На днешният ден преди 134 години Учредителното събрание във Велико Търново приема Търновската конституция. С решение на Министерски съвет от 1991 година датата 16 април е официално обявена за Ден на Kонституцията и юриста, като инициативата за това е на Съюза на българските юристи (СЮБ). Успя ли съвременното законодателство да запази ценностите на Търновската конституция, основателни ли са критиките към правораздавателната система, намират ли “общ език” юристите от различните “гилдии” и отстъпва ли българският юрист на западните си колеги – отговор на тези въпроси потърсихме от председателя на дружеството на СЮБ във Велико Търново адвокат Митко Минев. 

– Адвокат Минев, на днешния ден през 1879 г. е приета Търновската конституция. Нейното приемане се чества днес като празник на всички хора на правото, но доколко успя страната ни да запази духа на този толкова значим документ? 
– Действително днес се навършват 134 години от подписването от Учредителното събрание на този, така да се каже, основен закон след Освобождението. Този документ е бил по-демократичен от съществуващите до този момент действащи конституции, в това число Руската конституция, да не говорим за законите в Европа. Днес всеки законодател твърди, че се придържа към духа на Търновската конституция, но за мен това е само на думи. Доста отдавна този “дух” се е загубил. Знаете, че от тогава сме имали още три конституции, последната от която бе приета след протести, стачки и палаткови лагери пред Парламента.
– Вие сте председател на дружеството на юристите във Велико Търново. Успяват ли да намерят общ език представителите на адвокатурата, прокуратурата и съда? 
– Това е една от основните цели на Съюза на юристите. Тук е мястото да кажа, че СЮБ е основан през 1966 година по време на тоталитарния режим. Но той е учреден като правоприемник на кооперативно дружество “Дом на българските правници”, основано още през 1925 г. Днес СЮБ представлява най-голямата юридическа неправителствена организация с над 2550 членове – юристи от всички правни “гилдии”, организирани в 40 дружества. Членове са и асоциациите на съдиите, прокурорите, юрисконсултите и като такава организация би трябвало да обединява и добрата воля и съжителство на всички тези професии. Но това се постига много трудно. Една от задачите на градското дружество е да премахне това разделяне, което настъпи след демократичните промени в началото 90-те години. Тогава съдии и прокурори се дистанцираха от адвокатите, впоследствие противопоставяне възникна между прокурори и съдии. Поради това целта ни е чрез общи мероприятия, чрез съвместни обсъждания на правни проблеми да се преодолее тази дистанцираност, това “изстудяване на отношенията”.
– В момента, като че ли чрез това непрекъснато конфронтиране се размива отговорността за слабостите в правораздаването, за които сме критикувани от ЕС. 
– Принципно съм съгласен, че е така, но в този случай не става дума за някаква конкретна отговорност. Това е по-скоро търсене на оправдания в зависимост от това каква е присъдата или решението на съда. Винаги, когато има спор, който се решава от съда, има недоволни – или защитата, или прокурора. Обществото пък винаги е недоволно, за което донякъде и медиите допринасят по начина, по който представят казусите. Но ако погледнем нещата обективно, когато има една работеща правосъдна система, никой на никого не пречи. Всеки си изпълнява своите задължения и когато се спазва върховенството на закона, проблеми няма.
– Върховенството на закона и спазването на човешките права са основни предпоставки за функционирането на една свободна демократична държава. Пред юристите стои задачата да отстояват тези ценности. Доколко успяват? 
– Специално за Велико Търново считам, че нивото на съдиите и прокурорите е много добро и се стремят максимално да отстояват тези ценности, задължителни за свободните демократични общества. Не мога да кажа, че това е така навсякъде в страната. Има малки съдилища, извън нашия Апелативен район, където ситуацията е плачевна. В работата им там просто важат някакви техни собствени правила. Тук държа да отбележа, че “огледало” на правосъдната система не е само наказателното право. Направи се много по отношение на гражданското правораздаване, прие се нов ГПК, който сложи на съвсем съвременни релси гражданското правораздаване. Кой знае защо обаче това се подминава от журналистите и не наблягат на него. Правораздаването е свързано и с търговски спорове или граждански дела, много от които са много по-сложни и значими за обществото, отколкото това, което е винаги в новините – престъпленията и борбата срещу престъпността.
– След приемането на новия гражданско-процесуален кодекс се подготвяше и проект за нов НК, който обаче така и не бе приет. Необходимо ли бе такова обновяване и в наказателното законодателство? 
– Развитието на обществените отношения изисква и ново законодателство. Проектът за нов НК се очакваше с интерес от всички хора, занимаващи се с право, включително и на академично ниво. Това, което в крайна сметка се появи в пространството, изненада много юристи с промяната на основни правила на правната теория. Едно от тях беше налагането на среден вид форма на вина, нещо между умишлено и непредпазливо деяние. Това будеше недоумение във всички, занимаващи се с правна теория и практика. Може би затова бързо го скриха някъде и слезе от страниците на съответните организации, които искаха да проучат становището на юристите.
– Много критики отнесе съдебната система през последните години. Не нанесоха ли те удар като цяло върху имиджа на юристите в страната?
– Упреците и проблемите според мен се появиха при приспособяването на европейското право с нашите балкански нрави и родното ни законодателство. Трудно беше за някои колеги да възприемат уж по-демократичните закони, които ни предложи Европа. Но вече имаме поглед върху тяхното наказателно право и мога да кажа, че в някои отношения то е по-сурово и по-недемократично от нашето. Имаше такава колизия между европейското и местното законодателство, което може би породи отрицателна оценка към “европеизирането” на нашето правораздаване. Но тези неща се преодоляват и колегите, които прилагат законите, са в час с нещата и нямаме проблеми. Друг е въпросът как се политизира тази тема. Смятам, че оценките, които се дават в пространството, са политически и нямат никаква връзка с действителния професионализъм, на който се гради правораздаването в България.
– Отстъпва ли българският юрист на своите колеги от Западна Европа?
– Ни най-малко. Даже мога да кажа, че в своята теоретична подготовка стои на няколко нива по-високо.
– Като адвокат, вие защитавате граждани по наказателни дела. Някои от тях са обвинени в много сериозни престъпления. Казват, че адвокатите трябвало да “оставят съвестта си в кантората”. Споделяте ли като професионалист такова мнение? 
– В началото на адвокатската си практика действително съм се сблъсквал с такъв проблем, свързан с израза “да преминеш от другата страна на бариерата”, тъй като преди това съм работил и като следовател, и като съдия. И като получиш този етикет, хората смятат автоматично, че ти си направил компромис със съвестта си. Това не е така. Личната съвест винаги има значение в това как ще изградиш и организираш защитата на своя клиент и изхождайки от принципа, че дори най-големият престъпник, извършил най-тежкото деяние по най-жестокия начин, има нужда от защита и от разясняване на правата му. И най-лошият престъпник има свой собствен мотив и свои собствени разбирания и те трябва да излязат наяве, за да може съдът да разбере защо той е извършил това деяние.
По отношение на личната съвест, мога да се похваля, че няма нито един обвиняем, на който да съм съдействал, за да бъде изменена в по-лека мярката му за неотклонение, който да се е опитал да се укрие или да е извършил ново престъпление. Но напоследък съм станал почти непримирим към правните грешки, допускани от колеги, магистрати и прокурори. Този тип грешки, неправилното прилагане на закона, отношението към хората от една висока позиция, без вникване в проблемите им – всичко това ме дразни.
– Вашето послание към младите юристи, които тепърва навлизат в света на правото?
– През миналата седмица присъствах на връчването на дипломите на юристите от Юридическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. На церемонията се казаха много слова, включително от ректора, от министъра на правосъдието, от декана на факултета и др. Всички тези изказвания съдържаха едно общо послание – “Останете хора”. Това е и моето пожелание към тях – да прилагат закона, но да останат хора при формирането на своето вътрешно убеждение.
– Как ще отбележи празника дружеството на Съюза на юристите в старата столица? 
– Подготвили сме три инициативи. Днес ще посетим музей “Възраждане и Учредително събрание”, където ще изслушаме беседа, свързана с приемането на Търновската конституция. В 16 часа ще се съберем на чаша вино около саркофага на тракийския деспот в с. Големаните, където със съдействието на Регионалния исторически музей ще ни бъде претворен епизод от древната история. На следващия ден ще се включим в инициативата за почистване на България, а няколко дни по-късно ще организираме спортен празник и туристически пикник на хижа Божур.
Пламен КАРАИВАНОВ,  сн. авторът