В края на миналия месец в Народното събрание бе внесен проект за изменение на
Закона за адвокатурата. Проектът все още е в процес на обсъждане. Част от
предлаганите в него промени бяха посрещнати нееднозначно от обществеността и най-вече от редиците на юристите в страната. Председателят на адвокатската колегия във Велико Търново Веселка Коева е един от участниците в работната група, изготвяла проекта. Екипът на “Янтра ДНЕС” я потърси за разговор
относно промените, който той предвижда и необходимостта от тях
– Адвокат Коева, какво наложи изготвянето на проект за за изменение на Закона за адвокатурата?
– Действащият Закон за адвокатурата е приет през 2004 г. и при неговото прилагане се установи, че има редица неточности и пропуски, свързани с вътрешната организация на нашата дейност, избора на органите на адвокатските колегии, правомощията на Висшия адвокатски съвет, дисциплинарното производство и др. Те можеха да бъдат коригирани само с изменения в закона. Спомняте си, че във връзка с някои неясноти в закона, имаше напрежение в Общото събрание на адвокатите в страната, като се стигна до отмяна на негови решения. От друга страна, наложително беше в закона да се направят изменения относно достъпа до адвокатската професия и относно гарантиране правата на адвокатите, което в крайна сметка рефлектира върху гарантиране правата на гражданите.
– Как възникна самата идея за законопроекта и съобразени ли са предлаганите промени с мнозинството от адвокатите в страната?
– Всъщност идеята за законопроекта започна от редовите адвокати, а не толкова от Висшия адвокатски съвет. Направихме две предварителни срещи с колеги от почти цялата страна, на които уточнихме параметрите, в които ще се налагат такива промени. След това Висшият адвокатски съвет, въз основа на инициативата на адвокатите в страната, насрочи Национална конференция в Плевен. Там бе взето решение да се създаде работна група от адвокати от всички апелативни райони и от научни работници и представители на Висшия адвокатски съвет. Тя работи около 6 месеца, след което изготвеният законопроект бе пратен на всички адвокатски съвети. Там той бе обсъждан на общи събрания, чуха се мненията на всички колеги, решенията на събранията бяха приети в работната група, бяха нанесени корекции съгласно предложенията в тях. Целият законопроект тогава бе разгледан на нова Национална конференция на адвокатите в Кюстендил, посветена само и единствено на тази тема. След това отново се внесе във Висшия адвокатски съвет, който го одобри. Така че в изготвянето му са взети мненията на максимално голям брой от колегите и той е плод на нашата колективна работа.
– Част от предлаганите промени предизвикват противоречив отзвук. Например, в законопроекта се предвижда задължителен изпит за приемане в колегията независимо от натрупания юридически стаж. Сред редиците на съдиите и прокурорите се чуват възражения, че е едва ли не обидно магистрат със солиден стаж в съдебната система да полага изпит, за да упражнява адвокатска професия.
– По начало ние считаме, че трябва да има единен изпит за всички юристи, които искат да станат адвокати. Така, както има такъв за всички, които искат да работят като съдии, прокурори и всички други юридически професии. Целта не е, както някои приемат, да се ограничи възможността на бивши съдии да стават адвокати. Целта е да попречим на хора, които имат формален юридически стаж, да влизат в колегията. Ако примерно са се водили юрисконсулти във фирми на свои роднини, те уж натрупват нужния стаж. До момента ние нямаше как да проверим тяхната компетентност, а бяхме длъжни директно да ги регистрираме в колегията. Идеята ни не е била самоцелно да ограничаваме броя на адвокатите, а да ограничим възможността хора, които нямат съответния опит и знания, да станат такива. Така се защитават интересите на хората, за да не попадат на колеги, които няма да им свършат работа и да защитават компетентно интересите им. Ние не можем да сме безразлични към това какви хора влизат в адвокатурата и не искаме да допуснем тя да става разграден двор, където да влизат юристи, които не могат да работят никъде другаде. В крайна сметка, ако колегите са били преди това магистрати със съответния стаж, аз не мисля, че един такъв изпит би ги затруднил.
– В законопроекта има нов текст, който предвижда налагане на санкции за граждани, които извършват адвокатска дейност, без да са адвокати. Има ли злоупотреби в това отношение и какво всъщност налага въвеждането на такава отговорност?
– В закона първо се прави опит по-пълно да се дефинира какво представлява адвокатската дейност, без изброяването да е изчерпателно и без със него да се ограничават правата на други професии. И действително, в последно време се оказа, че много лица, които извършват адвокатска дейност по своята същност, без да са адвокати. Така те избягваха отговорността, която адвокатите имат по закон към клиентите си и без да могат да осигурят гаранциите за тази отговорност. Това стана много опасно за гражданите. Кой ли не започна да пише договори – за наем, за строителство, за продажби и прочее. Имахме информация за случай в Павликени, където една жена попълваше бланкетни искови молби по трудово-правни спорове. Друг пример са т.нар. асоциации за подпомагане на пострадалите от пътнотранспортни произшествия. Човекът още е в болница, те го карат да подписва пълномощни, плащат му някаква сума, след което взимат огромен процент от обезщетението, което се присъжда по делото. И уточнявам, че ние не можем да отнемем правото на гражданите сами да си сключват договорите и да пишат съдържанието им. Целта на промяната е да се попречи на хора, които не са адвокати да извършват такъв тип дейност, срещу която получават заплащане, не се отчитат пред никого и не носят никаква законова отговорност.
– Какви санкции се предвиждат в законопроекта за такива случаи?
– Глобите са от 1000 до 2000 лева, при повторно нарушение от 2 до 5 хил. лв. Предвижда се и имуществена санкция от 5 до 10 хил. лв. Тези постановления ще могат да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Искам да уточня още нещо – и в досегашния Закон за адвокатурата е посочено, че адвокатска дейност може да се извършва само от адвокат, но не се предвиждат никакви последствия от нарушаването на този текст. Забрана без санкция не може да бъде контролирана.
– Едно от предлаганите изменения касае възможността адвокатите да извършват заверки на подписи, както и да удостоверяват, че даден препис е верен с оригинала. Това предизвика остра реакция сред нотариусите, които единствени до момента имаха правомощия да извършват такава дейност. Каква е целта на вашето предложение?
– И в сега съществуващият чл. 32 от Закона за адвокатурата е предвидено, че адвокатът има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка с работата му от негов клиент. Пред съда и пред органите на досъдебното производство, както и пред други органи, те имат силата на официално заверени преписи. В новия законопроект ние развиваме този член с възможността адвокатът да има право да удостоверява подписи на частни документи и други договори, които не подлежат на вписване. Това не значи, каквито явно опасения има, че ние ще правим нотариални актове, договори за делби и др. документи, които подлежат на вписване и че ще изземем работата на нотариусите. Целта ни е само да улесним гражданите.
– Част от нотариусите твърдят, че това отваря възможност за злоупотреби. Предвиждат ли се в законопроекта някакви гаранции в това отношение?
– Да, това допълнително правомощие, което сме заложили в закона, няма да се осъществява безконтролно. Това ще става по ред, определен от министъра на правосъдието, съвместно с Висшия адвокатски съвет, т.е. на основата на наредба. При всички положения ще се предвиждат гаранции, че няма да има злоупотреби със заверки на подписи и документи. Заверяването на един подпис не изисква кой знае какви правни познания. В някои държави заверката на подписи се прави от лица, които дори не са юристи. Същото важи и за сверяването на това, дали един документ е верен с оригинала. Това е една техническа дейност, която, ако бъде надлежно регламентирана, за де се избегне възможността за някакви нарушения – не виждам каква е пречката да се извършва от един адвокат. Не забравяйте, че кметовете също имат право да заверяват подписи, а много от тях не са юристи. В крайна сметка целта на промяната е на гражданите да им е по-удобно и да им се спести време.
– Предвижда се и едно допълнително разширение на правомощията, свързано с възможността адвокатите да получат достъп до националната база данни “Население”. Това също се посреща нееднозначно, най-вече по отношение на възможността за злоупотреба с лични данни. Каква е необходимостта от такъв достъп?
– Този достъп е задължителен за адвоката, ако той иска да си свърши качествено работата. Например, Гражданско процесуалният кодекс изисква в исковите молби да се впишат трите имена и адресът на ответника, да се изложат всички относими факти, някои от делата например изискват да се знае дали даден човек е семеен, кой е съпругът му… Към момента на подготовка на исковата молба ние не сме сигурни за голяма част от тези данни. Например, посочваме някакъв адрес, който може да се окаже неверен и да доведе до забавяне на производството. В друг случай клиент внася иск срещу длъжник, аз го внасям от негово име, плаща се съответната такса. И изведнъж се оказва, че ответникът е починал, искът става недопустим, производството се прекратява и клиентът губи таксата. И това само поради факта, че нито аз, нито той сме имали достъп до нужната информация. Поради това ние искаме достъп до база данни “Население”. Когато ние имаме предварително този достъп, можем да си свършим качествено работата, а нали целта е именно колкото се може по-бързо да се води съдебното производство. Ние тези данни и сега ги придобиваме, само че това става в хода на продължително производство, след размяна на множество писма, издаване на съдебни удостоверения и пр., което нарушава интересите на клиента. Следва да се има предвид, че достъпът няма да бъде безконтролен и ще се осъществява по определен ред така, както е за всички държавни институции, които ползват тази база данни.
– В крайна сметка, можем да обобщим, че това разширяването на правомощията на адвокатите не се прави самоцелно?
– Разбира се. Всички промени в тази насока са във връзка с това гражданинът да бъде защитен по-добре. Сега се говори непрекъснато за съдебна реформа. Нейната цел е гражданите да получат по-добро, по-независимо, по-бързо правосъдие. Фактически тази система не може да съществува без адвокати. И ако техните права не са гарантирани и те не могат да си изпълняват задълженията по най-добрия начин – това също нарушава правата на гражданите. Затова мога да твърдя, че промените в закона за адвокатурата са в духа на реформата в съдебната система. Когато обсъждахме закона, един от основните принципи, върху които стъпихме, бе това в адвокатурата да влизат само читави хора. Да не се допускат такива, които петнят името на професията и да създават лош имидж на всички нас. Идеята ни беше да си изчистим редиците, да си подредим къщата, организационно да изчистим някой текстове. Доколкото има разширяване на адвокатските правомощия, това в никой случай не е самоцелно, а е свързано със защита на правата на техните клиенти и по-справедлив процес за гражданите.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. архив