– Г-жо Такева, защо след толкова години реформи продължаваме да говорим за проблеми в българското образование?
– Защото започваме реформите не от там, откъдето трябва. Реформа не се прави със закриване и преструктуриране на училища или със съкращения на педагогически и непедагогически персонал, както се случва у нас, а с промяна в организацията на работа в училището или детската градина. Реформа се прави с промени в учебните планове, програми и съдържание. Затова за 20 г. промените, които се извършват в образованието, не дават положителен резултат.
Трябва да се знае, че досега не са правени реформи в кадровото обезпечаване на системата. Затова образованието страда от липсата на лидерство в управлението – на системата на най-високо равнище, на учебните заведения, на учебния процес в класната стая и в групата. Системата страда и от още един недостиг – това е доброто управление на делегираните бюджети. Тази безкрайно недомислена и необоснована автономност на учебните заведения и самостоятелност на директорите може да доведе само до нарушаване на основните принципи на образователната система, а те са равен достъп и качество на образованието за всички деца и ученици без значение в кой град или село живеят. Затова през тези години неграмотността се увеличи 12 пъти. Затова вече наблюдаваме третична неграмотност в някои семейства, най-вече от ромски произход, което означава, че прародителите, бабите и дядовците, майките и бащите не са ходили на училище.
Освен това реформите за усъвършенстване на системата се правят извън учителя, а това предварително ги обрича на неуспех. При нас субективният фактор в управлението е изключително важен, а образованието не бива да се ръководи на базата на това какво ще реши един човек. Образователната система е публична, а учителският труд е общественозначим, което показва, че училищата и детските градини трябва да се управляват с помощта на т.нар. обществени съвети. Управленски решения трябва да се вземат и от учителите, които провеждат учебно-възпитателния процес, а често пъти тяхното мнение за основните философии и политики в образованието не се чува.
– Минаха пет месеца от въвеждането на новия образователен закон. Открихте ли недомислици или неефективни мерки в него?
– Трябваше да имаме нов закон за училищното образование, в това спор няма. Крайно време е да променим нещата в тази сфера, защото динамиката на общественото развитие е такова, че ние трябва да се усъвършенстваме непрекъснато. А това дали са удачни записите в закона, ще може да се каже, когато се направи мониторинг и видят кои са силните и слабите му страни, за да се предприемат мерки за подобряване на едните и коригиране на другите. Но със самочувствието на човек, който познава образователната система, мога да кажа, че много бързо трябва да бъдат усъвършенствани държавните образователни стандарти. Първата причина за тази спешна мярка е, че още при самото им въвеждане те показаха някои дефицити. Така е например със стандарта за приобщаващото образование, който трябва да бъде променен колкото се може по-бързо. От корекции, и то моментални, се нуждае наредбата за пътуващите учители, защото създава голямо социално напрежение. Наложително е спешно да бъде променена и Наредба № 4, свързана със заболеваемостта, която регламентира петте болести, които са почти професионални заболявания в образователната система. Безспорно трябва да бъде променен и стандартът, свързан с норматива и преподавателската заетост, както и наредбата за финансиране на образованието, защото са разработени по старата бюджетна процедура. В тази връзка СБУ пусна по своите структури една анкета с много въпроси, включително и по какъв начин трябва да усъвършенстваме държавните образователни стандарти. Колегите областни координатори ще разпространят анкетните бланки по всички видове училища и детски градини. До края на февруари трябва да върнат попълнените листове за нашето допитване в синдиката. Въз основа на това ние ще изготвим анализ с препоръките на колегията, които ще предоставим на просветното министерство с искане в каква посока трябва да се усъвършенстват стандартите. Така че екипът на министър Денков ще има тази задача, и то остро поставена от екипа на СБУ.
– От години се говори за промяна в системата на финансиране и в частност да се прекрати порочната практика парите да следват ученика, които обричат на гибел малките училища. Работите ли в тази посока?
– Синдикатът разработва такава политика. Става дума за нов механизъм за разпределение на единните разходни стандарти по видове и степени учебни заведения и диференциране в зависимост от това къде се намира училището и какъв е статусът на децата, които се обучават там. Има общини, в които 99,9 на сто от децата са от ромски произход. Освен това най-голямата ни стъпка е цялата социална политика на държавата да минава през образованието. Това е нещо ново, което ще даде много добри резултати.
– Нова наредба на здравното министерство задължи учителите да си правят психотест всяка година. Каква е вашата позиция?
– Тази наредба е дискриминативна и хвърля поредното клеймо върху учителската професия. Няма да допуснем подобно нещо, то ще се отмени съвсем скоро. Вече е разработена нова наредба, която ще влезе в сила само след няколко дни. Така че прегледи при психиатър ще има само при постъпването на работа, каквито са изискванията за всички държавни служители, а през пет години ще се правят психотестове от екипите по трудова медицина.
– Голям е процентът на педагозите в пенсионна и предпенсионна възраст у нас, а младите хора не искат да стават учители. Може ли да се стигне дефицит на преподаватели в българското училище?
– Това наистина е сериозен проблем, с който трябва да се справим час по-скоро. Ще споделя и някои тревожни факти. През 2016 г. се пенсионираха 9000 учители, но в началото на учебната година в класните стаи се върнаха около 6000 от тях, защото няма кой да преподава. Около 3000 са учителите по чуждоезиково обучение, като най-много са тези по английски и немски, но по френски са едва 43-ма в цяла България. В цялата образователна система работят само 747 физици, а след три години 20 на сто от тях ще излязат в пенсия. Най-сериозният дефицит е в чуждоезиковото обучение и природо-математическите науки – физика, математика, биология, химия. Вече трета година във факултета по химия и физика на СУ “Св. Климент Охридски” не се подготвят учители, защото това са трудни науки. Не може човек да учи 6 г. физика и химия, а след това да отиде да работи за 500 лв. в училище. Младите хора са по-прагматични и не желаят да правят компромиси с условията на труд и с работните заплати. Те могат да направят компромис само и единствено, ако нямат друг изход.
Затова в стандарта за нормиране на педагогическия труд трябва да бъдат намалени нормативите на учителите – на тези по физическо, по изобразително изкуство, по музика, хореография, по труд и техника. От СБУ настояваме и за разработването на план-стратегия за поетапното пенсиониране на учителите. А можем да привлечем младите хора в училище единствено с по-висока начална основна заплата. Ние предлагаме до 2020 г. тя да стане 1200 лв., като с всяка следваща година възнагражденията да растат с по 25 %.
Ако бяха изчистени навреме правилата по делегираните бюджети, днес средната работна заплата на учителите нямаше да бъде 966 лв., а 1115 лв. Така е, защото преходните остатъци в бюджета се използват за капиталови разходи на училищата и детските градини. Знам, че философията на делегирания бюджет не е такава. С парите от преходния остатък не трябва да се правят ремонти с идеята да освободим държавата от капиталовите разходи. Всяка местна власт има заложени средства за ремонти на училища и детски градини, за саниране и т.н. Затова апелът ми е в следващата бюджетна рамка да се забрани да се правят капиталови разходи от единните разходни стандарти. Гарантирам, че с председателя на КНСБ ще постигнем това, защото знам какво е мнението на работодателите и на останалите социални партньори по въпроса.
Още нещо трябва да заложим в тригодишната бюджетна рамка – преходните разходи, които се дават от големите на малките училища и детски градини, да бъдат отпускани целево от републиканския бюджет. Дълбоко съм убедена, че това ще създаде една добра финансова обезпеченост в образователната сфера.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ