Да не дадем властта на “рибарите”

Преди 23 години бях сред тези, които с часове викаха по улиците. Окупирахме университета, спяхме пред общината във Велико Търново, пеехме “Боят настана!”. Пеехме и викахме с пълно гърло. И ни беше едно светло, едно радостно!… Опиянявахме се от това, че бутаме старата система, че чупим окови, че ни чака светло, свободно и демократично бъдеще.
И сега младежите излязоха по улиците. И пеят “Боят настана!”. Но нещо им е заседнало в гърлото. Няма го в очите им онзи възрожденски, светъл плам, който аз помня. Има омраза, жажда за мъст, отчаяние. Има страх. Не от полицейските палки, не от кръвта, не от хвърчащите камъни. Над хилядите по улиците виси като гилотина въпросът: А сега накъде?
Кой е човекът, който ще обедини народа? Какъв ще е той? Мъж, жена… Висок, нисък? Интелигентен или необразован? Стар, млад? Партиен, безпартиен?
Кой ще изберем след два месеца да ни води? Старите муцуни? Не! Категорично! А кой? Експертите? Къде ги? Къде са тези непокварени, честни, умни и можещи люде, които ще работят на ползу роду? Които ще загърбят лични интереси, ще се бухнат с главата надолу във водовъртежа, който влече към дъното изстрадалата ни държава, за да я измъкнат над мътната вода. Без да мислят за келепира.
Кой има отговор на тези въпроси?
И политолозите, и социолозите, дето се въртят като пумпали по всички телевизии, се омотаха в прогнозите и анализите си на това, което се случва в България и какво я чака. И политиците си тънтонят едно и също, дето вече докарва на хората позиви за повръщане… Брат срещу брата се обръща, протестиращ срещу протестиращ… Мътилката се размътва все повече.
А народът е казал: “Риба се лови в мътна вода”.
Моля се от цялото си сърце този път да не дадем властта на някои нови “рибари”.
Мила МИЛЧЕВА