Инициативен комитет от граждани предложи проф. дин Казимир Попконстантинов за почетен гражданин на В. Търново. Днес предложението беше входирано официално в Общината, подкрепено с подписка от около 150 подписа и нужните документи. Номинацията е свързана с впечатляващия професионален път на 81-годишния  български учен, историк, археолог и епиграф.

Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в с. Гарван, в семейството на свещеник. Учи в Духовната семинария в София, а след това във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Професионалният му път протича на два етапа – първо е свързан с Филиала на Археологическия институт при БАН в Шумен, а от 1987 г. с Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той прави множество проучвания, най-известните от които са на Скалния манастир край търговищкото село Крепча, Средновековния Преображенски манастир край В. Търново, Средновековния манастир Караачтеке, основан от княз Борис I и др. Проф. Попконстантинов датира първия известен в света надпис на кирилица от 921 г., открит по нашите земи. През 2010 г. в на остров Свети Иван, край Созопол, по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Свети Йоан Кръстител“, той открива реликварий с мощи на Свети Йоан Предтеча, припомни проф. Андрей Андреев от ВТУ, част от инициативния комитет. Проф. Попконстантинов е и участник в не малко филми на Нешънъл Джиографик и Дискавъри, както и на други чуждестранни и български медии. Като декан на Историческия факултет във ВТУ той има водеща роля за създаването на новата за страната ни специалност „Балканистика“, а също така е бащата на специалност „Археология“ и катедра „Археология“ във великотърновското висше училище. След това професорът е декан и на Православния богословски факултет на ВТУ. Бил е лектор в австрийския град Залцбург, в университетите в Кьолн и Фрайбург в Германия. Огромно признание получава през 2000 г., когато става вторият български учен, удостоен с Годишна европейска Хердерова награда на Фондация „Алфред Тьопфер“, Германия, и Виенския университет в Австрия. Проф. Попконстантинов е носител и на множество престижни отличия в България, подчерта проф. Андреев, като допълни, че той вече е почетен гражданин на Созопол, Варна и Опака.

Идеята за предлагането на проф. Попконстантинов за почетен гражданин на В. Търново датира още от 2022 година, когато той навършва 80 години, но се реализира едва сега. В инициативния комитет, освен проф. Андреев, влизат още: актьорът и Почетен гражданин на В. Търново – Любомир Бъчваров, художникът акад. Христо Панев, Гица Лазарова, кмет на Пчелище, Светлин Радев, директор на Военно-историческия архив във В. Търново,  д-р Иван Александров, зам.-директор на РБ „П. Р. Славейков“ в старата столица, Симеон Цветков от великотърновския клуб „Традиция“, проф. Хитко Вачев, археолог от РИМ – В. Търново, адвокат Иван Бораджиев, проф. Елена Бораджиева, проф. Станимир Трифонов и Методи Петров. Кандидатурата на проф. Попконстантинов е подкрепена също от ВТУ и други институции и организации.

„Обхвата на професионалната дейност на проф. Попконстантинов е около 50 години, което е впечатляващ период от време. За великотърновския регион освен на Преображенския манастир, мога да допълня, че проф. Попконстантинов води разкопки и на Момина крепост. Упълномощен съм да кажа, че писателят Емил Андреев също подкрепя кандидатурата“, каза Светлин Радев, който е студент на проф. Попконстантинов и сподели спомени оттогава. „Проф. Попконстантинов беше много прецизен преподавател и учен със сериозен подход. Усещахме, че пред нас стои крупна фигура със сериозен научен потенциал и никой от студентите не подхождаше лековато към изпитите при него“, допълни той.

„Проф. Попконстантинов излъчва академизъм, елегантност, има превъзходно чувство за хумор, а като ръководител на факултет беше много добър“, добави проф. Андреев.

„Аз също съм един от първите студенти на професора. Ние също бяхме впечатлени от неговото отношение като преподавател и човек, а лекциите му бяха изключително интересни“, сподели и Методи Петров. „Това са спомени и взаимоотношения, които не могат да избледнеят“, добави той.

Николай ВЕНКОВ

сн. авторът