Лековитото аязмо, намиращо се между Джулюница и Кесарево, е пресъхнало. За това съобщиха хора, които и тази година на празника на св. Марина са отишли да си напълнят чудотворната вода от лековития извор. За тяхно огромно разочарование обаче се оказало, че изворът е пресъхнал. Въпреки това богослужение край аязмото е имало, а на края всеки дошъл мирянин получил от четиримата свещеници шишенце светена вода и рибен курбан, за да не си тръгне разочарован. Мнозина от вярващите виждат в пресъхналото лековито аязмо лошо предзнаменование и божия поличба. Според повечето обаче в липсата на вода нямало нищо божествено. Просто това се дължало на продължителната суша и пресъхването на много от водоемите.
Аязмото между селата Джулюница и Кесарево е едно от най-известните в цяла България. Според легендата то се появило в първите години след падането на българската държава под османска власт. Местни селяни работели по нивите си и оставяли децата си край изворчето. Едно от тях, което до този момент било сляпо, без да иска паднало в извора, накиснало си главата и чудото станало, то прогледнало. Според друга летенда пък една вечер край извора спрял овчар със стадото си, което било болно и чумаво. През нощта, докато овчарят кротко си спял, животните му се накиснали
и се отъркаляли в калта на аязмото. А когато на сутринта се събудил, стопанинът им видял, че те вече са оздравели. Според разказите след това в продължение на векове водата изчезнала. А когато отново се появила, това се случвало само веднъж в годината, през нощта на 16 срещу 17 юли, когато е празникът на света Марина. Според легендите лековита била не само водата, но и калта в аязмото. А за изцелените болни има десетки разкази.
Според един от тях възрастна жена имала засегнат очен нерв, а диагнозата на лекарите била, че лечението е невъзможно и тя ще ослепее. Дъщеря ѝ обаче случайно научила за лековития извор край Джулюница и решила да опита. Тя напълнила едно шише с лековита вода и в продължение на 40 дни три пъти на ден капвала по три капки в окото на майка си. И още след първите капки зрението на болната започнало да се връща. А на 40-ия ден тя вече била изцяло прогледнала. Според разказите аязмото помагало не само за лечение на очни заболявания, но и на бездетни жени да се сдобият с рожба. При това не само на християнки, но и на мюсюлманки. В един от случаите млада туркиня напразно се опитвала да се сдобие с рожба. Ходила при ходжи, знахари, билкари, но без резултат. Накрая чула за лековитото аязмо и решила да пробва и там. Дали е пила от водата, или се е мазала с калта, историята мълчи, но след месец-два тя забременяла и родила близнаци. В знак на признателност туркинята сменила вярата си и се прекръстила на Марина, каквото било името на светицата, стопанка на извора, гласи преданието. Според хора, които се кълнат, че водата и калта от аязмото са им помогнали, те лекуват още заболявания на опорно-двигателния апарат, ревматизъм, дископатия и кожни проблеми. Преди близо 15 години жителите на двете села Джулюница и Кесарево взели решение, събрали пари и изградили на мястото на извора малък параклис, в който поставили иконата на покровителката на извора, св. Марина. Тук всяка година през нощта на 16 срещу 17 юли и на самия църковен празник, 17 юли, когато е денят на светицата, се събират десетки вярващи от цялата страна да ѝ отдадат почит, да запалят свещ, да се помолят за здраве и да си вземат от лековитата изворна вода.
Иван ГЕОРГИЕВ