван ГЕОРГИЕВ, сн. архив