Среща разговор под надслов „Алеко днес“ събра преподаватели, учители и писатели във В. Търново. Тя беше посветена на 160-годишнината от рождението на бележития български творец, адвокат, общественик и основоположник на организираното туристическо движение в България – Алеко Константинов, и бе част от инициативата на БТА, включваща общо 25 такива събития. Модератор на разговора беше авторът на идеята за кампанията доц. д-р Йордан Ефтимов – литературeн изследовател, критик и преподавател в Нов български университет. В срещата участваха още: проф. д-р Димитър Михайлов и проф. д-р Виолета Русева от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, Елена Чамуркова – журналист, писател и доктор по политология, и Валентина Дянкова – учител по Български език и литература в ПМГ“Васил Друмев“ в старата столица.

„Инициативата неслучайно е посветена на Алеко, защото той е един от малкото български автори, които ни дават възможност да говорим за нас и миналото, как възприемаме него и себе си. Героят му Бай Ганьо е най-мощният литературен образ, с който и до ден днешен се идентифицират българите“, подчерта модераторът на срещата и добави, че пътеписите на Щастливеца в последните години са се актуализирали по неочакван начин с по-големите ни възможности за пътуване по света.

Участниците в срещата коментираха различни аспекти от живота и творчеството на Алеко Константинов, като посочиха, че дебатите за неговия герой Бай Ганьо започват още през 90-те години на 19 век и все още продължават. Те обсъдиха защо колоритният образ, излязъл изпод перото на писателя, в крайна сметка затъмнява автора си, как в него са уловени националните черти на българина и закодирано неговото ДНК, както и защо книгата е провокация към тогавашното българско общество, а героят й се превръща в особен комплекс на родната интелигенция, която иска да разгадае неговата многопластовост. Проф. Михайлов говори за идеализирането на Алеко след неговата трагична и преждевременна смърт, а проф. Русева подчерта, че фейлетоните му трябва да се разглеждат задължително, без да се пренебрегва политическият им контекст в историческия период на тяхното създаване.

„Мисълта на Левски „Да бъдем равни с останалите европейски народи“ е интересна отправна точка при преподаването на Алеко Константинов в училище“, каза Дянкова, според която Щастливеца показва как европейската среда приема пътуващите българи и как Бай Ганьо се вписва или не се вписва в нея, усърдно съпротивлявайки се на европейския модел. Самият израз „Бай Ганьо тръгна по Европа“ е показателен, че той обикаля по европейските релефи, не се вглежда в нейната културна и цивилизационна същност, а по-страшното е, че след това се завръща от своята амбулантна търговия с натрупани от пестене пари и тръгва към властта с инструментите, които ще го направят могъщ и несменяем, посочи учителката.

В националната дискусия „Алеко днес“, която стартира след отбелязването на 160-годишния юбилей на Щастливеца, участват писатели, представители на научните среди, изследователи, учители, общественици и интелектуалци от много български градове. Кампанията е първата такава за информационната агенция, като предстоят още четири срещи, последната от които ще бъде на 21 септември в родния град на Щастливеца – Свищов.

Николай ВЕНКОВ

сн. авторът